6 Р Е Ш Е Н И Е №43 гр. София,27.04.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 597 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата В. И. Г. против решение № 12208 от 29.10.2020г. по в.гр.д. № 1466/2020г. на Апелативен съд–София, с което, след отмяна на решение № 13 от 21.01.2020г. по т.д. № 133/2019г. на Окръжен съд–Враца в уважителната му част, е отхвърлен предявеният главен иск по чл.226. ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл.45 от ЗЗД срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 21 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната баба П. Н. Г., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 02.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторката твърди, че постановеното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства е изяснен характера на съществувалата връзка между нея и починалата й баба, както и начина, по който прекъсването й се е отразило върху емоционалното състояние на касаторката, които е справедливо да бъдат обезщетени, съгласно ТР № 1 /2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г на ОСНГГК на ВКС. Поддържа се, че от разпита на свидетелите В. Г. и Н. С. е установено, че ищцата от раждането си през 1991г. живее в общо домакинство със своята баба, като последната е поела грижите за отглеждането и възпитанието й, поради невъзможността те да се осъществяват от родителите й - бащата винаги е работил извън града, а майката първо е била студентка, а след това естеството на работата й е възпрепятствало пълноценното отглеждане на В.. Починалата П. дори се е пенсионирала, за да се грижи за внучка си, като В. не е посещавала детска градина, а отговорността за посещенията на учебни занимания и извънкласни такива до 4 клас отново била поета от баба й, която заместила липсата на такива грижи, полагани от майката. Сочи се, че в семейството винаги е царяла атмосфера на спокойствие и загриженост, всички живеели задружно, без конфликти и напрежения, като впечатленията на свидетелката С. били дори за съществувала необичайно близка емоционална връзка между баба и внучка, характерна за такава между майка и дъщеря, обяснима с обстоятелството, че В. е отгледана от баба си и тя е била най-близкият й човек между всички роднини, когото тя много обичала. Установено е още, че ищцата много тежко е преживяла загубата на баба си, плачела е, била е тъжна и много унила, като за период от около 5-6 месеца след инцидента е променила и обичайния си начин на живот, като отказвала да излиза с приятели и преимуществено стояла в къщи, преживявала тежко този момент. Установено е, че у ищцата се наблюдава затвореност, свитост и обраност, нетипична за толкова млад човек. С оглед изложеното, касаторката счита, че въззивният съд неправилно е преценил събраните по делото гласни доказателства, вследствие на което е достигнал до погрешни фактически и правни изводи относно неоснователността на иска. Ето защо се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенцията, както и присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за всички съдебни инстанции. Ответникът по жалбата и ищец по делото, ЗД "БУЛ ИНС" АД, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. С определение по чл.288 ГПК е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по обобщения от настоящия състав правен въпрос, за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.11.1961 г. и Постановление № 5/24.11,1969г. на Пленума на ВС, и за проверка за съответствие на постановеното въззивно решение с постановките на Тълкувателно решение № 1 /2016г. от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищцата е внучка на починалата при ПТП от 02.09.2014г. П. Г. и смъртта на последната е в пряка причинно - следствена връзка с виновното противоправно поведение на застрахован при ответника водач на МПС „Мерцедес", рег. [рег.номер на МПС] . Решаващият състав е взел предвид, че съгласно показанията на изслушаните по делото свидетели, ищцата е живяла с майка си , баща си, дядо си и баба си в един апартамент от раждането си през 1991г. докато е станала студентка и се е преместила да живее в София. Баба й е поела грижите за отглеждането й от раждането, като се е грижила за нея, докато майка й е следвала и работила, водела я е на училище до 4 клас, на школи и други извънкласни дейности. Посочено е, че свидетелката Г., съсед на починалата, определя отношенията на баба – внуче като нормални. Свидетелката С., съученичка на ищцата, заявява, че последната много е обичала баба си, била е много близка с нея и тежко е преживяла загубата й, като е била унила, затворена в себе си и отбягвала социалните контакти за около 5-6 месеца, тъгувала, че баба й не е доживяла да я види дипломирана и омъжена. Апелативният съд е кредитирал свидетелските показания, но е приел, че въз основа на тях ищцата не е доказала материалната си легитимация, тъй като не са доказани посочените в ТР № 1 /2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГГК на ВКС предпоставки, с оглед на което е отменил решението на първоинстанционния съд в уважителната му част и е отхвърлил исковете. Счетено е, че ищцата не доказва да е изградила с починалата особено близка и трайна житейска връзка. Прието е, че създадената фактическа връзка между тях съответства на родствената връзка и не се отличава от традиционната за българското семейство сърдечна, близка връзка между внуци и баба. Според решаващият състав, обстоятелството, че двете са живели в едно домакинство само по себе си е ирелевантно, като отглеждането на ищцата от баба й, докато е била малка, не е заместило родителската грижа, а е било в нейна помощ. Посочено е, че към момента на смъртта на баба й ищцата вече е живеела в друг град и не са имали общ бит и ежедневие. Въз основа на изложеното, решаващият състав е приел, че ищцата не доказва да е търпяла болки и страдания, надхвърлящи по итнетзитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Счетено е, че емоционалната реакция на ищцата от загубата на баба й е нормална в подобна ситуация и не е продължила неестествено дълго. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване: На правния въпрос, обусловил допускането на решението до касация, е даден отговор с Тълкувателно решение № 1/ 2016г. от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, който е задължителен за съдилищата, на основание чл.130 ЗСВ. С него е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. По основателността на касационната жалба: Основателно е оплакването на касаторката, че въззивният съд не е взел предвид всички обстоятелства, установени въз основа на събраните по делото гласни доказателства, като не ги е преценил и в тяхната съвкупност, като поради допуснатото процесуално нарушение е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, довели до отхвърлянето на иска. Изводите на решаващия състав по въпроса, обусловил допускането на решението до касация, противоречат на материалния закон – чл.52 ЗЗД и посочената задължителна практика на ВКС, поради което е неправилно, като доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. От събраните свидетелски показания се установяват конкретни обстоятелства, значими за преценката относно предпоставките за признаване на активна материална легитимация по иска по чл.266 КЗ /отм./, които са игнорирани, съответно не са взети предвид в тяхната пълнота, при постановяване на въззивното решение. В противовес на свидетелските показания, съдът е приел, че бабата и дядото на ищцата просто са помагали за отглеждането на внучката им, като не е взел предвид установеното от показанията и на двете свидетелки, че основните грижи за нея от самото й раждането до започване на следването й са поети от тях. Ищцата преимуществено е отглеждана от баба си и дядо си, въпреки, че всички са живеела в едно домакинство, като майката е следвала, а след това работила, а бащата винаги е работил извън града. Не е съобразено и че именно поради полаганите от баба й грижи, ищцата не е ходила на детска градина, като за целта баба й е престанала да работи. Въпреки, че е отчетено, че грижите са обхванали воденето на ищцата на училище и на всички извънкласни занятия, които е посещавала, не е взето предвид, че особено близките им отношения са продължили и по време на гимназиалните години на ищцата, за което свидетелства съученичката на ищцата. Противно на приетото от въззивния съд, че отношенията на баба – внуче са били „нормални“, и двете свидетелки сочат, че бабата е замествала майката, като отношенията между починалата и внучката й са били по-скоро като на майка и дъщеря, и изрично е посочено, че от всичките си роднини ищцата е била най-близка именно с баба си. Не е съобразен и факта, че за силната връзка по между им свидетелства и това, че вместо с „бабо“, ищцата се е обръщала към нея с „муци“. Не е отчетено и обстоятелството, че починалата и внучката й не са живеели заедно само за един кратък период от време от живота на ищцата, когато тя е започнала да следва в София, доколкото смъртта на баба й е настъпила по време на следването, като дори и за този кратък период те са поддържали тясна връзка, тъй като ищцата се е прибирала вкъщи /във Враца/ за почивните дни. Решаващият състав не е взел предвид и редица обстоятелства, относносими към продължителността на болките и страданията на ищцата от смъртта на баба й, а именно, че според свидетелката Г., при ищцата се наблюдава не просто затвореност и обраност, а такива които не са нетипични за толкова млад човек, а според свидетелката С., когато баба й е починала, В. не просто е била много разстроена и е плачела, но дълго време е била в много тежко състояние, изживяла е голям шок, била е тъжна, като свидетелката Г. сочи и, че внучката редовно ходи на всеки помен на баба си. Въз основа на изложено може да бъде направен извод, че ищцата много тежко е преживяла смъртта на баба си, което е проявление на установената от останалите част от показанията силна, дълбока и трайна емоционална връзка с починалата, като не може да бъде споделен извода на апелативния съд, че отбягването на социални контакти за около 5-6 месеца след произшествието за един млад човек и то по време на следването му е кратък период от време. С оглед горното, изводът на съда, че ищцата не е доказала, че е търпяла болки и страдания, надхвърлящи по итнетзитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е неправилен. Установените от свидетелските показания факти покриват критериите за изключителност на съществувалата житейска връзка между баба и внучка и за интензитет на претърпените от ищцата неимуществени вреди. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС приема, че ищцата е активно легитимирана по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. пар. 22 ПЗР на КЗ, поради което тя следва да бъде обезщетена за действително претърпели от нея неимуществени вреди от смъртта на баба й от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по която застраховано лице е делинквентът. Настоящият състав на ВКС намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени на ищцата от смъртта на баба й, с която е имала трайна и дълбока емоционални връзка, при съобразяване на възрастта на починалата (84г.), нейната жизнеспособност въпреки възрастта, установена от свидетелските показания, съдържанието на съществувалата между нея и ищцата емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на понесените от ищцата болки и страдания, както и обществено – икономическите условия в страната към момента на деликта, възлиза на 21 000 лева - дължимо обезщетение за неимуществени вреди. Предвид горното, въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. пар. 22 ПЗР на КЗ уважен за сумата от 21 000 лева, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от датата на ПТП - 02.09.2014г., до окончателното плащане на обезщетението. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът по касацията и по исковете следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1680 лева за трите инстанции. На основание чл. чл.38, ал.2 от ЗАдв. ищецът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата – адв. Р. П., САК, в размер на общо 3985,20 с вкл. ДДС, определено съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. на ВАС /1000,99 лева без ДДС за първа инстанция, съобразно уважената част, при цена на иска 30 000 лева + по 1160 лева без ДДС за втората и за касационната инстанция при обжалваем интерес от 21 000 лева, или общо 3321 лева без вкл. ДДС за трите инстанции, или 3985,20 лева с вкл. ДДС/. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 12208 от 29.10.2020г. по в.гр.д. № 1466/2020г. на Апелативен съд–София, с което, след отмяна на решение № 13 от 21.01.2020г. по т.д. № 133/2019г. на Окръжен съд–Враца в уважителната му част, е отхвърлен предявеният главен иск по чл.226. ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД за присъждане застрахователно обезщетение в размер на 21 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната баба П. Н. Г., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 02.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските и държавната такса. ОСЪЖДА, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм/, вр. пар.22 ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на В. И. Г., ЕГН [ЕГН], обезщетение в размер на 21 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната баба П. Н. Г., настъпила в резултат на ПТП, възникнало на 02.09.2014г., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1680 лева за трите инстанции. ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Р. М. П., САС, [населено място], [улица], ет.10, ап.52, адвокатско възнаграждение в размер на общо 3985,20 лева с вкл. ДДС за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.