Р Е Ш Е Н И Е     №  150   София, 01 април 2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 19 март, две хиляди и десета година, в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев     Жанина Начева       при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 55/2010 година.     Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подс. К. И. Л. от гр. К., чрез неговия защитник – адвокат К, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 518/2009 г. Твърди се в жалбата, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Исканията са алтернативни: да бъде отменена присъдата и подсъдимия оправдан или делото върнато за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивно решение № 462/10.12.2009 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав, е потвърдил изцяло присъда № 7/09.04.2009 г., на Врачанския окръжен съд, постановена по нохд № 47/2008 г., с която подсъдимият К. И. Л., е бил признат за виновен в извършено на 06.06.2006 г., в гр. К. престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК и при условията на чл. чл. 54 НК, осъден на три години лишаване от свобода при “общ” първоначален режим и глоба в размер на 5 000 лв., зачетено предварителното задържане, по реда на чл. 68, ал. 1, НК, приведено в изпълнение наказанието от три години лишаване от свобода при „общ” първоначален режим, наложено му по нохд № 231/2005 г., на Врачанския окръжен съд и решени въпросите за предмета на престъплението, веществените доказателства и направените разноски.   По довода в жалбата, за допуснато нарушение на материалния закон:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно.   Възраженията в жалбата, се свеждат до твърденията за незаконосъобразен извод, въз основа на събраните доказателства, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК. При приетата за установена и от предходния съд фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, са установени по несъмнен начин всички обстоятелства, имащи отношение към основния факт на доказване в процеса. Точни и обосновани са изводите за авторството на деянието, механизма на извършването му, обективната и субективна му страна.   При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, относими към предмета на доказване изводите, че при условията на чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК, подсъдимият следва да носи наказателна отговорност, са напълно законосъобразни, тъй като съставът на престъплението е осъществен от обективна и от субективна страна. Както правилно е посочено в мотивите и на второинстанционният съд, налице са всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране на отговорността му по този текст от НК.   Този съд много подробно, прецизно и задълбочено, поотделно и в съвкупност, е обсъдил всички събрани доказателства по делото, направените възражения от подсъдимия, като в тази връзка е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от тези доказателства, защо счита обвинението за доказано по несъмнен начин, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че в случая с оглед на показанията на свидетелите Я. М. , Г. Г. , Й. Д. , П. А. , Н. М. , експертните заключения, данните от писмените доказателствени средства, включително протокол за претърсване и изземване с фотоалбум, протоколи за тестване на наркотични вещества, приложените веществени доказателства, са налице всички признаци на състава, на посоченото престъпление. От тук се явява законосъобразен извода, че подс. Л. с деянието си, което е доказано по несъмнен начин, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК. В тази връзка, правилно са кредитирани експертните заключения, приложените писмени доказателства, както и данните от разпитите на посочените свидетели и от писмените доказателствени средства, след внимателната им преценка по реда на чл. 305, ал. 3, пр. последно НПК, с обясненията на касатора и показанията на св. Р. М. и В. Н. – л. 5 -6 от мотивите.   Касационната инстанция, споделя изцяло изводите на въззивният съд, относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на втората инстанция в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точно е посочено, въз основа на кои доказателства са изградени правните изводи за виновността му и кои не следва да бъдат кредитирани, като по този начин са изпълнени и разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК, основанията поради които не приема доводите изложени в подкрепа на жалбата- чл. 339, ал. 2 НПК.   Неоснователно е възражението, че осъдителната присъда е постановена при липса на категорични доказателства за виновността на подс. Любенов. В тази връзка изводите на въззивната инстанция, че обвинението е доказано по несъмнен начин са изцяло подкрепени от показанията на св. А, Г. – поемни лица при извършване на претърсване и изземване в къщата и спалното помещение обитавано единствено от подсъдимия, Я. М. , М. и Д. , констатациите в посочения протокол за това следствено действие заедно с фотоалбум, протоколите за тестване на наркотични вещества, както и веществените доказателства. Точно е посочено, с оглед на приетите данни, че може да се направи категоричен извод за знание в подсъдимия за наличието на наркотичните вещества и че те са били във негова фактическа власт, а целта за разпространението им е установена от безспорно установените и доказани факти – намерените и иззети значително количество пакетчета с дозирано наркотично вещество – 60 бр. – разфасован и опакован по начин предназначен за уличния пазар. В косвена подкрепа на горното са и показанията на св. М, депозирани по нохд 727/2006 г., на ВрОС, от които се установява, че множество момчета и момичета са посещавали подс. Л. , като срещите се осъществявали от вън на вратата.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Л. е извършил посоченото престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на съдебния акт и оправдаване на касатора.   По довода в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения:   Настоящата инстанция счита и този касационен довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за нейното отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Л. , съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства на които е дал вяра, приложените писмени и веществени доказателства, експертните заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Приемайки фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.   При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обсъдени са били всички направени възражения и са изложени подробни съображения в тази връзка. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи.   Второинстанционният съд в мотивите си – л. 3, л. 7, е обсъдил поддържаната от подсъдимия и неговата защита позиция по довода за допуснати съществени процесуални нарушения. Отказът му да кредитира обясненията му безусловно, не представлява нарушение на процесуалния закон. Версията му е била обсъдена обстойно, приета като защитна позиция и с основание отхвърлена, като опровергана от другите доказателства по делото. Обясненията на обвиняемия са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността на обясненията му, относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено и инстанционният съд е сторил точно това.   В тази връзка, подробно и прецизно са били обсъдени неговите обяснения, показанията на свидетелите Р. М. , В. Н. , В. К. – дадени на досъдебното производство пред съдия, поотделно в съвкупност с останалите събрани гласни, писмени, веществени доказателства и експертни заключения. Изложени са убедителни съображения на кои от тях се дава вяра и на кои не и защо, има ли или не противоречия между тях и относно поведението му през цялата хронология на събитията и направените изводи за недостоверността на обясненията и насочеността им единствено към обслужване защитната му позиция. Правилно последните /на В. К. / са били изключени от доказателствения материал по делото.   Посочените във касационната жалба конкретни възражения във връзка с направеният довод, са били предмет на подробно обсъждане и от въззивната инстанция. Изложени са подробни и законосъобразни съображения за що не ги приема за основателни.   И настоящата инстанция счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, като в тази връзка се солидаризира с изложеното от въззивният съд в мотивите си – л. 3, поради което и същото не се нуждае от преповтаряне.   Крайните изводи на този съд, са логически издържана оценка, на всички събрани доказателства по делото, които водят до несъмнен извод за виновността на подсъдимия в осъществяване на инкриминираното деяние. Поради това, настоящата инстанция счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   С оглед на всичко гореизложено, доводът в жалбата да допуснато нарушение на процесуалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.   Поради това, касационната жалба като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 462/10.12.2009 г., по внохд № 518/2009 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав.   Решението не подлежи на обжалване.     Председател:     Членове: