О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 308/21.08.2020 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Борислав Белазелков
Членове: Веска Райчева
Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 2265 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 213/ 17.06.2020 г. по ч.гр.д. № 187/ 2020 г., с което Апелативен съд – Пловдив е потвърдил разпореждане № 680/ 23.01.2020 г. за връщане на касационната жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу въззивно решение № 1430/ 04.12.2019 г. по гр.д. 2109/ 2019 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението се обжалва от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните процесуално-правни въпроси, уточнени и конкретизирани съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2010 г. ОСГТК на ВКС: 1. Търговско или гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е делото по спор за правоотношения, произтичащи от договор за снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти? и 2. Прилага ли се новото изречение изр. 2 ГПК, добавено в разпоредбата на чл. 113 ГПК със ЗИДГПК (ДВ бр. 100/ 20.12.2019 г.), за заварените (висящите) дела към влизане в сила на закона? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 2 ГПК обосновава с довод, че определението противоречи съответно на определение № 253/ 06.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1439/ 2020 г. ВКС, Четвърто ГО – по първия въпрос и на решение № 14/ 21.12.2010 г. по конст.д. № 17/ 2010 г. на Конституционния съд на Република България – по втория. В частната жалба са развити съображения, произтичащи от противоречивата практика на ВКС в приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обусловила образуваното и висящо тълк.д. № 3/ 2019 г. ОСГТК на ВКС. По същество касаторът се оплаква, че апелативният съд неправилно е дефинирал спора по въззивното решение като търговско, а не като гражданско дело по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и неправилно е приложил високия праг за достъп до касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба В. Н. Г. възразява, че не са налице условията за допускане на касационния контрол, а определението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане за връщане на касационната жалба, то прегражда по-нататъшното развитие на делото, а определението е в обхвата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Спазени са и изискванията по чл. 274, ал. 4 ГПК. Основният въпрос по частната касационна жалба е, дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване и следва да бъде решен по същество. Процесуалната легитимация е надлежна. Определението отрича правото на касационна жалба на жалбоподателя. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а определението следва да се допусне до касационен контрол, макар и само по първия повдигнат въпрос. Съображенията са следните:
За да потвърди разпореждането за връщане на касационната жалба, апелативният съд е приел, че: 1) е търговско делото за недължимост на сумата 6 342.43 лв. – допълнително начислена цена на електрическа енергия за снабдяване с електрическа енергия на обект ИТН.... в [населено място] за битови нужди в периода 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г. (фактура № [ЕГН]/ 31.08.2018 г.), по иска на В. Н. Г. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД; 2) чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не допуска да се обжалва пред Върховния касационен съд въззивно решение по това търговско дело с цена на иска до 20 000 лв. и 3) макар уваженият отрицателен установителен иск да е на потребител, чл. 113, изр. 2 ГПК не се прилага, защото решението е влязло в сила на 04.12.2019 г. и предхожда ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 100/ 20.12.2019 г.).
Настоящият състав намира, че начинът, по който апелативният съд е решил първия повдигнат въпрос противоречи на определение № 253/ 06.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1439/ 2020 г. на ВКС, Четвърто ГО. В това определение, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, е прието, че когато спорът е за правоотношение, произтичащо от търговска сделка, по която една от страните не е търговец, въззивното решение е по гражданско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и се прилага ниският праг за достъп до касационно обжалване. Това е така, защото критерият по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК се обяснява с ниската (незначителната) парична оценка на предмета на делото. Според законодателя, в отношенията между търговци всяка сума до 20 000 лв. е незначителна. За физическите лица сумата от 20 000 лв. е значителна. За физическите лица е незначителна всяка сума до 5 000 лв. В същия смисъл е и определение № 547/ 23.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4967/ 2016 г. на ВКС, Четвърто ГО. Следователно по първия повдигнат въпрос са налице условията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Действително към момента е висящо тълк.д. № 3/ 2019 г. на ОСГТК на ВКС, но противоречивата практика на ВКС по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, послужила като основание за неговото образуване, е по въззивни решения по дела с предмет правоотношения, произтичащи от договори за изпълнение на строителни работи, сключени между физическо лице и търговец. Следователно предметът на тълкувателното дело е различен, а няма основание за спиране на настоящото производство.
Вторият повдигнат въпрос не обуславя определението, а по него е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Апелативният съд е приел, че въззивното решение не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд и е влязло в сила на датата, на която е постановено – 04.12.2019 г. (чл. 296, т. 1 ГПК). Разрешеният правен спор приключва делото и то не е заварено (висящо) към датата, на която е влязъл в сила ЗИДГПК (ДВ бр. 100/ 20.12.2019 г.).
Настоящият състав не съзира основание да се отклони от вече формираната практика, послужила като основание за допускане на касационния контрол по първия повдигнат въпрос. Провеждането й налага следния отговор: Делото по спор за правоотношения, произтичащи от договор за снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти е гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а въззивното решение по такова дело не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, когато цената на иска (паричната оценка на неговия предмет) е до 5 000 лв. Договорът, институционализиран в Закона за енергетиката, е едностранна търговска сделка. Доставчикът на електрическата енергия извършва изискващата лицензия търговска дейност във връзка с упражняваното от него занятие, а насрещната страна е физическо лице. Само физическото лице е „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Единствено физическите лица купуват електрическа енергия за собствени нужди. За физическите лица сумата от 20 000 лв. е значителна. За тях е незначителна всяка сума до 5 000 лв.
В обжалваното определение на този въпрос е даден противоположен отговор, а то и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни. Касационният състав намира, че въззивното решение, с което по иска на В. Н. Г. („битов клиент“) се отрича съществуването на вземането за сумата 6 342.43 лв. на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ (доставчик на електрическа енергия за битови нужди в обекта в [населено място]), е по гражданско дело по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадената срещу него касационна жалба е допустима.
Със ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 100/ 20.12.2019 г.) разпоредбата на чл. 113 ГПК бе допълнена. Законодателят предвиди, че делата по искове на и срещу потребители се разглеждат по реда на общия исков процес. Въззивното решение е по „иск на потребител“ (аргумент и от §13 от ДР на ЗЗП), но е постановено на 04.12.2019 г. Действително, новият процесуален закон не решава въпросът за неговата обжалваемост. Изводът за допустимия предмет на подадената касационна жалба обаче следва пряко от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Допълненото второ изречение в разпоредбата на чл. 113 ГПК е също аргумент, че Върховният касационен съд не следва да се отклонява от казуалното тълкуване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, проведено и по настоящото дело.
При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 213/ 17.06.2020 г. по ч.гр.д. № 187/ 2020 г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 213/ 17.06.2020 г. по ч.гр.д. № 187/ 2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 680/ 23.01.2020 г. по гр.д. № 2109/ 2019 г. на Окръжен съд - Пловдив.
ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за администриране на касационната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД срещу въззивното решение № 1430/ 04.12.2009 г. по гр.д. № 2109/ 2019 г.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.