Р Е Ш Е Н И Е № 234
С., 28.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Лилия Златкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2582/2016 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 487 от 26.07.2017 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на решение № 1761 от 19.08.2016 г. по т.д. № 4242/2015 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 5 състав, по конкретизиран, съобразно правомощията на ВКС, правен въпрос в следния смисъл: При произнасяне по обхвата на правна закрила на регистрирано географско означение по чл.53, ал.2 З., как следва да се тълкува и прилага законодателството относно продажбата на минерални и изворни води, съответно изискванията към тяхното бутилиране – Директива 80/777/Е. на Съвета /сега заменена с Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г./, транспонирана с Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни нужди.
Търговското дружество касатор - [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, счита, че решението на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 5 състав, с което след отмяна на решение № 991/18.06.2015 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав, по т.д. № 8567/2014 г., е признато за установено по иск на [фирма], предявен срещу касатора, че с поставянето на указание „бутилирана в [населено място]” /bottled in the town of D./ върху етикетите на продаваната от ответника бутилирана изворна вода и използване в рекламен клип на думите „изворна вода от [населено място]”, [фирма] нарушава регистрирано в полза на [фирма] право върху географското указание „Д. натурална минерална вода”, като ответното дружество е осъдено да преустанови занапред всякакви действия, които представляват нарушение на правото върху географско указание „Д. натурална минерална вода”, изразяващи се в поставянето на указание „бутилирана в [населено място]”/ „bottled in the town of D.”/ върху етикетите на продаваната от дружеството бутилирана изворна вода и използване в рекламен клип на думите „изворна вода от [населено място]”, е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди, че при постановяване на въззивния съдебен акт не са обсъдени конкретни доводи и възражения, относими към правилно установяване на фактическата обстановка по спора, в резултат на което е изведен погрешен извод, че релевантните потребители възприемат мястото на бутилиране, посочено върху етикетите на предлаганата на пазара от [фирма] изворна вода, като съдържащи регистрираното от [фирма] географско означение „Д. натурална минерална вода”. Дружеството касатор счита, че минералната вода, за която е регистрирано процесното географско означение и изворна вода от извор Балдаран, не са идентични стоки, от което следва, че не е осъществен съставът на чл.74, ал.2 З.. Позовавайки се на Директива 80/777/Е. на Съвета /сега заменена с Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г./, транспонирана с Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни нужди, касаторът твърди, че след като търговското наименование на изворната вода Балдаран е различно от мястото на експлоатация на извора, то мястото на бутилиране следва да е в основното зрително поле, където е и търговското описание. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд, че при противоречие между норми от Наредбата, която транспонира посочените Директиви, и норми на З., последният има предимство, с твърдения, че тези изводи не съответстват на основен принцип на правото на ЕС, извеждащ се пряко от чл.249, § 2 Д.. Поддържа се още, че З. и Наредбата се отнасят като общ към специален закон, доколкото първият регламентира кой и при какви условия може да използва географски термини във връзка с определен продукт, докато наредбата регламентира конкретни изисквания към означаването на минералните води, приложими и към изворните води. По съображения в жалбата и в писмена защита, поддържани в публичното съдебно заседание от процесуалния пълномощник на дружеството – касатор, се претендира отмяна на атакуваното въззивно решение и отхвърляне на предявените от [фирма] искове, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета не третира въпроса със защита на географските означения на минералните и изворни води, а от друга страна З. в частта, регламентираща географските означения, не противоречи на тази Директива. Поддържа въведеното при инстанционното разглеждане на делото твърдение, че въпросното означение „бутилирана в [населено място]” върху етикетите на изворна вода Балдаран е поставено по крайно необичаен за този вид продукти начин – не в рамките на специално обособените полета, съдържащи задължителна техническа информация за продукта, а на централно място, с едър и ясно открояващ се шрифт, непосредствено под неговото търговско наименование „Балдаран”. Според ответното по касация търговско дружество, законодателството в областта на бутилирането и етикирането на минерални и изворни води не следва да се тълкува и прилага по начин, засягащ обхвата на правна закрила на регистрирано географско означение, предвиден в чл.53, ал.2 З.. Счита за неоснователни възраженията на касатора, тъй като последният използва израза „бутилирана в [населено място]” не като проста информация за мястото на бутилиране /каквото задължение има според Наредбата/, а по начин, очевидно целящ изтъкването на това обстоятелство като предимство на стоката посредством асоциация с [населено място], т.е. с процесното географско означение, което с още по-голяма сила важи и за израза „изворна вода от [населено място]”, използван в рекламен клип. По този начин касаторът е извършил нарушение на регистрирано географско означение „Д. натурална минерална вода”. Съображения в горния смисъл са изложени в отговора по чл.287, ал.1 ГПК и в писмена защита, поддържани в публичното съдебно заседание, с искане за отхвърляне на касационната жалба, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съдебен състав е приел за безспорно установено, че ищцовото дружество [фирма] е единствен вписан ползвател на географското означение „Д. натурална минерална вода”, регистрирано в Патентно ведомство, а ответникът ползва означение „бутилирана в [населено място]” и „B. in the town of D.” върху етикетите на бутилките изворна вода Балдаран, които продава на пазара, както и в реклами, а в рекламен клип, излъчван от български електронни медии, ползва означението „изворна вода от [населено място]”; Ищецът експлоатира извор Б-5 в [населено място], а ответникът – водоизточник „Балдаран” от землището на [населено място], което се намира на 14 км от [населено място]; Прието е, че изворната вода от извор Балдаран и минералната вода от посочения извор в [населено място] са сходни стоки. За безспорно е счетено, че ответникът има право и задължение да посочва мястото на бутилиране на водата върху поставяните от него етикети, като това посочване в специално информационно поле не съставлява нарушение на географското означение.
По спорното обстоятелство, свързано с начина на използването на горните изрази върху етикета на продавания от ответника продукт – изворна вода Балдаран, извън обособените информационни полета, и дали е налице нарушение на регистрираното географско означение по см. на чл.74, ал.2 З., съдебният състав на Апелативен съд- С. е извел извод, че действията на ответника по етикиране на продукта „Балдаран” включват употреба на регистрираното в полза на ищеца указание – [населено място]. Това указание се използва активно в търговската дейност на [фирма] от 2003 г., придобило е популярност и репутация за предлагане на продукт с определени качества. Изведени са изводи, че с действията си ответникът осъществява нарушения по чл.53, ал.2, т.1 и т. 3 З., тъй като се възползва от известността на добиваната в [населено място] вода и заблуждава потребителите, че предлаганата от него бутилирана вода се добива в [населено място]. Отчетена е конфигурацията и начинът на изписване на указанието „бутилирана в [населено място]” – поставянето му на централно място върху етикета, под надписа „БАЛДАРАН”, срещу думите „Г. Д. избира”.
Според въззивната инстанция, независимо от начина на изписване на търговското означение „Балдаран” - с голям размер на буквите в централното поле на етикета, предвид обстоятелството, че не се касае за познато и наложено на пазара такова означение, средният потребител може лесно да бъде заблуден, че предлаганата от ответника вода е добита в [населено място]. Прието е, че след като ответникът е лице без регистрация в Патентно ведомство, няма право да поставя указанието върху етикетите на продаваната от него изворна вода.
Решаващият състав е отхвърлил като неоснователни възраженията на ответника, основани на Наредба за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни нужди. В мотивите към решението са изложени съображения, че изискванията на тази наредба не може да противоречат на императивни норми на З. и на европейски нормативни актове, съответно да допускат вписване на заблуждаваща информация или такава, имаща характеристиките да предизвика заблуда у потребителите.
Посочените по-горе съображения са съотнесени и към другото твърдяно от ищеца нарушение – използване от страна на ответното дружество на думите „изворна вода от [населено място]” в рекламен клип.
В съобразителната част към въззивното решение изрично е отразено, че [фирма] също добива изворна вода от извор „Балдаран”, но в нарушение на чл.8 от Директива 2009/54/ЕО я продава под търговското описание „Д.”, което обаче съставлява основание за заличаване на регистрацията на географското означение и за отмяна на вписването на това дружество като ползувател на географското указание по реда и на основанията по чл.57 и чл.58 З., но не и основание за отхвърляне на предявените искове.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното:
Съгласно легалното определение в чл.51, ал. 2 от Закона за марките и географските означения /З./ географското указание е наименованието на страна, район или определена местност в тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход. Географското указание, заедно с наименованието за произход /дефинирано в чл.51, ал.2 З./, както и традиционните наименования / чл.51, ал.4 З./ са включени в общото понятие географско означение. Най-съществената особеност при географските означения е връзката между качествата или свойствата на стоките и произхода им от съответна географска среда, като : при наименованията за произход специфичните характеристики на стоките се дължат изключително на географската среда, или предимно на нея – при комбинирано влияние на природни и човешки фактори, а при географските указания качеството на стоките, известността им или други техни характеристики може да се отдадат на техния географски произход, т.е. те могат да зависят от чисто природни фактори.
Понятието географско означение е използвано от националния ни законодател както при регламентиране на административното производство за придобиване право на използване на географско означение и обхвата на това право, така и при очертаване на обхвата на правна закрила на географското означение, като обект на интелектуалната собственост, в категорията индустриална собственост.
Дефинирането на географското означение в посочените по-горе разпоредби на З. е в съответствие със съдържанието на наименованието за произход, очертано в чл.2 от Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 31.10.1958 г., с последваща ревизия и изменение, към която Република България се е присъединила, считано от 12.08.1975 г. , както и с определението за географско означение, дадено в Споразумението Т. за търговските аспекти на права върху обекти на интелектуална собственост, към което РБългария се е присъединила през 1996 г.
Териториалната правна закрила на географско означение се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство. Вписаният ползвател на географско означение може да използва означението само за стоката, за която е регистрирано и която е произведена от лицето в съответния географски район, като това ползване обхваща правото на ползвателя да поставя означението върху стоката, или опаковката й, в реклами и върху свързани със стоката търговски книжа и други документи. Правната закрила обхваща забрана за всички лица /освен за други вписани ползватели/ да използват в търговската си дейност географското означение за стоки, които са сходни със стоката за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение. Така регламентираната в чл.53, ал.2, т.1 З. забрана има предвид само означаването на сходни стоки / в смисъл на указание за произхода на стоките/, с цел извличане на облаги от известността на географското означение, като последната се преценява с оглед потребителите на стоката, за която е регистрирано географското означение. В обхвата на закрилата по чл.53, ал.2 З. се включват и забрани за : неправилно използване или имитиране на географско означение; използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход, както и други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката.
Освен на национално ниво, закрилата на географско означение може да бъде и на международно ниво – така например, съобразно Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация. Тази Спогодба се отнася само за наименованията за произход и не урежда закрилата на географските указания. Разпоредбите на Спогодбата не изключват закрилата, която вече съществува за наименованията за произход във всяка една от страните на учредения с нея Специален съюз в рамките на Съюза за закрила на индустриалната собственост, по силата на други международни актове, като Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост от 20.03.1883 г., ратифицирана от България, обн., ДВ бр.75 от 1965 г. , Мадридската спогодба от 1891 г. относно преследването на фалшивите и заблуждаващи наименования за произход на стоките, или по силата на националното законодателство.
В рамките на Европейския съюз закрилата на географско указание и наименование за произход на земеделски продукти и храни се осъществява по реда на: Регламент (E.) № 2081/92 на Съвета от 14.07.1992 г. относно гарантирането на географските означения и наименованията за произход на земеделски продукти и храни, изменен с Регламент (EO) № 692/2003 на Съвета от 8 април 2003 г. В съображение (2) от последния Регламент е предвидено, че след преглед на заявките за регистрация за естествени минерални и изворни води, включени в Приложение І към Регламент (E.) № 2081/92 е установено използване на идентични означения за различни води и на измислени означения, необхванати от разпоредбите на посочения Регламент, с извод, че тези продукти не са подходящи за регистрация. В съображение (3 ) от Регламент (EO) № 692/2003 изрично е посочено, че минералните и изворни води вече са предмет на Директива 80/777 Е. на Съвета от 15.07.1980 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки, отнасящи се до експлоатацията и продажбата на естествени минерални води. Отразено е, че дори тази Директива да няма съвсем същото предназначение като Регламент (E.) № 2081/92, тя все пак осигурява необходимото регулиране на общностно равнище. Със заличаването на минералните и изворни води от списъка, посочен в Приложение І към Регламент (E.) № 2081/92, е отразено, че за в бъдеще наименованията им не трябва да бъдат регистрирани. От посочените съображения следва да се изведе извод, че минералните и изворни води не се ползват от гарантирано наименование за произход или гарантирано географско означение в рамките на ЕС по см. на последния посочен Регламент. Със закрила в рамките на ЕС, основана на регистрация по обикновена или опростена процедура по Регламент (E.) № 2081/92 , географското означение на минерални и изворни води не се ползва и по силата на последващи Регламенти: Регламент (EO) № 510/2006 на Съвета от 20.03.2006 г., с приемането на който е прекратено действието на Регламент (E.) № 2081/92, както и Регламент (EC ) 1151/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, заменящ Регламент (EO) № 510/2006. По тълкуване и приложение на част от посочените Регламенти следва да се има предвид и практиката на С., постановена по преюдициални запитвания на национални юрисдикции – така например, Решение по дело С-120/08; Решение по дело С-343/07, Решение по дело С-478/07 и др. Както изрично е посочено в последното цитирано решение, съгласно утвърдената практика на С. целта на Регламент № 2081/92 е да осигури единна закрила в Общността на посочените в него географски означения и да се въведе задължение за общностна регистрация на тези означения, за да могат да се ползват със закрила във всяка държава членка.
Извън предмета на настоящото дело е закрилата в рамките на ЕС по силата на Регламенти за различни видове продукти – така например, за защита на географски указания на спиртни напитки, относно земеделски и хранителни продукти с традиционно специфичен характер и др.
Цитираната по-горе Директива 80/777 Е., с всички нейни последващи изменения е преработена и заменена от Директива 2009/54 ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 18.06.2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води. Основните цели на правната регламентация, отнасяща се до натуралните минерални води, е защита на здравето на потребителите, предпазване на потребителите от въвеждане в заблуждение и гарантиране на честна търговия. Според съображение 2 от Директива 2009/54 ЕО законодателствата на държавите-членки определят натуралните минерални води и условията, при които се признават за такива; регламентират условията за експлоатация на изворите и специфичните правила за предлагането на въпросните води на пазара. Наред с това, с Директивата са определени и общи правила относно микробиологичните изисквания и условията, при които трябва да се използват специфични наименования за някои минерални води. Относно условията за експлоатация, микробиологичните изисквания и изискванията за етикирането на вода в естествено състояние, предназначена за консумация от човека и бутилирана при източник – „изворна вода” е извършено препращане към съответните разпоредби относно натуралната минерална вода – чл.5, чл.7, чл.8, както и Приложение ІІ, т.2 и 3. В чл.7 от Директивата е посочено какво трябва да съдържа търговското описание на натуралната минерална вода, както и задължителната информация, която трябва да съдържат етикетите на тази вода, вкл. и мястото, където изворът се експлоатира и името на извора. Според параграф 1 на чл.8 наименованието на местност, населено място или място може да се включи в текста на търговското описание, при условие, че се отнася до натурална минерална вода, чийто извор се експлоатира на мястото, посочено в описанието и, че то не е подвеждащо по отношение на мястото на експлоатация на извора, със съответна приложимост на § 1 и по отношение рекламата на натурални минерални води. Съгласно параграф 3 на чл.8 когато етикетите включват търговско описание, различно от наименованието на извора или мястото на неговата експлоатация, това място на експлоатация или наименованието на извора се посочват с букви, чиято височина и широчина са поне едно и половина пъти по-големи от най-големите букви, използвани за търговското описание. Целта на чл.8, § 3 от Директива 2009/54 е да осигури възможност за релевантния потребител да идентифицира произхода на водата, като решаваща роля за идентифицирането на натурална минерална вода е наименованието на извора й или евентуално мястото на експлоатацията й.
Директива 80/777/Е. на Съвета, с последващите й изменения /преработена и заменена с Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г./ е транспонирана с Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни нужди, приета с ПМС № 178 от 23.07.2004 г., в сила от 03.08.2004 г., с последващи изменения и допълнения. Разпоредбата на чл.23 от Наредбата, приложима и към етикирането на изворна вода /чл.26, ал.4 от Наредбата/, възпроизвежда чл.8 от Директива 80/777/Е., съответстващ на чл.8 от Директива 2009/54/ЕО . Съгласно извършеното препращане, когато търговското описание/наименование на изворна вода се различава от мястото на експлоатация на водоизточника, то това място следва да се изпише на етикета по посочения по-горе начин. Изискването по чл.23, ал.3 от Наредбата следва да се тълкува с оглед съдържащата се в ал.1 на чл.23 норма, според която в текста на търговското описание на натурална минерална вода може да се включи наименованието на местност или населено място, свързано с местоположението на водоизточника при положение, че източника се експлоатира на мястото, посочено в описанието и, че то не е подвеждащо по отношение мястото на експлоатация на извора. Изискванията на чл.23 от Наредбата, приложими и към етикирането на изворната вода, са извън обхвата на посочената в чл.26, ал.3 от тази наредба задължителна информация, която трябва да съдържа етикетът на потребителската опаковка на изворна вода. Изискванията за посочване на наименование на водоизточника съгласно издаденото разрешително за водовземане, както и за посочване наименованието на мястото, където се бутилира изворната вода /като част от съдържанието на „информационното поле” на етикета/ са важими в случаите, когато търговското описание/наименование е различно от местоположението на водоизточника и от мястото на неговата експлоатация, или не съдържа името на местност, или населено място, където се намира водоизточника и съответно мястото на експлоатация на извора.
Предвид регламентирания в З. обхват на правна закрила на регистрирано географско означение и с оглед изложените по-горе съображения относно изискванията към бутилираните минерални, изворни и трапезни води, следва да се приеме, че отразяването на наименованието на населеното място /на топонима/ на експлоатация на извора извън информационното поле на етикета на потребителската опаковка на изворна вода, не попада в забраните по чл.53, ал.2 от този закон. Посочването на мястото на експлоатация на извора / мястото на бутилиране/ като топоним, не би могло да се приравни на обозначаване на произхода на продукта, съответно не би могло да се счете за приложима правната закрила за ползвателя на географското указание, обхващаща забрана за използване на регистрирано географско указание или за използване на невярно или заблуждаващо указание относно произхода на стоката. Преценката дали носителят на правото върху географско означение може да забрани ползването на географското означение и дали са налице нарушения на правото върху регистрирано географско означение е винаги конкретна и е обусловена от специфични за всяко дело обстоятелства.
По същество на касационната жалба настоящият състав приема следното:
При безспорно установените по делото факти относно: наличието на защитено географско указание – Д. натурална минерална вода, регистрирано на 07.03.1996 г., пререгистрирано на 05.12.2001 г. в Патентно ведомство, за стоки клас 32, географско място: РБългария, обл. Пловдивска, [населено място], местност „Селище”, минерален извор „Д.” В-5 , с единствен ползвател [фирма], както и за отразяване на мястото на бутилиране – [населено място] на изворна вода Балдаран върху етикетите, под означението на тази стока, предлагана на пазара от [фирма], въззивният съд е извел незаконосъобразни и необосновани правни изводи за основателност на претендираната от ищеца гражданскоправна защита по чл.76, ал.1 и ал.2 З., вр. с чл.53, ал.2, т.1 и т.3 З..
Регистрираното в полза на [фирма] защитено географско указание „Д. натурална минерална вода” е с описателен характер, като географското указание идентифицира мястото на произход на тази вода, както и характеристиките, в основата на които е качеството на водата, които могат да произтичат от конкретния географски произход.
Не може да бъде споделено обективираното в мотивите към решението становище на решаващия състав на Апелативен съд – С., че действията по етикиране и рекламиране на продукта „Балдаран” включват употреба на регистрирано в полза на ищеца географско указание, активно ползвано в търговската дейност на [фирма] от 2003 г. и досега, както и, че средният български потребител може да бъде заблуден, че бутилираната от [фирма] изворна вода Балдаран се добива в [населено място].
Отразяването на мястото на бутилиране на изворна вода Балдаран под търговското описание на стоката, съответстващо на наименованието на извора Балдаран / находящ се в землището на [населено място], на 14 км от [населено място]/, която вода, чрез тръбопровод от каптиран извор Балдаран се довежда до [населено място] и се ползва и за питейни нужди, съответства на задълженията на ответника /сега касатор/ по цитираните по-горе разпоредби от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни нужди. С посочената наредба, считано от 25.07.2008 г., са въведени изискванията на Директива 80/777/Е. на Съвета от 15 юли 1980 г. за сближаване законодателствата на държавите членки относно експлоатацията и продажбата на натурални минерални води. Тази Директива, с всички нейни последващи изменения е преработена и заменена от Директива 2009/54 ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 18.06.2009 г. относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води. Отразяването на мястото на бутилиране като топоним на предлаганата на пазара вода за питейни нужди, с търговско описание изворна вода Балдаран, не съставлява указание за произход от конкретна географска област, нито указание за специфично качество на тази вода, основано на географски произход – произход от [населено място]. Затова не би могло да се изведе извод за използване, по см. на чл.53, ал.2, т.1 З. на регистрирано в полза на ответника по касация географско означение за сходни стоки.
За недоказана следва да се счете и съдържащата се в т.1 на чл. 53, ал.2 З. цел, а именно означаването на сходни стоки да е с цел извличане на облага от известността на защитеното географско означение. По принцип известността на географското означение се преценява на база потребителите на стоката, за която е регистрирано указанието и се извежда от качеството на стоката, с оглед нейните особености. По делото липсват данни, които биха могли да обосноват становище, че ответникът по касация ползва защитеното географско указание. Видно от приложените в първоинстанционното производство доказателства е, че всъщност се касае за ползване, от страна на [фирма], на комбинирана търговска марка - за обозначаване на бутилирани от него и предлагани на пазара натурална минерална и изворна вода, съдържаща регистрираното в полза на същото дружество географско указание, както и за отличителност на марката, в резултат на използването. При формиране на решаващата си правна воля въззивният съд не е разграничил съдържащото се в тази комбинирана търговска марка указание за географски произход от географското указание, не е изложил съображения относно същността на тези отделни обекти на закрила и тяхната защита. Този пропуск на съда не би бил значим за изхода на спора по поддържаното с исковата молба нарушение на чл.53, ал.2, т.1 З., с оглед изразеното по-горе становище на настоящия състав за неустановеност на твърденията за ползване в търговската дейност на [фирма] на регистрирано в полза на [фирма] географско указание. От друга страна, трябва да се вземе предвид, че в З. не е поставено конкретно изискване относно качеството и продължителността на използване на дадено географско означение, за да се обоснове неговата закрила. Такова изискване не се съдържа и в Д..
Следва да се отрази, че независимо от липсата на данни по делото във връзка с регистрацията на марка „Д.”, пред настоящата инстанция процесуалният пълномощник на ответника по касация поддържа, че тази регистрация предхожда регистрацията на географското указание „Д. натурална минерална вода”. В случая обаче въпросите за колизия между марка и географско указание, както и за условията и приоритетите при разрешаването й, са извън обхвата на настоящото дело.
Като необоснован следва да се прецени изводът на въззивната инстанция, че ответното дружество /сега касатор/ използва невярно или заблуждаващо указание по отношение източника на стоката, посочена в опаковката и в рекламни материали, като указанието има висок потенциал да създаде невярно впечатление относно действителния произход на предлаганата от него стока. Този извод не съответства на доказателствата по делото, относими към обхвата на правна закрила по чл.53, ал.2, т.3 З.. Забраната за използване на невярно или заблуждаващо указание относно произхода или съществените качества на стоката в случая не може да се приеме за нарушена от страна на дружеството касатор, тъй като произходът на бутилираната от него изворна вода съставлява част от търговското описание, а отразяването на географското име на населеното място, където се бутилира водата, не сочи на произход на стоката, нито може да създаде невярно впечатление относно нейния произход.
Изложените съображения са относими и към излъчван, в продължение на около две седмици, рекламен видеоклип за изворна вода Балдаран, като използваният израз „изворна вода от [населено място]” не следва да се възприема изолирано от останалата част на този клип.
Предвид горното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени изцяло и тъй като не са налага събиране на нови доказателства или повтаряне на процесуални действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се отхвърлят предявените от [фирма] срещу [фирма] искове по чл.76, ал.1, т.1 и т.2, вр. с чл.53, ал.2, т.1 и т.3 З..
При този изход на делото, на касатора се дължат разноски в общ размер на 5 110 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1761 от 19.08.2016 г. по т.д. № 4242/2015 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 5 състав, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] срещу [фирма] искове за установяване на факта на нарушение от страна на [фирма] на регистрирано географско означение „Д. натурална минерална вода”, рег. № 190-01 и за осъждане на [фирма] да преустанови занапред използването в своята търговска дейност на означението „бутилирана в [населено място]” /„bottled in the town of D.”/ посредством поставяне на това означение извън рамките на обособените полета на етикетите, съдържащи задължителна техническа информация за бутилираната от него изворна вода Балдаран, да използва това означение в реклами на водата, както и да използва израза „изворна вода от [населено място]” за реклама на водата.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски по делото в общ размер 5 110 / пет хиляди сто и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |