Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * нищожност на договор за продажба * симулация * доказателства


5
Р Е Ш Е Н И Е

N 435/12

[населено място] 01. 03. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 370 / 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
М. И. Б. е обжалвал въззивното решение на Софийския окръжен съд № 4 от 06.01.2012г. по гр.д. № 714/2011г. в частта, в която е уважен предявения срещу него ревандикационен иск.
Ответникът В. С. М. изразява становище, че оплакванията за противоречие с материалния закон , необоснованост на решението и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а цитираната съдебна практика не касае казуса по настоящото дело.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК като е констатирано противоречие в съдебната практика по въпроса представляват ли писмените изявления на противната страна на позоваващия се на симулация, депозирани пред държавен орган, основание за допустимост на гласните доказателства , когато те правят вероятно твърдението за привидност на съгласието при сключване на договора за продажба.
На основание чл.291 ал.1 т.1 ГПК настоящият състав на ВКС възприема практиката в решение № 235/2011г. по гр.д.№ 513/2010г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 544/10 от 06.01.2011г. по гр.д.№ 1053/2010г. на ВКС, ІІ г.о.
Когато една от страните по двустранен договор твърди , че същият е нищожен като симулативен, за доказване на това твърдение е необходимо да представи писмено доказателство – обратен документ, удостоверяващ действителните отношения между договарящите. Ако не разполага с такъв документ, страната, домогваща се да докаже симулация, може да представи и случаен документ, изхождащ от насрещната страна, от съдържанието на който може да се предположи, че обективираното в договора съгласие е привидно. При наличието на документ или изявление на противната страна пред държавен орган, които разколебават изразената воля и пораждат съмнение за привидния характер на договора, е допустимо пълното съдържание на отношенията между договарящите и действителната им воля, да бъде разкрита и чрез други доказателства, включително и гласни. Основанието за допускането на гласните доказателства във втората хипотеза на чл.165 ал.2 ГПК изр.2 е изявление пред държавен орган от противната страна , в което не трябва непременно да бъде направено пълно признание за симулация, достатъчно е съдържанието му да дава основание да се приеме, че такава е възможна.
По основателността на жалбата.
Предявен е ревандикационен иск от В. С. М. срещу М. И. Б. и К. Н. П. за предаване владението на недвижим имот – УПИ ... кв.26 по плана на [населено място], [община], заедно с построената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 76 кв.м. Ответниците са възразили, че договорът е симулативен – той не е за продажба, а имотът е прехвърлен за обезпечаване на задължение по договор за заем , което се забранява от чл.152 ЗЗД. Производството е висящо само по иска срещу М. И. Б.. По отношение на ответницата К. Н. П. въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения ревандикационен иск. Въззивнит съд е приел, че ищецът В. С. М. е придобил спорния имот въз основа на договор за продажба, сключен с нот.акт № 16 от 22.05.2009г. на нотариус Д. Г. с район на действие Районен съд Ботевград. По възражението на ответника за нищожност на договора на основание чл.26 във връзка с 152 и чл.209 ЗЗД съдът е изложил съображения, че е недоказано, без да обсъжда показанията на свидетелите. Съдът се е мотивирал, че гласните доказателства са недопустими поради отсъствие на предпоставките на чл.165 ал.2 ГПК - от писмените изявления на купувача по договора В. М. , дадени по приложената прокурорска преписка не може да се направи каквато и да било връзка между заема от 5400 лв. и издадения запис на заповед, продажбата на процесния имот и последващото съгласие на ищеца да прехвърли обратно на ответника недвижимия имот.
Изводът за недопустимост на гласните доказателства е направен в нарушение на процесуалните правила и е необоснован. Както се посочи при разрешаването на правния въпрос по чл.291 ГПК, изявлението пред държавен орган, въз основа на което са допустими свидетелските показания по чл.165 ал.2 ГПК не трябва да бъде от такова естество, че да разкрива изцяло действителните права и отношения между страните . Достатъчно е да съдържа факти, потвърждаващи твърдения на страната, която поддържа привидността на договора. Ето защо въззивният съд в нарушение на процесуалните правила е търсил в дадените по прокурорската преписка обяснения на ищеца В. С. М. категорично потвърждение на твърденията, че имотът е прехвърлен като обезпечение за получената в заем сума. От друга страна е необоснован изводът на съда, че не би могло да се направи връзка между заема от 5400 лв., издаденият запис на заповед с падеж 30.12.2009г., както и че обясненията на В. С. М. се отнасят до дадени три последователно разположени във времето съгласия за различни облигационни отношения. При внимателен и по-задълбочен анализ на неговите обяснения /лист 76 от първоинстанционното производство/ се потвърждава тезата, че процесното жилище е продадено след сключен договор за заем , задължението по който не е било погасено към момента на сключване на договора за продажба , както и че по-късно страните са се уговорили да бъде прехвърлено отново жилището от купувача на продавача като се издължат сумите по заема и „ някой лев отгоре“. Тези обяснения несъмнено подкрепят твърдението за обвързаност между договора за заем и за продажбата на жилището, защото съдържат признание, че продажбата е сключена след договора за заем, както и че между страните е постигната договореност след връщане на сумата и лихвите имотът да се прехвърли обратно на продавача. Ето защо следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.165 ал.2 ГПК – обясненията на ищеца пред държавен орган правят вероятно твърдението на ответниците за симулация. Изводът на съда, че са налице признания за три отделни облигационни отношения е в нарушение на процесуалните правила, задължаващи съда да преценява доказателствата в тяхната взаимна връзка от една страна, а от друга - в нарушение на изискването на закона изявлението пред държавен орган на страната, на която се противопоставя възражение за привидност на договора, да съдържа данни, които да навеждат на съмнение , че волята е различна от отразената в договора, а не пряко да я доказват. Следователно решението като необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд за обсъждане на показанията на свидетелите, посочени от ответника във връзка с възражението за симулативност на договора за продажба като прикриващ нищожно съглашение за обезпечаване на вземането по договор за заем.
При присъждането на разноските при новото разглеждане на делото следва да се съобразят и тези, които са направени за настоящото касационно производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския окръжен съд № 4 от 06.01.2012г. по гр.д. № 714/2011г. в частта, в която е уважен предявения срещу М. И. Б. ревандикационен иск и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: