4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 281 София, 07,05,2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 215 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 – във вр. чл. 130 ГПК и се развива едностранно. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 9664 от 8.ХІІ.2011 г. на събирателното д-во „И.-П. и сие”-гр. Д., подадена против определение № 2076 на САС, ГК, 5-и с-в, от 14.ХІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 3392/2011 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на този търговец срещу определение на СГС, ТК, с-в VІ-1 от 13.VІ.2011 г. - за връщане на исковата му молба срещу ответното [фирма]-С. и за прекратяване на образуваното по нея първоинстанционно пр-во на основание чл. 19 ГПК с оглед възражението за наличие на валидна арбитражна клауза между страните по спора. Оплакванията на търговеца частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 7, ал. 1 ЗМТА/, поради което се претендира касирането му и връщане на делото в първостепенния съд: за по-нататъшни процесуални действия по съществото на спора, въведен с обективно кумулативно съединените облигационни осъдителни искове на СД-частен касатор срещу ответното [фирма]-С. за присъждането на сума в размер общо на 17 493.13 евро. В своето изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК събирателното д-во „И.-П. и сие”-гр. Д. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „за подсъдността” /при наличие на арбитражна клауза между страни по облигационен спор/, който били решаван противоречиво от съдилищата, а и същият бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-гр. Д. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: От значение за точното прилагане на закона /чл. 20 ЗЗД – във вр. чл. 19, ал. 1 ГПК/, както и за развитието на правото е процесуалноправният въпрос за валидността на арбитражна клауза в конкретен договор, сключен между страни по облигационен спор, по силата на която решаването на последния „се предава на арбитражния съд”. От една страна, когато арбитражното споразумение предвижда арбитраж, без обаче да възлага изрично спора на конкретно определена арбитражна институция, то е винаги за арбитраж ad hoc, стига обаче в споразумението да не липсват белези по които арбитражният орган може да се индивидуализира. Защото ако това не е възможно, самата арбитражна клауза ще бъде недействителна /нищожна/, а не се превръща в арбитражно споразумение за арбитраж ад хок, щом като воля за арбитраж ад хок не е била обективирана. Ето защо в процесният случай е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Разгледана по същество частната касационен жалба на ищцовото събирателно д-во е основателна. Ноторно е, че бидейки договор, арбитражното споразумение /по смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК/, подлежи на свой ред на тълкуване съобразно правилата п чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите. В процесния случай клаузата по чл. 6 от сключеният между страните по спора договор от 11 март 2008 г. „За изпращане, приемане и обслужване на туристически групи в к.к. „С..К. и Е.”-В. – хотелски комплекс „С. П.” дословно гласи, че: „Всички спорни въпроси, възникнали между двете страни, се решават чрез преговори. В случай, че двете договарящи се страни не могат да вземат положително решение, решението на спора се предава в арбитражния съд”. Ако във въпросния договор бе употребен израза „се предава в арбитражен съд”, това би означавало несъмнено, че с клаузата се цели арбитраж ад хок, стига да бе посочен конкретен арбитър. Но след като думата „арбитражен” е била членувана, действителната обща воля на страните по въпросния облигационен договор е била да отнесат евентуален бъдещ спор пред арбитражна институция, която обаче те са пропуснали да индивидуализират надлежно. Този порок сочи на липса на воля за арбитраж въобще и затова недействителната арбитражна клауза по чл. 6 от договора не би могла да се конвертира в арбитражно споразумение за арбитраж ад хок, както погрешно са приели низовите съдилища. С оглед изложеното, както атакуваното въззивно определение, така и потвърденото с него първоинстанционно определение за прекратяване на съдебното пр-во ще следва да бъдат отменени, като делото се върне на същия състав на първостепенния съд - за по-нататъшни процесуални действия по съществото на облигационните искове, предявени от събирателното д-во срещу ответното О.. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯВА определение № 2076 на Софийския апелативен съд, ГК, 5-и с-в, от 14.ХІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 3392/2011 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно определение на СГС, ТК, с-в VІ-1, от 13.VІ.2011 г. по № 2169/2010 г. по чл. 130 ГПК. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Софийския градски съд за по-нататъшни процесуални действия по съществото на предявените от събирателното д-во „И.-П. и сие”-гр. Д. против [фирма] - С. облигационни искове. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 215 по описа за 2012 г.