Р Е Ш Е Н И Е № 108 С. 07.05.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : М. И. И. П. при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1038 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. П. В. и К. В. В.-от [населено място],чрез процесуалния представител-адвокат Г. против въззивно решение № 34 от 25.02.2011г. по в.гр.д. № 14 по описа за 2011г.на Апелативен съд В.,с което е отменено решение № 186 от 14.04.2010г. по гр.д.№ 520 по описа за 2008г./поправено с решение № 485 от 15.11.10г./ на Окръжен съд Добрич и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения против К. Ж. С. и Р. Ж. С. иск с правно основание чл.30 ал.3 от ЗС за заплащане на сумата от 50 555лв., представляваща съразмерна на съсобствената част от добитите от ответниците ползи от съсобствената вещ за периода 1.04.04г.-30.06.08г., ведно със законната лихва,считано от 7.07.08г. като неоснователен и са присъдени следващите се разноски.На основание чл.281 т.3 от ГПК, касаторите искат отмяна на въззивния акт и решаване на въпроса по съ-щество с уважаване на предявения иск.Претендират направените разноски. С определение № 1342 от 14.12.2011г.- е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по следните поставени въпроси : 1. когато общата вещ се ползва само от един от съсобствениците – дължи ли той обезщетение на останалите, на основание чл.30 ал.3 от ЗС, когато съсобственикът-физическо лице е ползвал имота не за лични нужди,а за развиване на търговска дейност/в това число като ЕТ и чрез собствено Е./ и няма доказателства за конкретния размер на реализира-ния доход, 2. има ли значение за приложението на чл.30 ал.3 от ЗС дали ползващия съсобственик е развивал търговска дейност лично,като ЕТ,или чрез собствено Е.,щом като чрез тях е реализирал доход и 3.как следва да се оценят ползите, от които са лишени неползващите съсобственици. В съдебно заседание страните не се явяват лично,но се представляват от процесуалните си представители.Пълномощникът на касаторите поддържа изложените в жалбата доводи,които доразвива в представени писмени бележки. Пълномощникът на ответниците пледира за оставяне в сила решението на въззивния съд и също представя писмени бележки. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване : Съгласно чл.30 ал.3 и чл.31 ал.1 от ЗС - всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно с частта си,като може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение,по начин,че да не пречи на другия съсобственик да си служи съобразно правата си с нея. Идеята е,че обстоятелството,че правото на собственост принадлежи общо на две или повече лица – не може да е пречка – всеки един от съсобствениците в пълен обем да упражнява правото си .Когато някой от съсобствениците е лишен от възможността да си служи с общата вещ заради друг съсобственик,който го възпрепятства и добива доходи от вещта – той следва да бъде обезщетен от този,който е събирал доходите за ползата, от която е лишен.Това правило произтича от принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване.В този случай е ирелевантно - по какъв начин единият съсобственик възпрепятства достъпа на другия до общата вещ, както и е ирелевантна причината поради която това се прави.За приложението на чл.30 ал.3 от ЗС е без значение – как и защо ползващият съсобственик е ползвал общата вещ / за да развива търговска дейност лично,като ЕТ, или чрез собствено Е.,или като предоставя веща на друго лице – възмездно или безмъзмездно или по друг начин/.От правно значение е само дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част,от ползването на която последния е бил лишен.Това е така,защото всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ,която съответства на неговия дял в съсобствеността.Когато цялата обща вещ се ползва от един от съсобствениците за развиване на търговска дейност и липсват доказател-ства за конкретния размер на реализирания от него доход,то оценката на ползите, от които е бил лишен неползващия съсобственик следва да бъде осреднена,като се съобрази съответната пазарна стойност. В този смисъл е приетото и в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 405 от 24.10.11г.по гр.д.№ 1541/10г.на ІV г.о.,съгласно което – понятието „ползи от общата вещ” по смисъла на чл.30 ал.3 от ГПК включва не само прякото служене с вещта,но и съответните квоти от естествените и граждански плодове,които тя дава,както и увеличенията в нейната стойност,дължащи се на извършени подобрения,т.е. нормата на чл.30 ал.3 от ГПК има пред вид– такова служене с общата вещ,при което последната се използва като средство за производство или стока и от нея съсобственика събира доходи. Когато вещта не се ползва лично,а от нея се добиват ползи,съответната част от тях се дължи без писмено поискване. В случая безспорно установените по делото факти са следните: Страните по делото са съсобственици, при равни квоти/по ½ ид.ч. /, на процесния имот,представляващ дворно място с площ от 1 620кв.м.,за който е отреден УПИ №ІІ в кв.48 по плана на [населено място],ведно с изградения върху него търговски комплекс,с площ от 366.10кв.м.,състоящ се от снег-бар, магазин и офис,което обстоятелство е установено с влязло в сила на 14.02.07г.решение между страните по гр.д.№ 96/04г.