Р Е Ш Е Н И Е №59 Гр. София, 25 януари 2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА с участието на прокурора ДАНИЕЛА МАШЕВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. №985/2023 година по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК и е образувано по касационната жалба на защитника на подс. Д. А. Д. — адв. Б. Н. от Великотърновската АК, срещу решение № 103/25.08.2023 година по в.н.о.х.д. № 206/2022 година на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена постановената от ОС Плевен присъда № 14/07.04.2022 година по н.о.х.д. № 727/2021 година. В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи осъждането на подс. Д. по непредявено обвинение. Нарушението на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се обосновава с отказа на въззивната инстанция да приложи чл. 15 НК или да квалифицира деянието на подс. Д. по привилегирования състав на чл. 343а НК, а явната несправедливост на наложеното наказание - с отказа на въззивния съд да приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Към касационната инстанция се отправят няколко алтернативни искания - да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК и да оправдае подс. Д. по обвинението по чл. 343, ал. 1,6. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, да отмени обжалваното въззивно решение и да върне делото за ново разглеждане или да смекчи наложеното му наказание. В съдебното заседание подс. Д., частният обвинител и повереникът му, редовно призовани, не се явяват и не сочат причини за това. Защитникът на подс. Д. поддържа касационната жалба и изложените в нея съображения и искания. Прокурорът от ВКП дава аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 350, ал. 2 НПК, от надлежно легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационен контрол на основание чл. 346, т. 1 НПК. С присъда № 14/07.04.2022 година, постановена по н.о.х.д. № 727/2021 година, Плевенският окръжен съд признал подс. Д. А. Д. за виновен в това, че на 19.10.2019 година в [населено място], [община], при управление на моторно превозно средство — товарен автомобил „Форд Транзит“ с per. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Г. К., на 89 години, поради което на основание чл. 343, ал. 1,6. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, чл. 54 НК и чл. 343г НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от две години, условно, с три години изпитателен срок и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. По жалба на защитника присъдата била проверена от Великотьрновския апелативен съд, който след проведено от него въззивно съдебно следствие я изменил и с обжалваното решение приложил закон за същото престъпление, приемайки, че подсъдимият Д. е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, поради което го оправдал за нарушенията по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и потвърдил присъдата в останалата част. По касационното основание по чл. 348, ал. 1. т. 2 НПК: Оплакването, че подс. Д. е осъден за престъпление, по което не се е защитавал, е неоснователно. Апелативният съд е изпълнил задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК да провери изцяло обжалваната присъда на ОС Плевен и с цел разкриване на обективната истина е назначил повторна тройна съдебна комплексна авготехническа експертиза. Със заключението е отстранил противоречието между експертните изводи по други две, приети от първата инстанция, заключения на автотехнически експертизи (единична и тройна) по такъв съществен въпрос, какъвто е този за скоростта, с която подс. Д. управлявал товарния автомобил непосредствено преди настъпването на пътнотранспортното произшествие. Изложил е убедителни съображения защо счита заключението на назначената във въззивното производство автотехническа експертиза за пълно, компетентно и обосновано и въз основа на него приема за установено по експертен път, че скоростта на подс. Д. е била в рамките на разрешената за населено място - 48 км/ч вместо 66,9 км/ч, че опасната зона за спиране при тази скорост е 38,8 метра, както и че подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме пресичащите пешеходци във фронта на осветената зона на отстояние от мястото на удара не по-малко от 55-60 метра, но е реагирал за спиране късно, когато автомобилът е бил на разстояние 17,3 метра от мястото на удара. Последните факти не се отличават съществено от изложените на л. 5 в обвинителния акт, по които подс. Д. се защитавал - че е имал техническа възможност да възприеме на къси светлини пресичащите пешеходци като местонахождение, посока и направление върху пътното платно на 50 метра преди мястото на първоначалния контакт, но не е реагирал своевременно на опасността и едва в по-късен момент, след като изминал 24 метра, предприел ефективно спиране чрез натиск върху спирачния педал. Касае се за фактически данни и обстоятелства, които са свързани с начина на извършване на престъплението, поради което са част от обстоятелствената част на обвинението. Те не са нови, били са предявени на подсъдимия с обвинителния акт и той е имал възможност да се защитава по тях. Тези фактически положения отговарят на нарушение на нарушение на правилото във връзка със скоростта на движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Апелативният съд вярно е разчел указанията, дадени в т. 7 на Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 година на ОСНК. Когато не допуска промяна или допълване на обвинителния акт относно фактическите данни и обстоятелства, свързани с начина на извършване на престъплението, които са от значение за правната му квалификация като деяние но съответния текст на чл. 343 НК, решаващият съд (първоинстанционен или въззивен) не се нуждае от института на изменение на обвинението, за да приложи закон за същото наказуемо престъпление.Запълвайки бланкетната диспозиция на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК с правилото по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, Великотърновският апелативен съд не се е произнесъл по непредявено обвинение и не е нарушил процесуалното право на поде. Д. на защита, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК: Неоснователно е и оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Претенцията на касатора за оправдаването на подсъдимия Д. в касационното производство се аргументира главно с тезата, че когато подсъдимият е оправдан от въззивния съд по обвинението да е нарушил чл. 21 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и е осъден по непредявено обвинение, то той следва да бъде оправдан от касационната инстанция, като при това положение следва да намери приложение чл. 15 НК. Следва да се припомни, че касационният съд не може извън случаите на чл. 354, ал. 5 НПК да установява нови фактически положения. Въззивната инстанция е последната по установяване на правно релевантните факти и когато при събирането и преценката на доказателствата не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а вътрешното убеждение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, за касационната инстанция фактите са такива, каквито са приети от нея. Освен това, за да упражни ВКС правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК и да оправдае подсъдимия в касационното производство, установените от въззивната инстанция факти трябва да сочат на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - деянието да не е извършено от подсъдимия или да не съставлява престъпление. В касационната жалба твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с доказателствено- аналитичната дейност на въззивния съд, не са изложени. Както бе посочено, подсъдимият Д. не е осъден по непредявено обвинение. При установените по делото факти, които сочат на извършено от подсъдимия при управлението на товарния автомобил нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и причинна връзка между това нарушение и настъпилият съставомерен престъпен резултат - смъртта на пострадалата В. К., решаващият съд правилно е приложил материалния закон с осъждането на подсъдимия Д. по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Престъплението по чл. 343 НК е от категорията на непредпазливите престъпления и контролираната инстанция е спазила и указанието по т. 5 на Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 година на ОСНК, посочвайки изрично, че деянието е извършено от поде. Д. при форма на вината несъзнавана непредпазливост - небрежност, като по този начин е отстранил противоречието в мотивите на първоинстанционния съд, в които формата на вината първо е посочена като небрежност, а след това - като съзнавана непредпазливост (самонадеяност). Въззивният съд е обсъдил в обжалваното решение (л. 164 от в.н.о.х.д.) и заявеното сега с касационната жалба искане за оправдаването на поде. Д. на основание на чл. 15 НК. Съображенията, поради които апелативният съд е приел, че не се касае за случайно деяние, изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като са съобразени с указанията по т. 5 на Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г. на ОСНК. Правилно въззивният съд е приел, че при липсата на активни действия по оказване на помощ на пострадалата, подсъдимият не би могъл да се ползва от привилегирования състав по чл. 343а НК единствено поради обаждането си до ЕЕН 112. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК: Наложеното на подс. Д. наказание - две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, не е явно несправедливо. Не се установява изискваната от закона очевидност на несъответствието между наложеното кумулативно наказание и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и преследваните с наказанието цели по чл. 36 НК. То е отмерено в минималния законовоустановен размер на предвидените за престъплението по чл. 343, ал. 1,6. „в“ НК кумулативни наказания. Посочените в касационната жалба като смекчаващи отговорността на подс. Д. обстоятелства - чисто съдебно минало, пенсионер, съпричиняване на престъпния резултат от пострадалата поради пресичането на неразрешено за това място и коректното процесуално поведение на подсъдимия, са взети предвид от въззивната инстанция. Те не се отличават с многобройност и нито едно от тях не е изключително по своя характер, включително и приетото от решаващия съд съпричиняване на резултата от страна на пострадалата предвид установения механизъм на настъпване на пътния инцидент. Що се отнася до твърдяното в касационната жалба заслепяване на подс. Д. от насрещно движещ се автомобил, то е прието за опровергано по експертен път. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/25.08.2023 година, постановено по в.н.о.х.д. № 206/2022 година по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: