Р Е Ш Е Н И Е № 10 София, 5 юли 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. четиринадесети януари ........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Борислав Ангелов .............................. ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ..................................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 788 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. К.. Атакува се решение № 150 от 29.10.10 год., постановено по ВНОХД № 60/10 год. по описа на Варненския апелативен съд, с което е изменена присъда № 8 от 20.02.09 год. по НОХД № 1/08 год. на Шуменския окръжен съд. Визират се всички касационни основания. Сочат се доводи единствено за необоснованост. Иска се съдебния акт да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан. Жалбата се поддържа в съдебно заседание със същото искане. Представят се писмени бележки от защитата и К., съдържащи доводи за необоснованост. Не се явява представител на конституирания по делото граждански ищец – [фирма]. Прокурорът пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове по делото, доводите и становището на страните, намира жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. С цитираната присъда К. е признат за виновен и осъден на различни срокове лишаване от свобода за извършени при условията на реална съвкупност дванадесет престъпления по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК. При същите условия е признат за виновен и в това, че в периода 05.12.2000 год. до 29.12.2000 год. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – главен счетоводител на [фирма], [населено място], присвоил чужди пари – сумата от 52 002.99 лв., собственост на същото дружество, поверени в това му качество да ги пази и управлява, като се е разпоредил с тях в свой и чужд интерес, като за осъществяване на деянието е извършил и друго престъпление по чл. 310, ал. 1 НК и длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на осн. чл. 203, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена материално отчетническа длъжност, както и да упражнява дейност, свързана с управление на стокови материални ценности за срок от единадесет години и конфискация на 13 115.00 евро, 10 200.00 лв. и 2 024.00 щатски долара. На осн. чл. 23 НК му е определено едно общо наказание в размер на най-тежкото, а именно ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 НК за срок от ЕДЕНАДЕСЕТ ГОДИНИ и конфискация 18 575.00 евро, 10 200.00 лв. и 4 350 щ.д. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на [фирма], сумата от 128 888.00 лв. за причинени имуществени вреди, ведно с лихвата. Съдът се е произнесъл по режима за изтърпяване на наказанието, държавната такса и разноските. Зачел е предварителното задържане на подсъдимия. По жалба на К. с решение № 86 от 29.05.09 год. по ВНОХД № 88/09 год. Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло горната присъда. Отново по жалба на подсъдимия с решение № 38 от 22.02.10 год. по КНОХД № 452/09 год. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, е отменил решението на ВАС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението си е дал задължителни указания по приложението на материалния закон във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 НК, приемайки, че правилата за продължаваното престъпление са по-благоприятен закон по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК от правилата за съвкупностите от престъпления – възможност да се наложи едно, вместо повече наказания. В т. ІІ от решението си съдът е взел отношение и по останалите доводи на жалбоподателя, насочени към оспорване на доказателствата, оборващи обвинението и изложената нова защитна позиция на К., която може да бъде проверена и да доведе до друг правен резултат единствено по пътя на възобновяването на наказателното дело по реда на глава ХХХІІІ НПК. Касационната инстанция е отменила атакуваното решение и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд единствено за правилното приложение на материалния закон. При новото разглеждане на делото ВАС изцяло се е съобразил с решението на ВКС. Изменил е първоинстанционната присъда, като е признал К. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление, за периода 04.05.00 год. до 26.09.01 год. в [населено място], в качеството си на главен счетоводител на [фирма] – [населено място], присвоил чужди пари в големи размери на обща стойност 125 626.10 лв., собственост на същото дружество, поверени в това му качество да ги пази и управлява, като се разпоредил с тях в свой и чужд интерес, като за осъществяването на деянията е извършил и други престъпления по чл. 310, ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 202, ал. 2, т. 1 /преди ред., ДВ, бр. 92 от 2002 год. /, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи в при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На осн. чл. 202, ал. 3 НК му е наложил и кумулативно предвидените наказания: лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т.т. 6 и 7 НК за срок от седем години и конфискация на 18 575 евро, 10 200 лв., общо 6 374 щ.д. и общо 24 500 германски марки. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Произнесъл се е и по разноските, направени по делото. Разглеждайки касационната жалба във връзка със сочените в нея основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му по чл. 354, ал. 1, т. 2 и 4 НПК. Касаторът по настоящото дело формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата. По своя смисъл, обаче, прави единствено извод за необоснованост, което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод. Проверката на съдопроизводствените действия на първата и въззивната инстанции не сочи да са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Осъществено е въззивно съдебно следствие, при което наново са събрани необходимите гласни доказателствени средства. Изготвена и изслушана е графическа експертиза. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с участието на подсъдимия К. в извършените деяния и преценката на свидетелските показания не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства /стр. 8 - 9 от въззивното решение/. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си ВАС е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество възражения от страна на подсъдимия К. и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Съдебните инстанции по фактите са събрали доказателства и от двете категории, като право на всяка от тях е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2, съответно чл. 339, ал. 2 и 3 НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, изменяващ осъдителната присъда спрямо К., не констатира решаващите инстанции да са придали на разобличаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. При възприетите от предходните инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на касатора по чл. 202, ал. 2, т. 1 / посочената по-горе редакция/, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 310, ал. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Съгласно принципа по чл. 54 НК, съдилищата по фактите справедливо са отчели всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Същевременно не са дооценили напредналата възраст на подсъдимия и продължителността на наказателното производство. К. е роден на 01.04.32 год. Към настоящия момент е на 79 години. Продължаваното престъпление е извършено през периода 04.05.2000 – 26.09.2001 год. Наказателното производство към момента е продължило близо единадесет години, не по вина на касатора. Фактическите обстоятелства, подлежащи на доказване по делото и свързани в последствие с повдигнатото обвинение, не са били тежки за доказване, тъй като основата им се базира на фактури – съставени неистински частни документи, които са установени още в самото начало на досъдебното производство. Съблюдавайки константната практика на Европейския съд по правата на човека и на касационната инстанция, настоящият състав на ВКС приема, че наложеното на К. наказание се явява несъразмерно тежко и той следва да бъде премиран с определяне на по-леко такова, което да компенсира продължителността на наказателното производство и произтичащите от това негативи по отношение на гарантираното му от чл. 6, т. 1 ЕКПЧ право на разглеждане на обвинението в „разумен срок”. Именно посочения срок и възрастта на подсъдимия, налагат въззивното решение да се помени и без конкретно позоваване на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. С оглед посочените обстоятелства, наред с установените по делото смекчаващи и отегчаващи такива, настоящият състав на ВКС намира, че за постигане на целите на чл. 36 НК и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на К. към спазването на законите и добрите нрави, следва да му бъди наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и съответно - лишаване от права по чл. 37, ал. 1 т.т. 6 и 7, вр. чл. 49, ал. 2 НК за срок от шест години. От друга страна, чистото му съдебно минало и напредналата възраст обосновават и приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години. В този смисъл се налага да се измени въззивното решение. В останалата му част следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 150 от 29.10.10 год., постановено по ВНОХД № 60/10 год. по описа на Варненския апелативен съд, като намалява наложените на Н. К. наказания както следва: наказанието лишаване от свобода от четири години и шест месеца на ТРИ години и наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1 т.т. 6 и 7, вр. чл. 49, ал. 2 НК от седем години на ШЕСТ години. ОТЛАГА на осн. чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТ години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: