Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за банков кредит * предсрочна изискуемост * цесия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 6
София, 17.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева


при секретаря ИНА АНДОНОВА .……. и с участието на прокурора ………………....................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2174 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 201/3.ІV.2017 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от „Обединена българска банка” АД-София решение на САС е бил допуснат и по 4-те релевирани от кредитната институция в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса, както следва:
1./ „Необходимо ли е ищецът изрично да е поискал от съда да признае за установено съществуването на вземанията му по договора за кредит за вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, които вноски са детайлно посочени в извлечение от счетоводните книги, като част от общото вземане или въззивният съд следва да ги признае за установени и без изрично искане /имайки предвид, че САС е постановил, че вземането съществува в размер и по основание така, както е заявено пред заповедния съд/?”;
2./ „Следва ли въззивният съд по иск с правно основание по чл. 422 ГПК-във вр. чл. 415 ГПК да признае за установено съществуването на вземане на ищеца по договор за банков кредит по отношение на вноските по кредита и другите акцесорни вземания с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и включени в представеното извлечение от счетоводните книги, ако за първи път такова изрично искане е направено от ищеца в хода по същество пред първата инстанция?”;
3./ „Ако е необходимо изрично искане по т. 1, кой е крайният момент, до който ищецът трябва да го упражни – при подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, при депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, при устните състезания в първата инстанция?”;
4./ „Представлява ли изменение на основанието на иска по чл. 422 ГПК установяване на съществуването на вноски и други акцесорни вземания с настъпил падеж по договор за банков кредит (посочени в извлечението от счетоводни книги при подаване на заявлението по чл. 417 ГПК), представляващи част от общото вземане, предмет на установителния иск с оглед постановките на т. 11, б. „б” от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.?”
В откритото съдебно заседание на 4.ХІІ.2017 г. делото бе обявено за решаване.
В хипотезата на чл. 292 ГПК председателят на ВКС е образувал със свое разпореждане от 8.ХІІ.2017 г., т.е. в срока за произнасяне по настоящето дело, тълкувателно дело № 8 по описа на ОСГТК за 2017 г. с оглед безпротиворечивото разрешаване на следните два правни въпроса:
1./ Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционно или във въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?;
2./ Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводните книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Предвид съвпадането в значителна степен на тези 4 правни въпроса, формулирани от касатора „ОББ” АД с въпросите, които са били предмет на образуваното пред ОСГТК на ВКС тълкувателно дело № 8/2017 г., производството по настоящето дело е било спряно – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК /във вр. чл. 292 ГПК/.
Съответно същото касационно производство е било възобновено по реда на чл. 230, ал. 1 ГПК по служебен почин на съдения състав на ВКС с оглед съобразяване на задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по това тълкувателно дело, а именно:
1./ „Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
2./ Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението”.
Оплакванията на касатора „ОББ” АД-София са били за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните по делото, редовно призовани, не са били представлявани.
Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора „ОББ” АД, становищата и аргументите на тримата ответници по касация и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, ТК, първо отделение, приема следното:
Касационната жалба на „ОББ” АД-София е основателна.
Атакуваното с нея въззивно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Както вече бе констатирано в постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение по настоящето дело за допустимост на касационния контрол, още в хода на устните състезания пред първостепенния съд кредитната институция настоящ касатор е направила, под условието на евентуалност, искане да бъдат признати за съществуващи само онези нейни вземания към тримата солидарно отговорни ответници, които са с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене, респ. към по-ранния момент на подаване на заявлението й по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечението от счетоводните й книги. В мотивите към цитираната в атакуваното въззивно решение т. 11б от задължителните постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. е отречено точно онова становище в дотогавашната практика на съдилищата, според което било „недопустимо в специалното исково производство, насочено да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, да има предмет, различен от този на заповедното производство, поради което е недопустимо както предявяване на възражение за прихващане, по което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, така и приемане за съвместно разглеждане на други искове, разширяващи спорния предмет”. Следователно цитирането на точката от горепосоченото ТР на ОСГТК на ВКС от страна на състава на САС се явява некоректно, правейки решението му необосновано. Точният смисъл на въпросната постановка, споделяща различното разбиране в създадената към онзи момент съдебна практика, е, че в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца – чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК, а също и инцидентен установителен иск – чл. 212 ГПК, защото тези процесуални възможности стоят на разположение на страните по спора на общо основание, като ответникът може да противопостави всякакви възражения, които биха довели до отхвърляне на положителния установителен иск, вкл. и възражение за прихващане.
Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание – договорът за кредит. По тези съображения ТР № 8/2.ІV.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 8/2017 г. представлява еволюция от предходното ТР № 4/18.VІ.2014 г. та ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. в посока към разбирането, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, както и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Това е така, защото предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Не съществува причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство.
В обобщение, атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон /чл. 430, алинеи 1 и 2 ТЗ/, доколкото са били основателни въззивните доводи и искането на настоящия касатор „ОББ” АД за установяване съществуването на негови вземания срещу тримата солидарно отговорни ответници, включващи главница, договорна възнаградителна и наказателна лихва /неустойка/, както и такси за управлението на дълга с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
С молба вх. № 68 от 6.І.2020 г. на външно за спора юридическо лице, а именно „Макс Инженеринг” ЕООД-София, чийто управител се явява третия ответник П. Д. Д., е направено изявление за оттегляне на касационната жалба на „ОББ” АД на основание това, че последната била цедирала процесните вземания на търговеца молител с договор за прехвърляне на вземане от 28.ІІІ.2018 г. срещу цена от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева). В тази връзка с нарочно определение от 16.І.2020 г., постановено по настоящето дело, на касатора „ОББ” АД са били дадени надлежни указания да заяви изрично дали във връзка с извършената цесия на процесните вземания към трето лице търговец оттегля касационната си жалба или се отказва от водените срещу тримата ответници по касация положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за тяхното съществуване, като в дадения й срок кредитната институция на е ангажирала становище на свой представител. При това положение, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК, независимо от обстоятелството, че в течение на производството спорното право е било прехвърлено върху третото за спора юридическо лице „Макс Инженеринг” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, явяващо се поради това цесионер, „делото следва своя ход между първоначалните страни”.
Предвид основателността на предявения от банката настоящ касатор по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за съществуването на нейни вземания, произтичащи от падежирани вноски за главница, лихви /вкл. неустойки/ и такси за управление на дълга по процесния договор за банков кредит, основателна се явява претенцията й по чл. 81, във вр. чл. 78, алинеи 1 и 8 ГПК за присъждане на разноски в размер общо на 27 848.69 лв. (двадесет и седем хиляди, осемстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки) в тежест на тримата ответници. Част от тази сума в размер на 23 808.90 лв. е посочената в Списъка по чл. 80 ГПК, намиращ се на стр. 62 от приложеното т. д. № 3438/2015 г. по опис на САС, ТК, 6-и с-в, а разликата до пълния размер включва платените от кредитната институция две държавни такси за касационното производство в размер общо на 3 589.79 лв. (30 лв. + 3 559.79 лв.), които са били дължими на основание чл. 18, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и следващото й се юрисконсултско възнаграждение, чийто размер от 450 лв. бе определен в съответствие с правилото на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 528 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 22.ІІІ.2016 г. по т. д. № 3438/2015 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на „Обединена българска банка” АД /ЕИК[ЕИК]/, предявени в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу ответниците „Булгарфригоплод” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, „Булгарекоплод” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ и П. Д. Д., ЕГН [ЕГН], че тримата СОЛИДАРНО й дължат СУМА в общ размер от 91 009.69 евро (деветдесет и една хиляди и девет евро и шестдесет и девет евроцента), представляваща вземане на кредитната институция с настъпил падеж преди датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК за издаване на заповед за изпълнение /10 април 2014 г./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.ІV.2014 г. до окончателното й изплащане, от която главница частта в размер на 60 000 евро (шестдесет хиляди евро) представлява сбор от девет падежирани вноски съгласно погасителния план към кредита за периода от 14.VІІ.2013 г. до подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, а частта в размер на 23 926.11 евро е просрочена договорна /възнаградителна/ лихва и съответно частта от 4 108.83 евро представлява наказателна лихва, двете дължими за същия период, както и три такси за управление на кредита, дължими на датите 14.ІХ.2013 г., 14.ХІІ.2013 г. и 14.ІІІ.2014 г. в размери 1 058.25 евро, 958.25 евро и 958.25 евро.
О С Ъ Ж Д А тримата ответници по касация П. Д. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.”В”, ет. VІ, ап.№ 47, „Булгарфригоплод” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ и „Булгарекоплод” ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 1 и 8 ГПК – да заплатят ОБЩО на касатора „Обединена българска банка” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 27 848.69 лв. (двадесет и седем хиляди, осемстотин четиридесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща сбор от всички направени от кредитната институция съдебно-деловодни разноски в производството по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2

Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2174 по описа за 2016 г.