Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                                             №  317                                                        Гр.София, 03 юни  2010 г.                                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  тридесет и първи май,  две хиляди и десета година, в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                                      ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 245/10 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   С присъда № 413/ 02.12.09 г., постановена от СГС, НО, 4 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д. 3988/09 г.,е отменена оправдателна присъда, постановена от СРС, НО, 21 състав по Н. О. Х. Д.11594/06 г. и подсъдимият О/Александър/ М. Р. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.325,ал.2,пр.3 и 4 вр.ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл.66,ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Срещу присъдата на СГС е постъпила касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник. В същата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост предвид невиновност на дееца и несъбиране на доказателства в подкрепа на обвинителната теза /поради което се споделят съображенията по оправдателния съдебен акт на СРС/. Изтъква се немотивираност на въззивния протест на СРП, с който е искано касаторът да бъде осъден от второстепенния съдебен състав. Моли се присъдата на СГС да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан. В жалбата е подчертано,че след изготвяне на мотивите към присъдата ще се предостави допълнителна жалба. Въпреки уведомяване на защитата за изготвяне на мотивите на СРС, допълнителни писмени съображения за допълване на доводите не са постъпили. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на Р. поддържа жалбата с отразените в нея възражения. Изтъква, че доколкото има връзка с касатора, който се намира извън пределите на страната, по негово желание не са изготвени допълнителни писмени изложения. Въвежда и искане за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, ако останалите аргументи не бъдат приети. Представителят на ВКП изразява становище за необходимост от оставяне на присъдата в сила, отразявайки и собствени съждения по това доколко може да бъде прието,че надзирателите в местата за лишаване от свобода представляват орган на власт, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред и срещу които е оказана съпротива- квалифициращо обстоятелство по чл.325, ал.2 НК. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:   Върховният касационен съд като последна инстанция е легитимиран да се произнася по атакуваните пред него съдебни актове, обмисляйки касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Затова сезиращите го процесуални документи- протест и/или жалба- трябва да съдържат аргументи, сочещи директно или безусловно водещи /макар и словно и цифрово неспоменати/ към някоя от хипотезите- нарушение на материалния, на процесуалния закон и/или явна несправедливост на наложеното наказание. Върховният касационен съд като инстанция единствено по правото, за разлика от долустоящите съдилища, които са такива по фактите и правото, не може да установява нови фактически положения според събрания доказателствен материал. И това е така, защото би означавало да се произнася по фактическа необоснованост, която не е касационно основание. При надлежно сезиране, ВКС е в състояние да преценява дали съдебната оценка по набраните по процесуален ред доказателства е законосъобразно формирана /нарушение на процесуалния закон/ и е довела до правилно приложение на материалния закон или не. Приложението на материалния закон е относимо и към съдебната преценка в рамките на определяне на наказанието по чл.54 или 55 и сл. НК. Освен това има варианти, при които то се явява неразривно свързано с явната несправедливост на наложеното наказание,при налични такива оплаквания и искане за връщане на производството на предходна инстанция с оглед увеличаване на наказанието. Казаното току-що, осмислено на приложното поле на настоящия казус, води до заключение, че касационната жалба на подсъдимия Р, прегледана внимателно в съдържателен план, не визира оплаквания за порочност на атакувания съдебен акт поради незадълбочена и извратена интерпретация на доказателствения материал, а оттам- и за нарушение на материалния закон чрез осъждане на касатора. Твърденията по нея са за несъбиране на доказателствен материал в подкрепа на повдигнатото обвинение и по същество осъждане на невинен човек, в каквато връзка се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Следователно се претендират непълнота на доказателствата и необоснованост. Същите не са касационни основания. В съответствие с гореизтъкнатите аргументи, при липса на валидно релевирани по касационен ред доводи за нарушения на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, цитираните твърдени неблагополучия на атакувания съдебен акт не следва да бъдат коментирани. Не подлежат на обсъждане по правото и повдигнатите в съдебно заседание пред ВКС въпроси за: -наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.325, ал.2 НК-съпротива срещу орган на власт, изпълняващ функции по опазване на обществения ред /прокурорът/. В диспозитива на присъдата СГС словно е приел това квалифициращо обстоятелство, но цифрово не го е отчел /уточняване на ВКС/ ; -в каква връзка подсъдимият е напуснал пределите на РБ /защитата/; -намаляване на наказанието /защитата/. Тази претенция не държи сметка за уважаване дали поради незаконосъобразно определяне на наказанието по силата на чл.54, а не на чл.55 НК, което се третира като нарушение на материалния закон; или поради неправилна преценка на съотношението между субективни съставомерни елементи и целите на наказанието по чл.36 НК, което се субсумира под касационнтото основание “явна несправедливост на наложеното наказание”. Необсъждането не се осъществява не поради нежелание на тази инстанция да даде отговор на посочените проблеми, а поради факта,че те не са намерили свое място сред задължителни за обсъждане фактори от касационната инстанция, по надлежен процесуален ред. От друга с. , тези въпроси не водят до необходимост касационната инстанция служебно да се налага да обмисли присъствие на някое или някои от абсолютните процесуални нарушения по смисъла на чл.348,ал.3 вр.ал.1,т.2 НПК.   Всъщност, доколкото въобще може да се говори за допустимост на касационната жалба като отговаряща на изискванията, заложени в чл.351,ал.1 НПК, това става във връзка с оплакването за немотивираност на въззивния протест на СРП /неоснователността отново препраща към фактическа необоснованост/. Не ставало ясно какво точно се оспорва по оправдателната присъда на първата инстанция, въз основа на какви съображения; схематично било посочено, че присъдата следва да бъде отменена поради съображенията, подробно изложени от прокурора пред първата инстанция. От казаното ВКС извежда оплакване за допуснато нарушение на чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК- довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, респективно подсъдимия, което не е отстранено. Или казано с други думи- претендира се накърнено право на защита на подсъдимия с невъзможност да се разбере каква е волята на изготвилия протеста прокурор, поради което и е липсвала възможност за адекватно организиране на защитата. Това от своя с. вероятно се счита за рефлектирало върху осъдителния акт на СГС, който е предмет на разглеждане пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, по какъвто начин допуснатото нарушение не само не е отстранено, а е задълбочено. Първоинстанционният и второстепнният съд следят за спазване на процедурата по чл.323,ал.1,т.1 вр.чл.320,ал.1 и 2 НПК и никога до момента подсъдимият не се е оплаквал от неразбиране на въззивния протест. В крайна сметка това е негово право и той може да изложи възраженията си, когато пожелае. Суверенно право на съдебния орган, пред който те са изложени, обаче, е да прецени момента на повдигане на въпроса и какви са аргументите за него. Суверенно право на ВКС пък е да реши, дали, ако действително е допуснато претендираното нарушение, то е повлияло толкова съществено върху правото на защита на осъдения подсъдим, че се налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Конкретно с оглед обсъжданото, това би повлякло и провеждане на процедури по изготвяне на протест по правилата и съответна размяна на книжата във връзка с него. На фона на тези размишления, процесният протест на СРП, който е активиращият второстепенното разглеждане на делото процесуален документ, съдържа минимум от изискуеми реквизити, за да бъде счетен за валиден. Това личи както от простия, така и от по-задълбочения негов прочит. Няма процесуална база да се приемат за налични недъзите, изложени в жалбата на касатора и тя следва да бъде счетена за неоснователна.   Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 413/ 02.12.09 г.,постановена от СГС, 4 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д.3988/09 г.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/