Р Е Ш Е Н И Е № 134 София, 04.07.2022 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №593 по описа за 2022 год. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 260887/21.01.2022 г. и уточняваща молба вх.№ 261038/26.01.2022г. на Н. А. Неделчев от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №2294 от 11.06.2020г. по гр.д. №5760/2019 г. на Районен съд – Варна, потвърдено в обжалваната от Неделчев част с влязло в сила окончателно въззивно решение №296 от 11.02.2021г. по в.гр.д.№3533/2020г. на Окръжен съд – Варна, поправено относно допусната в него очевидна фактическа грешка с решение №452 от 02.03.2021г. по същото дело, влязло в сила като необжалваемо /чл.296 ГПК/. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 91 от 25.02.2022г. по делото. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представят се доказателства, което молителят счита за относимо към соченото отменително основание. Ответникът по молбата „Трейдхо“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.Р., в писмен отговор оспорва молбата като неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е прието за установено по отношение на Н. А. Неделчев, че „Трейдхо“ ЕООД дължи заплащането на следните суми по Заповед за изпълнение №2120/15.03.2019г., издадена по ч.гр.д. №3742/2019. по описа на Варненски районен съд в полза на ищеца, а именно: 276.32лв. за м.септември 2016г..; 368.43 лв. м.ноември 2016г..; 368.43 лв. м.декември 2016.; 296.46лв. за м.януари 2017г. и 51лв. за три дни болнични; 366.57лв. м.февруари 2017г.; 366.57 лв. м.март 2017г., представляващи неизплатени трудови възнаграждения по трудов договор №37/08.09.2016г.. като е отхвърлен иска за трудови възнаграждения от 368.43лв. за м.октомври 2016г..; 366.57лв. м. април 2017г. и 274.93лв. м.май 2017г., като неоснователен. В молбата за отмяна се сочи като ново обстоятелство, че при преглед в канцеларията на наказателно отделение в съда, на материали по дело, образувано по подадена жалба, е установил по оригинала на ведомостите за заплатите, приложени по преписката, че подписът върху ведомостите за месеците, за които е отхвърлен иска му по чл.422 ГПК, че: „това са негови подписи, взети от едно място и наложени на друго място, т.е. има кражба на подпис“, а в молба-уточнение – че „не са положени от него и дори с просто око се вижда, че са прекопирани от друг/и документи“.. В исковото производство Н. Неделчев е оспорил истинността на ведомостите на заплатите с доводи, че подписът за получаване на заплатите е неистински, тъй като не е положен от него. В исковото производство по направеното оспорване е открито производство по реда на чл.193 ГПК, в което е допусната единична и тройна съдебно графологична експертиза /последната - относно ведомостите за м.октомври 2016г., м. април 2017г. м.май 2017г./, със задача да дадат отговор на въпроса дали подписите в графата „подпис“ срещу името Н. А. Неделчев във ведомости за заплати са изпълнени от Н. Неделчев. Вещото лице от единичната експертиза и мнозинството от вещите лица от тройната експертиза са дали заключение, че във ведомост за заплати за месеците октомври 2016г.. и април и май 2017г. са изпълнени от Неделчев Неделчев. Третото вещо лице от състава на графологична експертиза, е подписало заключението на тройната експертиза с особено мнение и е изготвил отделно заключение, съгласно което подписите във ведомости от октомври 2016г. и април и май 2017г. са имитирани и не са изпълнени от ищеца Н. Неделчев. Съдът е изложил съображения, че независимо, че по делото не са налични оригинали на тези ведомости, като се вземе предвид изявлението на вещото лице, че същите са налични в оригинал по досъдебно производство, по което се е запознал със съдържанието им, както и изявленията на други две от вещите лица, че оригинали не са необходими при изследване на подписа, тъй като дори и такива да са налични вещите лица правят копие от тях, по което работят, съдът е обосновавал извод, с оглед мнозинството на броя на експертите /трима/, както и обосноваването и аргументите за направените от тях изводи, че подписите са изпълнени от ищеца като не кредитира особеното мнение на едно от вещите лица в състава на тройната експертиза, което е изложило изводи в обратната насока. В тази връзка е приел оспорването на подписите за недоказано. Като нови доказателства молителят представя трудов договор и уведомление за отпуски, с твърдения, че „също така кражбата на подпис от трудовия договор към уведомление за отпуски е точно доказателство за това откъде е взет подписа и къде е наложен“, но че за съжаление още не знае откъде са взели три различни негови подписа. Сочи, че неправилно съдът не е уважил искането му по чл.183 ГПК да бъде задължен ответника да представи оригинала на оспорените ведомости за заплати. Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл.303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Соченото от молителя обстоятелство не е ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Едно от вещите лица – А., се е запознало с оригиналите на ведомостите, налични по досъдебното производство, но и то, което е извършило оглед /на подписите в оригиналите/ от криминалистична гледна точка – евентуални преправки, заличаване, монтаж, кражба на подпис, не е дало заключение за неистинност на оспорените документи поради кражба на подпис. В производството по оспорване истинността на документите, съдът взема експерто заключение дали положения във всеки от оспорените документи подпис принадлежи на ищеца; дали подписът е изпълнен саморъчно; дали се установяват признаци за имитацията на подписа чрез възпроизвеждане или копиране, респ. за пренасянето му от друг документ върху изследваните. Тази преценка е експертна. Затова не може да бъде възприето като достоверно твърдението на молителя, че за него като неспециалист в оригинала на ведомостите с просто око е видно, че е извършена кражба на подписа му. Съдът не следва да възприема безусловно и без обосновка заключения на вещи лица, включително по графологични въпроси и не може да се позовава на преценката на вещи по правни въпроси. Наред с това, съдът следва да обсъжда заключенията наред с останалите доказателства по делото при съвкупна оценка, да не се счита освободен от обективен и изграден по правилата на логиката анализ на връзките между фактите както те са установени, която дейност един съд не може да делегира на експертите. Като се оспорва правилността на постановеното решение и на експертните заключения, вкл. с доводи, че кражбата на подпис може да бъде видяно в оригинала с просто око от неспециалист /но не и в ксероксно копие, за което вещите лица не са имали съмнение, че вярно отразява оригинала/, това са доводи по същество на спора и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Те не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, а сочат на основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба. Като поддържа, че не се е подписал във въдомостите за заплатите и за посочените три месеца, ищецът е релевирал оплакванията си по реда на инстанционния контрол, че решението е неправилно поради допуснати от съда процесуални нарушения в производството по оспорване на истинността на ведомостите за заплати. Представените от молителя доказателства в производството по отмяна, не са относими към соченото от молителя основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са относими към предмета на спора за заплащане на дължимо трудово възнаграждение. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 260887/21.01.2022 г. и уточняваща молба вх.№ 261038/26.01.2022г. на Н. А. Неделчев от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №2294 от 11.06.2020г. по гр.д. №5760/2019 г. на Районен съд – Варна, потвърдено в обжалваната от Неделчев част с влязло в сила окончателно въззивно решение №296 от 11.02.2021г. по в.гр.д.№3533/2020г. на Окръжен съд – Варна, поправено относно допусната в него очевидна фактическа грешка с решение №452 от 02.03.2021г. по същото дело, влязло в сила като необжалваемо /чл.296 ГПК/.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: