Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 27 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 2362 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано по касационни жалби на подсъдимия В. Д. Д., чрез назначения му служебен защитник адв.Д. и на подсъдимия Ц. И. А., чрез назначения му служебен защитник адв. М. против въззивно решение № 207/24.06.2013 г. постановено по ВНОХД № 290/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата на Д. се поддържа наличието на касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, като са изложени доводи за конкретни нарушения на материалния закон. Отделно от това се релевират като основания необоснованост, като се твърди недоказаност на авторството на деянието. Настоява се да бъде отменено обжалваното въззивно решение и подсъдимият да бъде оправдан. В жалбата на А. твърде пестеливо е посочено като основание явна несправедливост на наложеното наказание, като се претендира единствено намаляването на определения изпитателния срок от пет години, в който е отложено изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. В съдебно заседание подсъдимите не се явяват, като защитниците им поддържат депозираните жалби и молят същите да бъдат уважени. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 347/22.01.2012 г., постановена от СГС по НОХД № 5831/2011 г. В. Д. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199 ал.1 пр.1 вр. с чл.198 ал.1 пр.1 вр. с чл.29 ал.1 б.„А” и б.„Б” вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. Подсъдимият Ц. И. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 пр.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.66 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. С присъдата са признати за виновни за същото престъпление и са осъдени и другите двама съучастници Й. Б. С. и Г. Й. В.. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на всеки един от подсъдимите и са им възложени в тежест направените по делото разноски. По жалби на двамата подсъдими Д. и А. е било образувано ВНОХД № 290/2013 г. на Апелативен съд гр. София, н.о. - 2 състав. С Решение № 207/24.06.2013 г. постановено по същото дело, въззивният съд изменил присъдата, като е намалил единствено размера на наложеното на подсъдимия Г. Й. В. наказание лишаване от свобода от една година на шест месеца. Макар и да не е изрично посочено, по същество твърденията в жалбата на В. Д. се свеждат до допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в липса на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и недаване на отговор на защитните доводи на подсъдимия. Твърди се, че по делото не е дадена правилна оценка на показанията на пострадалия К., които били противоречиви. Изтъкнатите доводи, които буквално са възпроизведени от въззивната жалба биха могли да сочат на наличие на съществено процесуално нарушение, ако те се позовават на неправилно извършена доказателствена дейност в процеса на събиране и оценка на доказателствата, в резултат на което са били изведени фактите по делото. В конкретната хипотеза въззивният съд законосъобразно е интерпретирал всички доказателства, включително и протоколите от досъдебното производство за извършени разпознавания от пострадалия на четиримата подсъдими непосредствено след извършване на инкриминираното деяние, като преди това същият е посочил конкретни индивидуализиращи белези на управлявания от Д. автомобил. Въззивният съд, извършвайки собствена проверка на доказателствения процес, обективиран от първата инстанция при спазване на реда за събиране и проверка на доказателствата с оглед разпоредбите на чл.14 ал.1 и чл.339 ал.2 от НПК е приел за установени същите фактически положения като първоинстанционния състав. В решението, предмет на касационната проверка изключително задълбочено е посочено в какво се състои несъгласието на съда с аргументите на защитата, които по същество са били същите, като тези, съдържащи се в касационната жалба. Съдът в никакъв случай не е направил изводи относно авторството на престъплението и действията, с които са били осъществени те въз основа на предположения, а на доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. Съдът е направил пълен анализ на събраната в резултат на първоинстанционното съдебно следствие доказателствена съвкупност и чрез него е установил по безспорен начин авторството на всеки от подсъдимите и неговите конкретни действия. Всички възражения на защитата на Д., които са залегнали и в касационната му жалба, са били обсъдени от въззивния съд и са получили своите обосновани с доказателствата по делото отговори, които ВКС в настоящия му състав напълно споделя. Нанесеният побой от всеки от четиримата подсъдими, между които и Д. е установен както от подробните, последователни и непроменени във времето показания на пострадалия, така и от показанията на полицейските служители появили се на местопрестъплението непосредствено след напускането на подсъдимите, а и от заключението на съдебно медицинската експертиза на пострадалия. Упражнената в случая сила спрямо пострадалия чрез нанасянето на множество удари по главата и тялото му и повалянето му на земята е способствала за отнемането на намиращите се в К. пари и вещи. Твърдението на единия от подсъдимите – Г. В. в протокола за доброволно предаване, че е намерил пред заведение мобилния телефон на пострадалия се явява напълно голословно. Ето защо доводите в касационната жалба на подсъдимия Д. за наличие на противоречие в доказателства, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, са напълно необосновани. Въззивният съд е изпълнил задължението си да изготви акт съобразно изискванията на чл.239 ал.2 от НПК, като на всички доводи, залегнали във въззивните жалби и в пледоариите пред съда, са дадени изчерпателни отговори. Въззивното решение съдържа изключително мотивирана аргументация на всеки приет факт, както и на всяко възражение срещу фактическите и правни съображения на първата инстанция, и то по начин, който позволява не само на защитата, но и на самите подсъдими да проследят начина на изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд. Несъгласието на подсъдимия Д., изразено в случая чрез защитника му с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон. Доказателствените средства, приети за достоверни и от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимите, включително и на Д., не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. С оглед всички събрани по делото доказателства обоснован се явява изводът на двете предходни съдебни инстанции, че са налице достатъчни по обем и категоричност доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението. С оглед на гореизложеното касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на подсъдимия по така възведеното му обвинение Относно жалбата на подсъдимия Ц. А. за явна несправедливост на наложеното му наказание касационната инстанция намира, че и в тази му част въззивното решение е обосновано и законосъобразно. В случая тежестта на конкретното деяние е била съпоставена с изискванията на индивидуалната и генералната превенции и напълно обосновано Софийският апелативен съд е приел, че целите на чл.36 от НК ще се постигнат именно с наказанието наложено от първоинстанционния съд. Постановеното отлагане на изпълнението е незаконосъобразно, както е посочил и въззивният съд, с оглед наличието на предходни осъждания на А. на лишаване от свобода, по които не е настъпила реабилитация, но това предвид липсата на съответен протест не е могло да бъде коригирано както на въззивното производство, така и в пределите на настоящия касационен контрол. В този смисъл искането за намаляване на определения изпитателен срок от пет години се явява напълно неоснователно. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207/24.06.2013 г. постановено по ВНОХД № 290/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: