О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 658   София, 19.11.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на  седемнадесети ноември, две хиляди и  девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА   СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА   изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова дело №  614/2009  година.     Производство на частно касационно обжалване по чл. 274, ал. 3, т. 2, предложение второ ГПК. Великотърновският окръжен съд, с въззивно решение от 4. 4. 2008 г. по гр. д. № 800/2007 г. е осъдил Д. К. от гр. В. Търново да заплати на И. И. от гр. С. сумата 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, след като е отменил първоинстанционното решение на Великотърновския районен съд по гр. д. № 381/2006 г., с което е отхвърлен искът на И. срещу К. за сумата 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Така постановеното въззивното решение е неточно и непълно, тъй-като окръжният съд не се е произнесъл диспозитивно по иска на И. срещу К. за разликата над уважения размер 500 лв. до претендирания размер 2500 лв.. С въззивното решение от 4. 4. 2008 г. окръжният съд е оставил в сила първоинстнационното решение по гр. д. 381/2006 г., с което е отхвърлен предявеният от И. срещу К. иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, общо за сумата 590 лв., както и искането му за заплащане на разноски по делото. Въззивното решение е влязло в сила от момента на постановяването му на 4. 4. 2008 г., като неподлежащо на обжалване – чл. 218а, б.”а”, във с чл. 219, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./, във връзка с §2, ал. 2 ПЗР ГПК. С молба вх. № 5965/19. 9. 2008 г., регистрирана в деловодството на окръжния съд на 23. 10. 2008 г., ищецът И е поискал от въззивния съд да се произнесе по искането му за направени от него разноски по делото. С определение от 4. 11. 2008 г. окръжният съд е оставил без разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските, като процесуално недопустимо, поради просрочие и прекратил производството по това искане. Съобщението на определението е връчено на И. на 10. 2. 2009 г. и в законния едноседмичен срок, т. е. на 14. 2. 2009 г. той е подал частна жалба срещу определението от 4. 11. 2008 год.. Великотърновският окръжен съд с определение от 23. 2. 2009 г. е оставил без движение частната жалба и указал на жалбоподателя да внесе 15 лв. държавна такса по сметка на ВКС. С молба, подадена по пощата на 17. 3. 2009 г. И. е поискал от окръжният съд да бъде освободен от внасяне на държавна такса, поради финансова невъзможност. По тази молба, окръжният съд не се е произнесъл изрично, но с последващо определение от 18. 3. 2009 г. същият съд повторно е указал на И. да представи документ за внесена държавна такса 15 лв.. На 17. 3. 2009 г. по делото е постъпила нова частна жалба от И. , вх. № 2* която фактически повтаря и допълва жалбата вх. № 1* Разпореждането на въззивния съд за внасяне на 15 лв. държавна такса от частния жалбоподател И. , му е съобщено на 1. 6. 2009 г., но не е изпълнено в законния срок и до настоящия момент. По делото е постъпила друга частна жалба на И. срещу определението от 4. 11. 2008 г., с дата на пощенското клеймо 8. 6. 2009 г., вх. № 6* с която той отново е поискал да бъде освободен от внасяне на 15 лв. държавна такса по сметка на ВКС, но по това искане няма изрично произнасяне от въззивния съд. Същият съд с разпореждане от 23. 9. 2009 г. е постановил частната жалба вх. № 6* да се изпрати по компетентност на ВКС, което е направено с писмо изх. № 4254/26. 9. 2009 г., с което са изпратени и частни жалби №№ 1* и 2983. Образувано е ч. гр. д. № 540/2009 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение, което прекратено с определение от 9. 10. 2009 г.. Касационният съд е констатирал, че въззивният съд не е изпълнил изчерпателно процедурата по администриране на частната жалба срещу определението от 4. 11. 2008 г., както изисква чл. 275 и 276 ГПК и е върнал делото за изпълнение на процедурата по администриране. Към досието на делото липсват данни за разпореждания на Великотърновския окръжен съд по администриране на частната жалба, съобразно указанията на касационния съд, но с писмо изх. № 4702/26. 10. 2009 г. делото отново е изпратено на ВКС. Като има предвид изложените факти, касационният съд приема следното: Предмет на настоящото дело е частната жалба на И. И. срещу определението на Великотърновския окръжен съд от 4. 11. 2008 г., с което е оставено без разглеждане искането му за присъждане на сумата 1020 лв., направени от него разноски по делото и производството по това искане е прекратено. Жалбата вх. № 1* която фактически е преповторена от жалбите вх. № 2* и вх. № 6* е допустима – подадена в законния едноседмичен срок. Независимо, че въззивният съд е разпоредил на частния жалбоподател да внесе 15 лв. за разглеждане на частната жалба, не се е произнесъл по молбата му за освобождаване от това плащане и не е отменил разпореждането си за внасяне на държавна такса, касационният съд счита, че частната жалба не страда от нередовност по чл. 261, т. 4 ГПК, тъй-като с разпореждане на окръжния съдия от 25. 10. 2007 г. /л. 3 от досието на гр. д. № 800/2007 г./ И. е освободен от внасяне на държавна такса. Въззивният съд е оставил без разглеждане и прекратил производството по искането на И. за присъждане на разноски, тъй - като е счел молбата му за просрочена и процесуално недопустима. Изводите на съда са правилни, независимо, че съдът е посочил за приложими разпоредбите на отменения ГПК – чл. 192 ал. 4 ГПК /отм./. Искането на И. за допълване на въззивното решение в частта за разноските, подлежи на разглеждане по реда на чл. 248 ГПК, тъй - като е заявено след 1 март 2008 г. - § 2, ал. 14 ПЗР ГПК. Съдът точно е констатирал, че искането за изменение на решението относно разноските може да се предяви в определен от закона преклузивен срок, след изтичането на който правото на това искане е погасено. В случая съдът е взел предвид по-благоприятния срок от два месеца, предвиден в чл. 192 ал. 4 ГПК /отм./, за разлика от едномесечния срок по чл. 248 ГПК, но и при първия срок, молбата на И. от 19. 9. 2008 г., е подадена след неговото изтичане, както точно е констатирал въззивният съд. Върховният касационен съд   О П Р Е Д Е Л И:   ПОТВЪРЖДАВА определението от 4. 11. 2008 г. по гр. д. № 800/2007 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено без разглеждане и прекратено производството по искането на И. И. от гр. С. за изменение на решението на същия съд от 4. 4. 2008 г. по същото дело и присъждане в негова полза на сумата 1020 лв. разноски по делото. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните пред друг състав на ВКС.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: