Р Е Ш Е Н И Е                                                                   №  323            София, 20 юли 2010година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 14 юни две хиляди и десета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         ДАНИЕЛА АТАНАСОВА                                                                                                                                                    при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора:Явор Гебов изслуша докладваното от Съдия Е. В. касационно нох.дело №276 по описа за 2010 година   Срещу решение по внохд. №389/2009 г. на Апелативен съд гр. В., са подадени касационни жалби от подсъдимите И. В. Д. и А. С. А.,с ангажирани всички касационни основания. В съдебно заседание жалбите се поддържат лично от подсъдимите и защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадените жалби изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 5.02.2010 г. постановено по внохд. №389/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена присъда по нохд. №776/2009 г. на Окръжен съд гр. В.. С посочената присъда двамата подсъдими са признати за виновни в това ,че на 7.12.2008 г. в с. Б.,като съизвършители, под. А. при условията на опасен рецидив,се съвокупили с Ж. Р. ,като я принудили към това със сила и заплашване,причинили множество средни телесни повреди и случая е особено тежък,поради което и на основание чл.152 ал.4вр. с ал.3 т. 1,2 и 5 вр. с ал.1т.2НК за под. А. и чл.152 ал.4 вр. с ал.3т1 и 2 вр. с ал.1т.2 НК за под. Д. и чл.54 НК за двамата са осъдени както следва : -под. А. на лишаване от свобода за срок от деветнадесет години -под. Д. на лишаване от свобода за срок от петнадесет години. Определен е първоначален строг режим и за двамата подсъдими. На основание чл.68 ал.1 НК в изпълнение е приведено наказанието по нохд. №1110/2007 г.на Окръжен съд гр. В.,определено на подсъдимия И, в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода. Зачетено е и предварително задържане считано от 7.12.2008 г. за под. А. и от 8.12.2008 г. за под. Димов.   ПО ЖАЛБИТЕ на под. А. и Д. : Доводите за съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателствата,не отстранените противоречия в показанията на пострадалата,отказано съкратено съдебно следствие. Оплакванията са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия обем доказателства и доказателствени средства,подробно и детайлно са ги обсъдили. Посочили са кои обстоятелства от значение приемат за установени и на коя доказателствени основа. Подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимите,съпоставени с останалите доказателства по делото. Категорично установено е по делото ,че на икриминираната дата двамата подсъдими са нахлули в дома на пострадалата и мъжа с когото живее,нанесли й жесток побой,изнасили ли я /под. А. на два пъти / и я изоставили в безпомощно състояние на двора в калта. При огледа на място е намерен портфейл на под. Д. ,заедно с личната му карта. Под. А. доброволно е предал “дрехите с които е бил при Ж. заедно с под. Димов”,по които е констатирано зацапване с калта от двора й. Безспорно са установени многобройните травматични увреди по пострадалата при прегледа от 7.12.2008 г./виж заключението на съдебно медицинската експертиза /- в това число и опасност за живота вследствие на причинен левостранен пневмоторакс и последваща дихателна недостатъчност. Пострадалата е починала на 23.12.2008 г. вследствие на гноен перитонит,който е без връзка с констатираните по горе увреди,но е повлиян от общия стрес на организма и претърпените две оперативни намеси. Установени са и увреди по двамата подсъдими,ухапвания по пръстите на ръцете им,кръвонасядания по лява и дясна предмишница на под. А. и по лява такава на под. Д. ,очевидно причинени от пострадалата в опита й да се защитистановени са и зацапвания по половите членове на двамата подсъдими от калта в двора,каквито има и във влагалището на пострадалата. Констатациите направени по горе, дават основание на извода за липса на допуснати от инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата,които да са съществени и да пречат на правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината на всеки един от подсъдимите и отговорността им, са такива по установяване на фактически положения/обстоятелства от значение/. Неоснователни са и оплакванията за нарушение на закона. Тук се твърди,че няма извършено престъпление по чл.152 НК,тъй като нямало проникване ,а само блудствени действия от страна и на двамата подсъдими. Твърди се също че ако е имало проникване,то с оглед поетия алкохол, то бил налице доброволен отказ. Доводите нямат нищо общо с установеното и посочено по горе по фактите,от една страна и от друга, те са правени и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно са обсъдени правилно и законосъобразно,са оставени без последици. Тук следва да се отбележи подробния и задълбочен извод по приложимия закон,относно квалификацията на деянието, като особено тежък случай по смисъла на чл.93т.8 НК,направен в мотивите към присъдата ,който Върховния касационен съд на РБ изцяло споделя, поради което и не го преповтаря. Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на наказанието. Подсъдимия Д. възразява ,че не е отчетена степента на личното му участие от една страна и от друга ,че под. А. бил “напълно невинен”,не била съобразена и степента на обществена опасност на извършеното и на личната му обществена опасност. Подсъдимия А. също възразява срещу неправилната оценка на обществена опасност на извършеното ,степента на “довършеност”на деянието и осъществяване на “намисленото”. Оплакванията и на двамата подсъдими са неоснователни. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на всеки от подсъдимите инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение. Съобразено е и личното участие на подсъдимите за постигане на вредоносния резултат,това че под. А. е зет на пострадалата ,а под. Д. неин племенник,данните за личността им,проявената престъпна упоритост и състоянието, в което пострадалата е намерена,това че изнасилването е станало пред очите на мъжа ,с който живее. Наказания за под. А. ,при превес на отегчаващите вината обстоятелства,а за под. Д. при баланс на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства ,не са явно несправедливи по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановеното решение правилно и законосъобразно,а подадените жалби изцяло неоснователни.   Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение           Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд. №389/2009 г. на Апелативен съд гр. В.,с която е потвърдена присъда по нохд. №776/2009 г. на Окръжен съд гр. В..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ :