Р Е Ш Е Н И Е № 163 гр. София, 08 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на осми април, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев К. №164 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на искане на осъдената Т. С. Я. срещу решение №171 от 16.07.2013 г., постановено по ВНОХД №338/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас, с което е потвърдена присъда №55 от 28.02.2013 г., постановена по НОХД №4587/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Бургас. С първоинстанционния съдебен акт осъдената Т. С. Я. е призната за виновна в това, че на 14.08.2008 г. в [населено място] в офис на [улица], с цел да набави за себе си имотна облага- парична сума, възбудила и поддържала у М. Ж. М. заблуждение, че е посредник и ще и посредничи за сключване на договор за работа, като работник във фабрика за пластмаси, с което и причинила имотна вреда в размер на 20 лева, като случаят е маловажен, като на основание чл.209, ал.3, във вр. с ал.1 НК и чл.54, ал.1 НК и е наложил наказание „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца, „задължителни периодични среши с пробационен служител” за срок от осем месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа годишно за срок от една година. С присъдата осъдената Я. е призната за виновна в това, че за периода от месец март до месец декември 2009 г. на същото място, при условията на продължавана престъпна дейност, при условията на повторност и при немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица, че е посредник и ще им посредничи при намирането на работа при български работодател, като действала в качеството на [фирма], с което им причинила имотна вреда общо- в размер на 1 365 лева, като на основание чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.28, във вр. с чл.26, ал.1 НК и и е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС трябвало да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг” режим. С присъдата на основание чл.23 НК по отношение на осъдената Я. е определено едно общо най- тежко наказание в размер на една година „лишаване от свобода”, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС трябвало да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг” режим. С присъдата на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното на осъдената с НОХД №431/2002 г. по описа на Районен съд- гр.Бургас наказание „лишаване от свобода” за срок от две години. С присъдата осъдената Я. е призната за невиновна в това, че на 14.08.2008 г. на същото място, е упражнявала професия- посредническа дейност при наемане на работа в Република България, без съответна правоспособност, като но основание чл.304 НПК е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл.324, ал.1 НК, във вр. с чл.28, ал.1 от Закон за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), във вр. с чл.5 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. С присъдата осъдената Я. е призната за невиновна в това, че за периода от месец март до месец декември 2009 г. на същото място, при условията на продължавана престъпна дейност, при условията на повторност и при немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у различни лица (К., А., И. Б., К. Б., Н., Д., М., Д., П., Х. и У., че е посредник и ще им посредничи при намирането на работа при български работодател, като действала в качеството на [фирма], с което им причинила имотна вреда общо в размер на 1 365 лева, като на основание чл.304 НПК е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.28, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С присъдата Я. е осъдена да заплати на основание чл.189, ал.3 НПК сумата от 150 лева в полза на Държавата- разноски по водене на делото. В искането се поддържат всички основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК, като се твърди, че с постановения въззивен съдебен акт са допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и определеното наказание е явно несправедливо. Оспорват се изводите на въззивния съдебен състав, че дейността на Я. е съставомерна по чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.28, във вр. с чл.26, ал.1 НК, като се поддържа, че липсват доказателства тя да е нямала намерение да изпълни поетите задължения, както и да е имала намерение да измами търсещите работа клиенти. В искането се релевират и оплаквания за това, че в хода на въззивното производство, осъдената не е била уведомена за датата на съдебното заседание, като единствено е бил уведомен защитника й, който е самостоятелна страна в производството. Поддържа се, че с лишаването й от възможност да вземе лично участие в производството е нарушено правото й на защита, което е основание за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. Оспорват се и мотивите на въззивния съд, като се поддържа, че той не е отговорил на възраженията, отразени във въззивната жалба, което е самостоятелно основание за отмяна на постановения акт. Прави се оплакване и за явна несправедливост на наложените на осъдената наказания, като се поддържа, че същите са завишени по размер и ска отмерени при неправилен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. На тези основания се предлага да бъде възобновено приключилото наказателно производство, като алтернативно се моли или въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или този съдебен акт да бъде изменен, като бъдат намалени наложените наказания и бъде отменено приложението на чл.68, ал.1 НК. В хода на касационното производство защитникът на осъдената поддържа искането, като твърди, че в хода на приключилото наказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с процедурата по призоваване на Я.. Като допълнително нарушение се посочва липсата на мотиви на въззивния съдебен акт. Моли да бъде отчетено обстоятелството, че за въззивното съдебно заседание осъдената не е получила призовка, а такава е връчена на защитника й, който нито я е уведомил за заседанието, нито е присъствал на него. Поддържа се, че съдебният състав неправилно е преценил, че е налице редовна процедура по призоваване на Я. и незаконосъобразно е дал ход на въззивното съдебно заседание и след това е решил делото. Твърди се, че Я. е била лишена от възможност за лично участие в наказателното производство пред тази инстанция, като по този начин съдът е нарушил правото й на защита и това е самостоятелно основание за възобновяване на приключилото наказателно производство. Оспорват се и мотивите на въззивния съдебен акт, като се поддържа, че те са лаконични, в тях не се съдържа доказателствен анализ и същите не отговарят на изискванията на процесуалния закон за въззивно решение. На тези основания се предлага искането да бъде уважено, въззивния съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на държавното обвинение поддържа, че искането е неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на осъдената Т. С. Я. срещу решение №171 от 16.07.2013 г., постановено по ВНОХД №338/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас, с което е потвърдена присъда №55 от 28.02.2013 г., постановена по НОХД №4587/2011 г. по описа на Районен съд- гр.Бургас. е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. Същото е насочено срещу въззивен съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред и следва да бъде разгледано. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. При внимателен преглед на материалите по делото се установява, че осъдената Я. е имала два известни адреса за призоваване- [населено място],[жк], [жилищен адрес] (от досъдебното производство) и в [населено място],[жк], [жилищен адрес] от който е призовавана в съдебната фаза до приключване на воденото наказателно производство и за производството по възобновяване по К. №2503/2011 г. по описа на ВКС. При повторното разглеждане на делото пред първостепенния съд Я. е взела участие, като е била призовавана чрез упълномощения й защитника- адв. Г. от адрес [населено място], [улица], ет.2. В хода на въззивното производство осъдената е призовавана от адреса на защитника си, като съдът е приел, че не може да бъде призована от адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] тъй като на призовката било отразено сведение, че тя никога не е живяла там. Касационният съд прецени, че с даване ход на делото пред въззивната инстанция решаващият съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Дори да бъде възприето, че осъдената не е могла да бъде открита на известните по делото адреси и сведението, че не е живяла на последния актуален адрес е вярно (независимо, че преди това е призовавана от там), то съдът е дал ход на делото при липса на редовно проведена процедура по призоваване. Няма спор, че Я. не е била уведомена за провеждането на въззивното заседание и е била лишена от възможност да вземе участие в него. При това положение въззивното производство се е развило при условията на чл.317, във вр. с чл.269, ал.3 НПК, тъй като съдът е преценил, че осъдената не може да бъде открита и за нея липсва известен адрес за призоваване. В тази хипотеза, съгласно изискванията на чл.94, т.8 НПК, участието на защитник е задължително и разглеждането на делото при липса на такъв, представлява съществено нарушение на процесуални правила, което съществено е засегнало правото на защита на осъдената. Въззивният съд е следвало или да издири актуален адрес на Я. и да я призове от него или да уведоми упълномощения й защитник за въззивното производство и при неявяването му да вземе предвидените в процесуалния закон мерки с оглед законосъобразното приключване на процеса. С провеждането на задочно въззивно производство при липса на защитник, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуални правила, което при потвърждаване на постановена осъдителна присъда е формално основание за възобновяване на приключилото наказателно производство. Единствено и с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено това, че подсъдимият и защитникът му са самостоятелни страни в производството и те трябва да бъдат уведомявани за развитието му също самостоятелно. В случаите, когато една от страните получи призовка за другата, решаващият съд може да приеме за редовно уведомяването само когато получилият призовката направи изрично изявление, че е уведомил другата страна. В настоящото дело подобна декларация липсва, предвид неявяването на уведомения защитник, поради което и извода за редовно връчване на призовка на осъдената е погрешен. Предвид изложеното касационният съд прецени, че приключилото наказателно производство трябва да бъде възобновено, атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При констатираното нарушение е безпредметно да се обсъждат оплакванията, свързани с касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК производството по ВНОХД №338/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас ОТМЕНЯ решение №171 от 16.07.2013 г., постановено по ВНОХД №338/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.