2 Р Е Ш Е Н И Е № 303 гр. София, 07 март 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……..….Мира Недева…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Ивайло СИМОВ.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1200 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационна жалба от Ф. И. И. лично и като законен представител на Б. Е. И. чрез адв. Р. М. срещу решение № 203 от 04.10.2017г., постановено по внохд № 396/17г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав. С присъда № 33 от 12.06.2017г. по нохд № 388/17г. на Пазарджишки окръжен съд, подсъдимият М. С. М. е признат за виновен в това, че на 19.04.2016 г. на път ІІ-84 на територията на РУ Велинград, км. 33+900, в посока от [населено място] към [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Д. Л.“, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил смъртта на Е. Я. И., поради и което на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК му е наложено наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343 г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е лишил подсъдимия М. С. М. от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на разноските по делото. По жалба на частния обвинител Ф. И., лично и като законен представител на Б. И., с която е поискано увеличаване на наказанието и ефективното му изтърпяване, е образувано внохд № 396/17г. на Пловдивски апелативен съд. С решение № 203 от 04.10.2017г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. В жалбата се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. В подкрепа на посоченото касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК се излагат доводи, че въззивният съд неправилно е дал превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и преценил, че пострадалият има принос към настъпването на резултата. Изтъква се също, че наложеното на подсъдимия наказание не е съобразено с една от целите по чл.36 от НК – генералната превенция. Предлага се наложеното наказание да се увеличи, като се постанови и ефективното му изтърпяване. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от повереника на частните обвинители - адв. Р. М. със същите аргументи. Защитникът на подсъдимия М. – адв. В., счита, че липсват основания за завишаване на наказанието, за размера и начина на изтърпяване на което двете съдебни инстанции са изложили пространни мотиви. Пледира решението да се остави в сила. Прокурорът от ВКП също дава становище за неоснователност на жалбата, предвид липса на посоченото касационно основание. Предлага решението да се остави в сила. В последната си дума подсъдимият М. моли решението на апелативния съд да се остави в сила. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, което е обусловило налагането на наказание по реда на чл.58а, ал.1 от НК. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия М. е отчетен лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства (чисто съдебно минало, положителни характеристични данни и изразено разкаяние) над отегчаващите такива (конкретната обществена опасност на извършеното от подсъдимия като професионален шофьор, превозващ пътници), което е мотивирало първостепенният съд да определи наказанието лишаване от свобода малко под средния размер – 3г. и 6м. лишаване от свобода, намалено след редукцията му с една трета по чл.58а, ал.1 от НК на 2г. и 4м. лишаване от свобода. Въззивният съд в мотивите си (л.8) е констатирал принос на пострадалия за настъпването на резултата (описан на л.4, гръб, абз. предпоследен от обвинителния акт), което обстоятелство е смекчаващо отговорността и което не е било взето предвид от първия съд. Това допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство не е било отчетено в посока на намаляване на размера на наказанието, а първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационният съд не разполага с правна възможност да намали наказанието, тъй като пределите на касационната проверка по чл.347, ал.1 от НПК са лимитирани до обжалваната част на решението и обжалвалите лица, а касационна жалба от подсъдимия не е подадена. Претенцията на частното обвинение за увеличаване на размера на наказанието се свежда до твърдение за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, които не били взети предвид от апелативния съд. Такива обстоятелства не са конкретно посочени, поради което касационният съд намери искането за увеличаване на размера на наложеното наказание за неоснователно. Основна цел на наказанието е преди всичко поправянето и превъзпитаването на дееца, извършил престъпление, като с налагането на санкцията се цели и предупредително - възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Инстанционните съдилища са изложили аргументи, че изолирането на подсъдимия в място за изпълнение на наказание лишаване от свобода не е необходимо за осъществяване на целите на наказанието, тъй като той е личност с ниска степен на обществена опасност, без противообществени прояви и е демонстрирал искрено разкаяние за извършеното. Генералната превенция като една от целите на наказанието, не е с приоритет над останалите и не може да има решаващо значение за начина на изтърпяването му. Касационният съд се съгласява с изводите на въззивната инстанция, че ефективното изтърпяване на наказанието на подсъдимия М. не би допринесло за постигането както на индивидуалната, така и на генералната превенция и би представлявало неоправдана за конкретния случай репресия. По изложените съображения настоящият касационен състав намери жалбата на частните обвинители за неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 04.10.2017г., постановено по внохд № 396/17г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.