на районен съд К., с което е допусната делба. Процесният имот е ползван от двете страни до месец април 2004г., след което е установено с гласни доказателства/показанията на свидетелите Ц. и П.,а косвено и свидетеля К./,че ответниците са възпрепятствали достъпа на ищците до имота,като чрез подмяна на патроните на вратите и ключалките- не са ги допускали. Същевременно ответниците са извличали ползи от общата вещ – чрез отдаване под наем на част от нея /снег-бар”Оазис”/ за периода от 1.12.07г.- 1.12.08г., въз основана на сключен на 14.11.07г.договор с трето лице / [фирма]/ и като са развивали търговска дейност чрез притежавани от първия ответник фирми-с [фирма]/от 2004г.до 2006г./ и след това- с [фирма]. Отдаването под наем е установено с представения договор за наем от 14.11.07г.,със заключение №1 на счетоводна експертиза и направено от ответниците признание в съдебно заседание на 24.09.09г./с уточнението,че в наемната цена е била включена стойността на оборудване,собственост на фирмата,а не на ответниците като физически лица/. Последното се потвърждава от заключение № 2 на счетоводна експертиза, съгласно което оборудването е закупено след месец 10.2004г.с данъчни фактури,издадени на фирмите ЕТ”Краси-К. С.”и [фирма]. Обстоятелството,че ответникът е осъществявал търговска дейност чрез фирмата си [фирма] в маркет„Оазис” и снег-бар „Оазис”, които са част от съсобствения на страните търговски център през процес-ния период – 04.04г.- 06.2008г. - е установено от вещото лице, изготвило експертиза №1 – след справка в счетоводните записвания на фирмата. Експертът е посочил е,че фирмата е развивала търговска дейност само в процесните обекти и реализираните й приходи са от наеми и продажба на стоки. Прието е заключение на тройна експертиза,съгласно което средният пазарен наем за процесния период/04.2004г.- 06.2008г./ на наеобзаведената площ за 1/2ид.ч.от помещението - възлиза на 47 100лв. При тези данни въззивният съд е приел,че не е установено наличието на една от изискуемите се съгласно чл.30 ал.3 от ЗС три предпоставки за присъждане на обезщетение,а именно – че ответниците са получавали през процесния период добиви от съсобствения имот.Мотивирал е извода си с факта,че за [фирма]/който не е различен правен субект от физическото лице/няма доказателства каква печалба от търговска дейност или отдаване под наем е реализирал, а наличните доказателства,установяващи,че [фирма] е реализирало доход са ирелевантни,защото юридическото лице е различен правен субект от физическите лица- ответници по делото. Настоящият съдебен състав не споделя този извод.Съобразно дадения отговор на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,следва да се приеме предявеният иск е основателен, тъй като е установено,че процесният съсобствен имот, представляващ търговски център и земя, е използван по предназначение,но само от единия съсобственик,който е възпрепятствал достъпа на другия и е развивал търговска дейност чрез притежавани от него фирми и е реализирал доход. При липса на доказателства за размера на реализирания доход – на ищците следва да се присъди обезщетение поне в средния за идентични хипотези размер,който – в случая- съгласно заключението на приетата по делото тройна експертиза, за периода 04.2004г.- 06.2008г. –възлиза на 47 100лв./Касае се за среден пазарен наем, за 1/2ид.ч. от общата вещ,като наеобзаведена площ,при отчитане на обстоятелството,че оборудването не е било съсобствено на ищците/. Постановеният от въззивния съд акт следва да бъде отменен като неправилен и вместо това постановен друг,с който предявения иск бъде уважен до посочения размер от 47 100лв. С оглед изхода от спора,направеното искане и на основание чл.78 от ГПК – в полза на касаторите следва да се присъдят направените по делото разноски,съобразно уважената част от иска.При общ размер на направените разноски от 7 706лв./първа инстанция:държавна такса– 2160лв, адвокатско възнаграждение–1500лв.,експертизи-1125лв.,въззивна инстанция: такса–1080в.,адвокатско възнаграждение – 800лв.и касационна инстанция:държавна такса–1041лв.,адвокатско възнаграждение – 500лв./, следва да се присъдят 7 000лв. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №34 от 25.02.2011г. по в.гр.д. № 14 по описа за 2011г.на Апелативен съд В.,с което е отменено решение № 186 от 14.04.2010г. по гр.д.№ 520 по описа за 2008г./поправено с решение № 485 от 15.11.10г./ на Окръжен съд Добрич и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ : ОСЪЖДА К. Ж. С. ЕГН [ЕГН] и Р. Ж. С.- с адрес:гр.Ш. [улица] да заплатят на В. П. В. ЕГН [ЕГН] и К. В. В. ЕГН [ЕГН] – с адрес:гр.Ш. [улица] вх.”Б” ет.2 ап.6 сумата от 47 100лв./четиридесет и седем хиляди и сто лева/, съразмерна част от ползите от общата вещ, представляваща дворно място с площ от 1 620кв.м.,за който е отреден УПИ №ІІ в кв.48 по плана на [населено място],ведно с изградения върху него търговски комплекс,с площ от 366.10кв.м.,състоящ се от снег-бар,магазин и офис,ведно със законната лихва,считано от 7.07.2008г.до окончателното изплащане,като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му част за разликата до 50 555лв., както и ОСЪЖДА К. Ж. С. и Р. Ж. С. да заплатят на В. П. В. и К. В. В. сумата от 7000лв./седем хиляди лева/,представляваща направени по делото разноски,съобразно уважената част от иска. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: