7 Р Е Ш Е Н И Е № 210 София, 16.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КРАСИМИРА АТАНАСОВА………. и с участието на прокурора…………………............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1724 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 684/7.VІІІ.2015 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното и от двете страни по спора решение на Бургаския апелативен съд по т. д. № 392/2013 г. е бил допуснат при констатирана вероятност същото да е процесуално недопустим съдебен акт, доколкото е съдържало ex officio произнасяне по чл. 92, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция двамата касатори търговци са заявили чрез своя общ процесуален представител по пълномощие от САК становището, че поддържат съвместната своя касационна жалба срещу отхвърлителната част на постановеното от Бургаския апелативен съд решение, считайки, че извършеното служебно намаляване /поради прекомерност/ на неустойката, претендирана от [община] на основание чл. 22 от процесния договор за възлагане на обществена поръчка от 23.VІІІ.2011 г., било недопустимо, а от тяхна страна такова искане не е било правено. Обстойно аргументирани доводи в подкрепа на тезата си касаторите [фирма]-гр. Я. и [фирма]-гр.- С. са изложили в съвместни писмени бележки по делото, където претендират обезсилване на атакуваното въззивно решение в частта му, с която са били отхвърлени обективно кумулативно съединени осъдителни искове на дружествата срещу [община] за разликите над присъденото възнаграждение по договор за изработка и за мораторна лихва върху същото за 50-дневен период предшестващ, завеждането на делото и до пълния предявен размер на тези две претенции с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и съответно - по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Идентично становище в подкрепа на жалбата си срещу осъдителната част на същото въззивно решение касаторът [община] е изразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Я.. В депозирана по делото обстойно мотивирана негова писмена защита се претендира касирането му в същата част и отхвърляне на тези две субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни претенции в уважените им части, но също и потвърждаване – като допустимо и правилно - на постановеното от Бургаския апелативен съд решение в другата, атакувана от двамата търговци негова отхвърлителна част. Като взе предвид оплакванията по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК в съвместната касационна жалба на двамата касатори търговци срещу отхвърлителната част на въззивното решение, оплакването в касационната жалба на [община] срещу осъдителната част на същото решение за нарушаване на материалния закон, и след като извърши по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: 1./ По съвместната касационна жалба на ищците [фирма]-гр. Я. и [фирма]-гр. С. срещу отхвърлителната част на атакуваното въззивно решение: Разгледана по същество жалбата е основателна. Ноторно е, че всяко произнасяне на решаващия съд извън определеният от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, т. е. такова, което накърнява диспозитивното начало в гражданския процес, резултира в постановяване на процесуално недопустим съдебен акт по съществото на спора. В случая срещу предявените от двете търговски дружества осъдителни искове с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответната [община] е противопоставила защитно възражение, според което първата от претендираните суми в размер на 448 428.22 лв. е била „удържана” /т.е. прихваната е била извънсъдебно/ срещу равностойното насрещно задължение на тези двама изпълнители по чл. 22 договора за възлагане на обществена поръчка за заплащане неустойка, поради забавено изпълнение на главните им задължения за извършване на определени СМР в уговорения срок от 2 месеца и половина след даването на строително ниво и линия. От съдопроизводственото правило на чл. 298, ал. 4 ГПК, че решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него „искания и възражения за прихващане”, по необходимост следва извод, че в процесния случай правото да се иска намаляване на дължимата към общината и реално удържана /т.е. прихваната извънсъдебно/ от нея договорна неустойка - като прекомерно голяма в сравнение с претърпените от нея вреди от забавата – принадлежи единствено на двете търговски дружества, явяващи се изпълнители по договор за изработка като участници в гражданското дружество „Евро П.”. Няма спор по делото, че това тяхно право не е било упражнено, а намаляването на неустойката наполовина - при извършена констатация за нейната прекомерност, е било предприето единствено по служебен почин на въззивния съд. Такова процедиране е равнозначно на разглеждането на непредявен иск и затова в тази му част /отхвърлителната/ решението на Бургаския апелативен съд ще следва да бъде обезсилено. С оглед препращането на чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро ГПК към разрешението по чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, в обезсилената /отхвърлителната/ част на въззивното решение делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд, който заедно с предявените два осъдителни иска на търговците настоящи касатори да разгледа възражението на ответната по тях [община] за прихващане с дължимата й по чл. 22 от процесния договор неустойка за забава. 2./ По касационната жалба на [община] срещу осъдителната част на атакуваното решение на Бургаския апелативен съд: Съгласно мотивите, изложени към т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата представлява единно цяло с нея и затова, ако релевиран в него правен въпрос се отнася всъщност до правилността на атакуваното въззивно решение, няма пречка въз основа на последния да бъде извлечен конкретният касационен повод на плоскостта на чл. 281, т. 3 ГПК. В случая касационната жалба на [община] е основателна, макар да не съдържа коректно излагане на касационните отменителни основания - извън наведените доводи за частична недопустимост на атакуваното въззивно решение, както и общо за неправилност на същото в другата негова част, налагаща касирането му. Главното оплакване в нея - „за противоречие със закона”, е обосновано с това, че вместо да разреши спора в съответствие с изводите си, направени на плоскостта на чл. 83, ал. 1 ЗЗД при приета съществено различна от първостепенния съд фактическа обстановка, която обаче „кореспондира със събраните по делото доказателства”, въззивната инстанция недопустимо е процедирала по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, както и че били „оставени без коментар представени по делото писмени доказателства”, т. е. необсъдени в съответствие с изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК (бел. на ВКС), от които се установявало, че забавата в извършването на уговорените СМР била допусната от страна на двете търговски дружества изпълнители - като участници в гражданското дружество „Евро П. г. Следователно изцяло с отношение към правилността на постановеното от Бургаския апелативен съд решение се явява и формулираният в изложението на този касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК въпрос: „Следва ли въззивният съд да изложи в мотивите си какви са конкретните причини за намаляване на неустойката до определен размер и когато това намаляване става при хипотезата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД с какви действия кредиторът е допринесъл за забавата в изпълнението и за каква точно забава във времето?” Констатираното дотук дава основание общото оплакване на общината касатор за незаконосъобразност на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част да се квалифицира като такова по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК: допуснати от състава на Бургаския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по-конкретно на това по чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на това по чл. 235, ал. 2 ГПК, които императивно изискват излагането на такива мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата /вкл. относимите към спора писмени такива/, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд, които произтичат от тях, въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. Привидността на изложението от въззивния съд мотиви (276-52-І, Сб. 107) към атакуваното решение се разкрива на плоскостта на паралелно приетите от него заключения, че веднъж уговорената неустойка за забава по чл. 22 от процесния договор в тежест на изпълнителя следвало да бъде намалена наполовина – до размер на сумата от 224 214.11 лв., като последица от установеното виновно поведение и на двете страни по сделката, т. е. на основание чл. 83, ал. 1 ЗЗД. Докато при констатацията си за отсъствие на пречката по чл. 309 ТЗ, Бургаският апелативен съд е преценил, че същата неустойка за забава отново следвало да бъде намалена двойно - този път поради прекомерността й, т. е. на основание чл. 92, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД. Така обаче е останал открит въпросът защо общината настоящ касатор не е била осъдена да заплати на двамата изпълнители по процесния договор за изработка, обединени в гражданското д-во „Евро П.”, само сумата в размер на 112 107.06 лв. (сто и дванадесет хиляди сто и седем лева и шест стотинки). С оглед всичко изложено и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд в обезсилената отхвърлителна и в отменената осъдителна част на обжалваното решение, като въззивната инстанция – съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК – ще следва да се произнесе с бъдещото си решение по спора и по отговорността на страните за разноски. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 9 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 13.ІІ.2015 г., постановено по т. д. № 392/2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която [община] е била осъдена да заплати на [фирма]-гр. Я. и на [фирма]-гр. С., като участници в гражданското дружество „Евро П.”, сума в размер на 224 214.11 лв., като главница по чл. 258-във вр. чл. 266 ЗЗД, както и сумата в размер на 3 275 лв., представляваща мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху тази главница за период от 50 дни, считано от 11.VІІ.2012 г. до 31.VІІІ.2012 г., КАКТО И ИЗЦЯЛО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ. ОБЕЗСИЛВА решение № 9 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 13.ІІ.2014 г., постановено по т. д. № 392/2013 г. В ОСТАНАЛАТА НЕГОВА /ОТХВЪРЛИТЕЛНА/ ЧАСТ. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1724 по описа за 2014 г.