Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр.София, 15 септември 2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурор Ивайло Симов
като изслуша докладването от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 427 от 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото касационно производство е второ по ред. Образувано е по депозирана касационна жалба на частния обвинител и граждански ищец Д. Д., чрез неговия повереник – адвокат Г. В. срещу въззивно решение № 290 от 10.09.2021г., постановено по в.н.о.х.д. № 307/2021г. по описа на Апелативен съд – София, ІІІ-ти състав.
В жалбата се релевира касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. Оспорва се извършената от въззивния съд преквалификация на деянието от престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.11 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 от НК в такова по чл. 131, ал.1, т.4, алт.3-та и т.12, алт.1-ва от НК. Също така, се прави оплакване и за явна несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществените вреди. Искането на касатора е за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционната присъда на Софийски градски съд.
В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило възражение от адвокат Д. Д. и адвокат З. С., защитници на подсъдимия срещу касационната жалба, в което се излагат аргументи за неоснователност на застъпените тези. Изтъква се, че е недопустимо касационната инстанция да отмени атакуваното въззивно решение и да потвърди първоинстанционната присъда, тъй като няма такова правомощие. Твърди се, че постановеното въззивно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира, че въззивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, съобразено с отменително касационно решение. С оглед прецизност прокурорът счита, че в диспозитива на въззивното решение е следвало да се посочи връзката с чл. 130, ал.1 от НК, тъй като се касае за причинено разстройство на здравето, неопасно за живота както временно, така и постоянно, но съдът е посочил само квалифицираните състави на чл.131, ал.1, т.4, алт.3-та и т.12, алт.1-ва от НК. Пледира настоящата инстанция да упражни правомощието си по чл.354, ал.1, т.1 от НПК.
Адвокат Г. В., повереник на частния обвинител и граждански ищец Д. Д., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Пледира за неправилност на извършената от въззивния съд преквалификация на деянието по чл.131, ал.1, т.4, алт.3-та и т.12, алт.1-ва от НК, като намира за правилна квалификацията по чл. 116 от НК, по която подсъдимият е бил признат за виновен от първата инстанция. По отношение на гражданския иск твърди, че размерът на присъденото обезщетение е занижен. Моли да се възложат в тежест на подсъдимия направените разноски от неговия доверител за касационното производство. Релевира и касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание, но не се излагат аргументи в негова подкрепа. Частният обвинител и граждански ищец В. Б., редовно уведомен, не се явява. Той се представлява от адвокат М. Ц., която изразява становище, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Адвокат З. С., защитник на подсъдимия К. К. моли касационната инстанция да остави в сила въззивното решение на Апелативен съд – София. Излага доводи в подкрепа на депозираното възражение срещу жалбата. Изразява становище, че предмет на касационен контрол е съдебния акт, постановен от въззивната инстанция при новото разглеждане на делото, като настоящата инстанция не разполага с правомощие да потвърди присъда на първоинстанционен съд. Твърди, че въззивният съд в решението си е изпълнил всички указания, дадени от предходния състав на ВКС и правилно е приложил материалния закон. По отношение на оплакването в касационната жалба за явна несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, защитата не излага конкретна позиция. Оспорва твърдението на касатора за наличие на явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като такова не е наведено с касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение.
Подсъдимият К. К., поддържа изразената от неговия защитник позиция и изразява съжаление за случилото се.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, установи следното:
С присъда № 202/18.10.2019г., постановена по н.о.х.д. № 4004/2019г., Софийският градски съд е признал подсъдимия К. К. К. за виновен в това, че на 08.12.2018г. по хулигански подбуди направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – В. Б. и Д. Д., като им причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота и изпълнителното деяние останало недовършено, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.4 и т.11 вр. чл.18, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.4 вр. чл.58, б.„а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, приспадайки на основание чл. 59 от НК, времето през което подсъдимият е бил задържан.
Със същата присъда подсъдимият К. К. е бил осъден да заплати на гражданските ищци Б. и Д. сумите от по 10 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането. Исковете до пълния им предявен размер от по 60 000лева са били отхвърлени като неоснователни.
С въззивно решение № 83/04.03.2020г., постановено по внохд № 1362/19г., Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда.
По касационна жалба от защитниците на подсъдимия, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с Решение №175 от 17.03.2021 г. е отменил атакуваното въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото с постановеното решение, предмет на настоящата касационна проверка е изменена първоинстанционната присъда, като е преквалифицирано деянието от престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.11 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК в престъпление по чл.131, ал.1, т.4, алт. 3-та и т.12, ал.1-ва НК, за което на подсъдимия е определено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението му е отложено за срок от три години. Намален е размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на гражданските ищци В. Б. и Д. Д. от 10 000 лева на 5 000 лева, за всеки от тях. Подсъдимият К. К. е осъден да заплати на Д. Д. направените от последния разноски във въззивната инстанция в размер на 2 000 лева, както и на К. К. в размер на 600 лева. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 350, ал.1 от НПК, от процесуална легитимирана страна и разгледана по същество е частично основателна.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК.
На първо място, следва да бъдат очертани пределите на касационна проверка. В касационната жалба изрично не са заявени касационните основания във връзка с които са оплакванията на частния обвинител и граждански ищец Д., но съдържание й сочи, че се релевира касационно основание – по чл.348, ал.1, т.1 от НПК –нарушение на материалния закон, както и оплакването за явна несправедливост на присъденото обезщетение. В съдебното заседание пред касационната инстанция повереникът на частния обвинител за първи път прави оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, но без да излага аргументи в негова подкрепа. Съгласно разпоредбата на чл. 351, ал.1 от НПК в касационната жалба трябва да се посочи в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят. По този начин се очертава предметът на дължимата се от касационната инстанция проверка. В срока по чл.351 от НПК могат да бъдат направени само допълнения, но в рамките на вече заявените касационни основания. Страната жалбоподател може да се позовава на нови касационни основания само в срока за депозиране на касационна жалба. Ето защо, тази инстанция не дължи произнасяне по твърденията на касатора за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Също така във връзка с искането на жалбоподателя за отмяна на въззивното решение и потвърждаване на първоинстанционната присъда, е необходимо за бъде посочено, че касационното производство е редовен инстанционен способ за контрол на невлезлите в сила актове на въззивната инстанция. В разпоредбата на чл.346 от НПК изрично и императивно са посочени съдебните актове, подлежащи на касационна проверка, а в тази на чл.354 от НПК правомощията на касационната инстанция. Направеното искане, както беше посочено по-горе има значение само, ако този състав намери за основателно оплакването на частния обвинител за нарушение на материалния закон.
По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Оплакванията на касатора за допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон са неоснователни. При новото разглеждане на делото Апелативен съд – София е изпълнил указанията, дадени от ВКС с отменителното решение. Убедително, въззивната инстанция е аргументирала правните си изводи, а именно защо приема, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация не е правилната, както и защо счита, че осъществената от подсъдимия К. К. престъпна деятелност покрива признаците от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, алт.3-та и т. 12, алт.1-ва вр. чл. 130, ал.1 от НК. В конкретния казус правилно съдът е приел, че от обективна страна данните по делото установяват нанасянето от подсъдимия на две последователни пробождания с 10-сантиметров метален нож в гръдната област на пострадалите В. Б. и Д. Д.. Получените увреждания са както следва: при Б. - открита двусантиметрова порезна рана в областта на големия гръден мускул, вдясно, и косо, пристенен на ребрата ход надолу, без проникване в гръдната кухина, както и увреждане на шийните нервни коренчета и закрит подкожен кръвоизлив, образуващ капсулирана кухина в тъканите под черния дроб; и при Д. Д. – порезна рана с размер 2 сантиметра в дясната пекторална област, отпред, в областта на големия гръден мускул, по средната линия на ключицата и с кос, пристенен на ребрата ход с посока външно. Медико-биологичните характеристики на уврежданията, получени и при двамата пострадали покриват признаците на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Също така, и при двамата пострадали нараняванията не са довели до реална опасност за живота им. Такава не е съществувала дори и при неоказването на медицинска помощ.
Спорният по делото въпрос, който има пряко отношение за правилното квалифициране на деянието е касателно субективната страна на престъплението. Извършената от въззивната инстанция преквалификация е следствие именно от различната оценка на релевантните относно преценката за субективната съставомерност на деянието обстоятелства. Основният състав на убийството по чл.115 от НК поглъща съставите на престъпленията за умишлените телесни повреди. При умишленото убийство от субективна страна деецът иска или допуска настъпването на смъртта на пострадалия, а при умишлените телесни повреди иска или допуска причиняването на повреда на здравето му. По това се различава и опитът към престъплението убийство от престъплението умишлена телесна повреда. За умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие и други обстоятелства. В този смисъл е Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7/87г. По делото умисълът на подсъдимия за нанасянето на леките телесни повреди на двамата пострадали е изведен след преценка на обективните данни по делото, в контекста на възприетото в съдебната практика, и доктрина. Отчетено е естеството на нанесените удари на двамата пострадали, а именно – единични, с нисък интензитет, слаба сила и насочеността им косо, а не перпендикулярно. Ударът с ножа не е бил от естество да пробие гръдната стена и навлезе в плевралната кухина и в белодробния паренхим. По този начин не са били засегнати жизненоважни органи от човешкото тяло, които до доведат до реална и непосредствена опасност за техния живот. Тези изводи се подкрепят от изготвената по делото СМЕ, и в частност допълнителната такава, според които недостатъчната сила на натиска върху ножа е причината острието да не пробие гръдната кухина. Към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, което не е препятствало възможностите му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е бил наясно какъв е интензитета на ударите, които нанася и съответно каква е годността им да нарушат телесния интегритет на пострадалите. Също така следва да се посочи, че след като е нанесъл порезното нараняване на пострадалия Б., той е могъл да продължи с нанасянето на удари, но не е сторил това, а се е насочил към втория пострадал. В жалбата, за да аргументира тезата си за опит за убийство, повереникът се позовава на дължината на ножа – 10см.острие, на фронтално нанесен удар в областта на гръдната кухина. Невярно е твърдението за фронтално нанесен удар в гръдната кухина на пострадалия Д.. Както беше посочено по-горе ударът е “кос” и не е проникнал в гръдната кухина. Размерът на средството на престъплението - нож с острие от 10см., не е обстоятелството, което може самостоятелно да обоснове умисъл за опит за убийство.
Обобщено, въззивният съд правилно е приложил материалния закон, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
По-нататък, настоящият съдебен състав счита за основателни, релевираните в касационната жалба доводи за явна несправедливост на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец Д. Д.. Предходната съдебна инстанция неправилно е определила, че с оглед характера на претърпените телесни увреждания присъденото от първия съд обезщетение е прекомерно завишено и не е съобразено с принципа на справедливост, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. В случая промяната в правната квалификация на деянието не води до промяна характера на травматичните уреждания, причинени на този пострадал. Последните са определящи за обема на претърпените болки и страдания, който правилно е определен още от първата инстанция, присъдила обезщетение в размер на 10 000лева. Намаленият размер на това обезщетението е в разрез с принципа за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Ето защо, в тази част въззивото решение следва да бъде изменено, като се увеличи размерът на присъденото на Д. обезщетение от 5 000лева на 10 000 лева.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноските, направени в касационното производство от частния обвинител и граждански ищец Д., настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде уважено. С оглед изрично заявената в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция претенция от повереника на частния обвинител и граждански ищец – адвокат Г. В. за присъждане на направените разноски, изразяващи се в адвокатски хонорар и видно от представеното пълномощно за процесуално представителство, в което е отразено, че същият възлиза на 2000лева, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият К. К. следва да бъде осъден да му заплати разноските в посочения размер
Предвид горните съображения и на основание чл. 354, ал.2, т.5 и ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 290 от 10.09.2021г., постановено по в.н.о.х.д. № 307/2021г. по описа на Апелативен съд – София, ІІІ-ти състав, в гражданско-осъдителната му част, като УВЕЛИЧАВА размера на присъденото на Д. Б. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 5 000 на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. ОСЪЖДА подсъдимия К. К. К. да заплати на Д. Б. Д., направените от него разноски в касационното производство в размер на 2 000 лева. Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |