Ключови фрази
Частна касационна жалба * указания на съда * насрещен иск * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба


1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 75
С., 30.01.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и дванадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА


при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 550/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Х. В. от САК, срещу определение № 712 от 30.03.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 3 958/2011 г. Със същото се потвърждава определение от 01.02.2011 г. по т. д. № 973/2010 г. на Софийски градски съд, с което е върнат насрещния иск на жалбоподателя, предявен срещу Р. П. С..
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба - Р. П. С. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 973/2010 г. по описа на СГС е образувано по иск от Р. П. С. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, предявен като частичен за сумата от 50 000 лв. от общия размер 150 000 лв. Ответното дружеството (жалбоподател в настоящото производство) е депозирало отговор на 05.05.2010 г. (вх. № 33 069). Едновременно с отговора е депозиран и насрещен иск, предявен като частичен за 25 100 лв. (от общия размер 40 000 лв.) срещу ищеца. Към него са представени плетажен документ за внесена държавна такса в размер на 1 004 лв., адвокатско пълномощно и препис за връчване на другата страна. Съдът е приел, че насрещната искова молба е редовна, с оглед на което с определение 11.05.2010 г. на осн. чл. 211 от ГПК е приел насрещния иск за съвместно разглеждане с първоначално заявената претенция. Изпълнена е и процедурата по размяна на книжата между страните. С определение от 12.10.2010 г. в закрито заседание съдът е направил доклад по делото като е приел, че насрещната искова молба не отговаря на изискванията на ГПК – не е внесена дължимата държавна такса и не е посочено какво представляват претендираните имуществени вреди (пропуснати ползи или др. неблагоприятни последици и от какво точно са причинени, като указва на ищеца по насрещния иск да отстрани констатираните нередовности в 1-седмичен срок от съобщението, въпреки че държавната такса е била внесена още на 05.05.2010 г. с приложеното платежно нареждане към насрещната искова молба, от съдържанието на която е видно, че се претендират реално претърпени вреди от спадане на търговски оборот. Със същия акт СГС отменя определението си по чл. 367 ГПК по отношение на насрещния иск и насрочва делото за 01.02.2011 г. в 14,30 ч. Призовката за насрочване на съдебното заседание и дадените указания са получени от адв. М. – колега на процесуалния представител на ответното дружество (ищец по насрещния иск) на 25.10.2010 г. На 26.01.2011 г. жалбоподателят е представил в съда платежен документ за сумата от 200 лв., представляваща депозит за допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. С молба от 31.01.2011 г. адв. В. е заявил, че е болен и не е в състояние да присъства в съдебното заседание, а поради краткия срок не може да преупълномощи друг колега да го замести. Със същата е изявил желание да се даде ход на делото и да се гледа в негово отсъствие, като моли съдът да удължи срока за представяне на трите имена и ЕГН на поисканите от него свидетели, тъй като среща трудности при откриването на лицата, след което ще бъдат поискани и съдебни удостоверения за снабдяване с други такива за постоянен и настоящ адрес на свидетелите. С протоколно определение от 01.02.2012 г. е върнат насрещния иск, поради изтичане на дадения от съда срок с определение от 12.10.2010 г. Този съдебен акт е обжалван пред САС, който с определение № 712 от 30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 3 958/2011 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е посочил правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, които са обусловили решаваща вола на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
От данни по делото е видно, че най –общо казано същите са свързани с последиците от неизпълнение на дадените от съда указания относно доказателствените искания на ищеца по насрещния иск, когато същият е приет за съвместно разглеждане с първоначално заявената искова претенция.
Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, тъй като Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото.
С оглед данните по делото, налице е основание за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Частната касационна жалба е основателна.
Като последващо обективно съединяване на исковете, предяваването на насрещен иск цели процесуална икономия. Постоянна и непротиворечива е практиката на ВКС относно редовността на насрещната искова молба. Съгласно същата за съвместно разглеждане с първоначално заявената претенция се приема само насрещен иск, който отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Разпоредбата на чл. 211, ал. 2, изр. 1 –во е достатъчно ясна е не се нуждае от тълкуване. В конкретния случай, насрещната искова молба е преценена от съда като редовна и допустима и е приета на съвместно разглеждане. Дадените впоследствие от съда указания, неизпълнението на които е обосновало връщането на насрещната искова молба, не съставляват нередовност на същата, съгласно изискванията на действащата в момента процесуална уредба, тъй като държавната такса е била внесена и платежният документ е бил представен по делото, а от съдържанието й е видно, че се претендират реално претърпени вреди от спадане на търговски оборот на дружеството по вина на конкретни действия на ответника. Непосочването на имената и адресите на лицата, които се иска да бъдат допуснати като свидетели е свързано с доказателствените искания на страната и по своята същност представлява действие, насочено към изясняване на фактическата страна на спора и разглеждането му по същество – чл. 143 и сл. ГПК. Съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже своите твърдения, с оглед допустимите по ГПК доказателствени средства. В случай, че ищецът, респ. ответникът в хода на производството не установят фактите и обстоятелствата, на които са позовават, последиците за тях ще бъдат евентуално отхвърляне на заявените претенции, а не връщане на исковата молба, както неправилно е процедирал съдът с насрещния иск.
С оглед на гореизложеното и предвид отговора на поставения въпрос, определението на САС, както и потвърденото с него определение на Софийски градски съд следва да бъдат отменени, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения насрещен иск.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 712 от 30.03.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 3 958/2011 г. , както и потвърденото с него определение от 01.02.2011 г. по т. д. № 973/2010 г. на Софийски градски съд, с което е върната насрещната искова молба на [фирма] [населено място]
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения насрещен иск.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: