Р Е Ш Е Н И Е № 487 С.,, 05.12.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 1087 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Н. М., В. Е. М., С. Й. Д. и А. Й. М. срещу решение №327 от 07.12.09г. по гр.д.№682/09г. на Пернишкия окръжен съд, както и по частна жалба от същите лица срещу определението от 02.06.10г. по гр.д.№682/09г. на Пернишкия окръжен съд, с което по реда на чл.248 от ГПК са били присъдени разноските за първоинстанционното производство. Жалбоподателите считат за неправилен извода на съда, че нямат правен интерес от предявения срещу [община] установителен иск за собственост на недвижим имот. Считат, че с отказа си да издаде скици за този имот, общината практически отрича правото им на собственост върху него. Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбите. С определение №597 от 13.06.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот срещу община, когато тя не само отказва издаване на скица на ищците върху процесния имот, но и оспорва правото им на собственост. За да се произнесе по този въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение на Пернишкия окръжен съд е обезсилено решение №346 от 02.07.09г. по гр.д.№3421/08г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е признато за установено по отношение на [община], че К. Н. М., В. Е. М., С. Й. Д. и А. Й. М. са собственици по наследство от Е. З. П. на поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], с идентификатор №55871.507.205 и производството по делото е прекратено в тази част. Въззивният съд е приел, че [община] не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск за собственост, тъй като отказът и да издаде на ищците скица за имота не е свързан с твърдения, че тя е негов собственик, а с твърдения, че собственик на имота е трето лице – [фирма]. Като е разгледал така предявения иск, районният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване в тази част и прекратяване на производството по делото. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното: С решение №1845 от 22.08.63г. по гр.д.№1286/63г. на ВС, І ГО, е прието, че възможността на собственика да се снабди с нотариален акт чрез обстоятелствена проверка не изключва правото му да иска установяване на собствеността си в състезателен процес, ако правото му на собственост е оспорено или застрашено. С решение №796 от 15.04.67г. по гр.д.№419/67г. на ВС, І ГО е прието същото – че когато се оспорва правото на собственост, това право може да се брани с иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Настоящият състав намира за правилна тази практика на Върховния съд. Във връзка с особеностите на конкретния случай, при който оспорващият правото на собственост на ищците е община, следва да се добави и следното: Общината е не само носител на право на собственост, но и чрез своята администрация има правомощието да извършва административни услуги, включително да издава скици за имотите, за които все още няма одобрена кадастрална карта. Когато отказът да се издаде скица за един имот е мотивиран от това, че собственик е не лицето, което иска административната услуга, а трето лице, общината реално оспорва собствеността на молителя. Ако в действителност няма спор за собственост между молителя и третото лице, тъй като имотите им са различни, липсва правен интерес за молителя да установява по съдебен ред правата си по отношение на това трето лице, което общината сочи за собственик. Единственият път на молителя да се защити срещу неправомерния отказ на общината да му издаде скица /административният ред е неприложим при наличие на твърдения за спор за гражданско право/, е да насочи иска си срещу общината и да установи спрямо нея правото си на собственост, което тя му оспорва. В такива случаи искът срещу общината е допустим, макар тя да не твърди да е собственик на спорния имот. Такива искове се разглеждат по същество от съдилищата – виж например определение №188 от 04.03.09г. по гр.д.№1021/08г. на ВКС, ІІІ ГО. По съществото на касационната жалба: Ищците, в качеството им на наследници на Е. З. П., са предявили срещу [община] положителен установителен иск за собственост върху имот пл.№6523 от кв.39 по действащия кадастрален план на [населено място]. Правния си интерес от този иск са извели от отказа на общината да им издаде скица, мотивиран от това, че тя не признава правата им. В писмения си отговор общината е посочила, че не твърди да е собственик на процесния имот и следователно не е легитимирана да отговаря по предявения иск. Имотът е прилежаща площ към построения върху него магазин №82 и като такъв е част от активите на приватизираното общинско дружество [фирма] [населено място]. По делото е установено, че процесният имот не е включен в активите на [фирма]. Той представлява ливада и върху него няма построен магазин. При тези данни въззивният съд не е имал основание да обезсилва първоинстанционното решение и да прекратява производството по предявения установителен иск за собственост. Собствеността на ищците върху процесния имот се оспорва, при това не от [фирма], което притежава друг имот в [населено място], а от [община]. Оспорването води до невъзможност за ищците да се снабдят със скици на имота, както и да поискат имената им да бъдат вписани в разписния лист към кадастралния план, а оттам тази информация да се пренесе по-късно и в кадастралната карта. Макар [община] да не твърди да е собственик на процесния имот, с оспорването си тя препятства ищците да извършват правни действия с него, ето защо е надлежен ответник по предявения иск, по който съдът следва да се произнесе. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от същия съд. При този изход на делото, следва да бъде отменено и определението по чл.248 от ГПК за разноските. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №327 от 07.12.09г. по гр.д.№682/09г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение №346 от 02.07.09г. по гр.д.№3421/08г. на Пернишкия районен съд по исковете на К. Н. М., В. Е. М., С. Й. Д. и А. Й. М. срещу [община] и производството по тези искове е прекратено, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на [община] разноски в размер на 517,83лв. за въззивното производство. ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд за произнасяне по предявените субективно съединени искове. ОТМЕНЯ определението от 02.06.10г. по гр.д.№682/09г. на Пернишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: