6 Р Е Ш Е Н И Е №18 София.22.03.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1935/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 56 от 05.03.2015 г. по т.д.№ 754/2014 г. на Апелативен съд – В., в частта, с която след частична отмяна на решение № 957 от 22.10.2014 г. по т.д. № 2102/2013 г. на Окръжен съд – Варна, е отхвърлен предявения от ЗК [фирма] срещу Н. К. К. иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ЗК за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Н. Н. Ботинов и С. В. Б. и за лихви върху обезщетенията от деликта – 24.07.2008 г. до 04.10.2012 г., или за разликата над 48 379 лв. до 100 199.45 лв. С определение № 750 от 11.10.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на лихви върху заплатените обезщетения на увредените лица, за периода от датата на деликта – 24.07.2008 г. до 04.10.2012 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следния правен въпрос: При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ/отм./, може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3, предл. първо и второ ГПК, с искане за касирането му. Ответникът по касация, чрез особения си представител - адвокат Н. И., счита въззивното решение за правилно, по съображения в писмен отговор и в защита. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В., след преценка на доказателствения материал по делото, е приел за установено, че ПТП, в резултат на което са били причинени средни телесни повреди на Н. и С. Ботинови, е настъпило поради допуснати от Н. К. нарушения на ЗДвП, като последният е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество. Зачетено е влязлото в сила споразумение по приложеното НОХД № 1335/2010 г. на В., както и извършените от застрахователното дружество плащания към пострадалите лица, въз основа на влязло в сила решение по приложеното дело. Въззивният съд се е произнесъл положително по релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Б., която поради неизползване на предпазен колан е допринесла в равна степен с делинквента за настъпване на вредоносния резултат. В тази насока съдът се е позовал на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д. относно невъзможността да се получат част от уврежданията на Б., в резултат на удар на главата в предното стъкло на автомобила, в случай, че тя е била с правилно поставен предпазен колан. Поради уважаване на това възражение, претендираното от застрахователя и изплатено от него обезщетение за неимуществени вреди на Б. е редуцирано до 17 500 лв., а обезщетението за имуществени вреди – до 430 лв. С атакуваното решение е отхвърлена исковата претенция в частта, с която са претендирани заплатените на пострадалите лица обезщетения в размер на законната лихва върху присъдените неимуществени и имуществени вреди, от датата на увреждането до плащането. В тази част е прието, че по регресния иск правата на суброгиралия се застраховател са обусловени от направеното плащане по договора и, че за поставянето на длъжника в забава е необходима покана. Съдът се е позовал на задължителна практика на ВКС, цитирана в мотивите. Прието е, че в случая лихвите за забава следва да се присъдят от момента на предявяване на иска по чл.274 КЗ. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: Предвиденото в чл.274, ал.1, т.1, предл. второ от Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2006 г., отменен с новия Кодекс за застраховането от 01.01.2016 г., регресно право на застрахователя обхваща платеното на увреденото лице обезщетение, когато застрахованият, при настъпване на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство под въздействието на наркотично вещество. Както е прието и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. № 768/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка; Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. В хипотезата, когато застрахованият водач - делинквент е управлявал МПС под въздействие на наркотично вещество, застрахователят се освобождава от задължението си спрямо застрахования, но при предявен пряк иск от трето увредено лице, той дължи обезщетение за причинените от делинквента вреди. Задължението на застрахователя е вторично – произтича от задължението на застрахования да обезщети вредите, причинени на третото лице. При предявен срещу застрахователя пряк иск, отговорността на застрахователя покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от непозволеното увреждане. Следователно, застрахователят дължи плащане и на обезщетение за забава съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД. При регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение. В този см. е задължителната практика на ВКС – така например, решение по т.д. № 467/2011 г., І т.о. Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1, предл. второ от КЗ/отм./ и по арг. от чл.227, т.2 КЗ/ отм./ е формирана непротиворечива практика на ВКС - решение по т.д. № 705/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 244/2010 г. на ВКС, І т.о. Възприетото становище в посочените съдебни актове на ВКС е в смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ; правото на вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице; последица от неизпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи до възникване на гражданска отговорност, е именно възможността застрахователят, с право на регрес, да претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава. Предвид горното, отговорът на поставения правен въпрос е, че при упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ/отм./, застрахователят може да претендира платените на третите увредени лица обезщетения за забава от увреждането до плащането. С оглед на дадения отговор на релевантния за изхода на делото правен въпрос, в допуснатата до касационно разглеждане част, въззивното решение е неправилно. При постановяването му не е съобразено, че в обхвата на платеното от застрахователя на увредените трети лица, освен обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди, се включват и платените обезщетения в размер на законната лихва от настъпване на увреждането, съставляващо застрахователно събитие, до плащането на съответните суми, за които са уважени преките искове по приложеното дело. Разбира се, по отношение на пострадалата С. Б., следва да се съобрази уваженото от въззивния съд възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, определено в размер на 50%. В частта, с която е прието, че на Н. Ботинов са дължими обезщетения в размер на 30 000 лв. – за неимуществени вреди и 449 лв. – за имуществени вреди, а на С. Б. са дължими обезщетения в размер на 17 400 лв. – за неимуществени вреди и 430 лв. – за имуществени вреди, въззивното решение е влязло в сила от обявяване на определението по чл.288 ГПК. В съобразителната част на въззивното решение неточно е посочено, че застрахователят – ищец е претендирал законна лихва от момента на деликта. Всъщност, видно от поддържаното в обстоятелствената част на исковата молба и от петитума е, че ищцовото застрахователно дружество е уточнило как е формирана общата претендирана сума - от извършените, по образуваните изпълнителни дела, плащания на присъдени на увредените лица обезщетения за вреди и обезщетения по реда на чл.86, ал.1 във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД. Именно върху платеното на пострадалите лица е претендирана законната лихва от подаване на исковата молба. При предявен регресен иск с правно основание чл.274, ал1, т.1 КЗ/отм./, върху размера на платеното от застрахователя /при съобразяване на редукцията по чл.51, ал.2 ЗЗД/ ответникът по този иск дължи лихва, считано от поканата. В случая за покана следва да се зачете депозирането на исковата молба по настоящото дело. С оглед на това, ответникът по иска /сега ответник по касация/ дължи и заплатеното от застрахователя обезщетение за забава в размер на 14 617.02 лв. върху присъдените и заплатени на Н. Ботинов обезщетения за вреди, за периода от ПТП, настъпило на 24.07.2008 г., до плащането - 04.10.2012 г. Обезщетението за забава по отношение редуцираното обезщетение за вреди на С. Б. изчислено чрез „А. –Финанси”, за същия период, е в размер на 8 607.31 лв. Относно датата на извършеното от застрахователя плащане на Б., следва да се отрази, че допуснатата от въззивния съд неточност, с посочване на датата 04.10.2012 г., а не 22.10.2012 г., не може да бъде преодоляна в рамките на настоящото производство. Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗК [фирма] иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумата 23 224.33 лв. и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, искът следва да се уважи и за тази сума, ведно със законната лихва от завеждане на иска - 04.11.2013 г. до окончателното плащане. В касационната жалба не са претендирани разноски за настоящото производство, затова съдът не се произнася по този въпрос, независимо от частичната й основателност. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 56 от 05.03.2015 г. по т.д.№ 754/2014 г. на Апелативен съд – В. в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗК [фирма] срещу Н. К. К. иск с правно основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумата 23 224.33 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА Н. К. К. да заплати на ЗК [фирма] сумата 23 224.33 / двадесет и три хиляди двеста двадесет и четири лева и тридесет и три стотинки/, на основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ/отм./, ведно със законната лихва от 04.11.2013 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата, допусната до касационно разглеждане, част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: