Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 29 май 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Стелияна Атанасова, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 461 по описа за 2018г.г. Производството по реда на чл.346 т.2 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдим чрез защитника му срещу въззивна присъда № 17/15.02.2018г. по ВНОХД № 44/2018г. по описа на Варненски окръжен съд. В жалбата се ангажират всички касационни основания, свързани с нарушаване на закона, допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело и до явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че няма издадено дори наказателно постановление, тъй като самият административен орган е приел, че няма извършено дори и административно нарушение. Възраженията се фокусират върху доказателствения материал, послужил на въззивната инстанция за постановяване на осъдителна присъда, като се твърди, че събраните по делото доказателства не установяват виновно поведение на подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата, признаване на дееца за невиновен и отмяна на наложените му наказания. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява,че счита касационната жалба за неоснователна и моли да се остави в сила присъдата на въззивната инстанция. Подсъдимият Н., редовно призован, не се явява лично, като се представлява от защитник. Последният поддържа касационната жалба и излага идентични със съдържащите се в нея аргументи относно събраните доказателства и несъбирането на конкретни такива. Моли да се отмени присъдата и явно несправедливите наказания. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 111/28.03.2017г. по НОХД № 2875/2016г. на Софийски градски съд, н.о., 30-ти състав, на подс.И. А. Г. е било наложено по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 , вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, при първоначален строг режим. С тази присъда е приложен и чл.25 от НК, като е определено горното наказание като общо измежду това по тази присъда и наложено по НОХД № 794/2014г. на СРС и НОХД № 21 864/2017г., отново на СРС. При това групиране е приспадната изтърпяната част от наказанието по присъдите, включени в съвкупността. Присъдени са и разноски по делото. С атакуваното решение първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Касационната инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок и е допустима. Възраженията, разгледани по същество, се определят от настоящия съдебен състав неоснователни. Въззивната инстанция е имала възможността да отговори на идентични по същество оплаквания пред нея от присъдата на първостепенния съд. Доводите на проверяващия съд могат само да бъдат споделени, те са подробни и изясняват напълно спорния въпрос- относно прилагането на материалния закон. Не може да се възприеме защитната теза за наличието на извършена обикновена кражба, тъй като има употреба на сила за отнемане на вещта- чрез издърпване на телефона от ръката на пострадалата. Самата тя ясно е заявила, че не е стискала силно телефона си, но го е държала в ръката си по начин, който предполага известно физическо усилие за издърпването му. Тази сила, колкото и незначителна да е, колкото и да е нисък нейният интензитет, покрива в достатъчна степен изискването за упражнена принуда при отнемане на вещта. Ето защо следва да се приеме,че оплакването за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно и като такова се отхвърля изцяло. Относно субективната страна на присвояването не се спори, но доводите на въззивната инстанция са достатъчно подробни и в съответствие със фактите и закона, за да бъдат изцяло приети. По отношение на наложеното наказание второстепенният съд също е отговарял на идентични възражения. Взел е предвид всички възможни обстоятелства, които са от значение за определяне отговорността на дееца- както смекчаващи, така и отегчаващи и както съдът от първата инстанция, така и въззивната не е пропуснала нито едно такова. Изтъкването съображение за здравословното състояние на дееца е било взето предвид, като следва да се посочи, че законодателят е предвидил и възможността по чл.135 от ЗИНЗС за изпращане на лечение извън местата за лишаване от свобода, ако в лечебните заведения в тези места няма условия за провеждане на адекватно и дължимо лечение. Възражението в този смисъл е неоснователно, като допълнително трябва да се има предвид и възможността по чл.447, т.3 от НПК, която може да доведе до прекъсване изпълнението на наказанието. Здравословното състояние на дееца не датира от момента на привеждането му в затвора, то предхожда настоящото му задържане и въпреки това не му е попречило на неговата активност, насочена срещу законоустановения ред в обществото. По тези причини настоящата съдебна инстанция не намери основания за по-нататъшно снизхождение и с оглед изложените до този момент съображения относно правилното приложение на материалния закон, счете, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 66/69.02.2018г. по ВНОХД № 556/2017г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: