3 Р Е Ш Е Н И Е № 314 С., 15.11. 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 13 ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 5090/2013 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по молба на З. С. Г., чрез адвокат Милети О. Кюстендилска адвокатска колегия за отмяна на влязлото в сила решение № 3566 от 15.05.2013 г. по гр. дело № 17064/2012 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от З. С. Г. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието иск по чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 19 ЗИНЗС за сумата 2460,88 лв. претендирано възнаграждение за полаган извънреден труд за периода 01.04.2009г. - 30.06.2012 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 336,86 лв. обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 01.07.2009 г. - 02.07.2012 г. Молителят се позовава и представя заповед № 05-400 от 06.08.2012 г. на Министъра на правосъдието, с която е отменена заповед № ЛС-03-1182 от 10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, като поддържа, че решаващите мотиви на съда за отхвърляне на исковете са изградени въз основа на отменената заповед. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед на изложеното отменително основание. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК и е процесуално допустима. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и в териториалните и служби са държавни служители; служебните правоотношения между служителите и дирекцията се уреждат от разпоредбите на специални закони - Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража, Правилник за приложението му, а за неуредените случаи Закон за Министерство на вътрешните работи; с нормата на чл. 211, ал. 7 ЗМВР и § 10 ПЗР на ЗМВР, поради липса на детайлна уредба в специалните закони на почивките на служителите в рамките на работното време, са делегирани на Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието правомощията с акт да бъде определена организацията на работното време и отчитането му, което е сторено от Министъра на правосъдието със заповед от 10.10.2001 г., в чл. 16 от която изрично е записано, че времето на почивка не се зачита за работно време. Прието е, че разпоредба дава разрешение на спорния въпрос между страните - дали предвидените четири часа за почивка от двадесет и четири часовите смени са работно време, респ. за същото ответникът дължи ли възнаграждение като за положен извънреден труд, доколкото със тези часове се надвишава нормалната продължителност на работното време и възпроизвежда общоприетото правило, че почивките не се включват в рамките на работното време, принцип последователно проведен от законодателя, както за трудовите правоотношения (чл.151, ал. 2 КТ), така и за държавните служители (чл.52, ал. 2 З.). В заключение е прието, че времето за почивка от 4 часа при установен режим на работа на 24 часови смени в рамките на същите, не е работно време, през същото реално не е полаган труд и за тези часове не са налице предпоставките по чл. 211, ал. 5 ЗМВР, вр. чл. 19 ЗИНЗС за присъждане на възнаграждение за полаган извънреден труд. Според чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна, когато решението е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Разпоредбата има предвид случаите, когато решението е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение или на обособена юрисдикция по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт (не нормативен акт, с който се създава ново правно положение), които впоследствие са били отменени. Молителят поддържа, че решението, чиято отмяна се иска е основано на заповедта от 10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието, отменена със заповед от 06.08.2012 г. на Министъра на правосъдието като твърди, че новата заповед преурежда по нов начин времето на разположение в поделението, където се изпълняват служебните задължения и физическото присъствие на служителите, което според чл. 9.2 се зачита за работно време. Видно от представената заповед от 06.08.2012 г. на Министъра на правосъдието в чл. 19 е записано, че отменя заповед № ЛС-03-1182 от 10.10.2007 г. Осъществен е фактическия състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК - решаващите мотиви на решението, чиято отмяна се иска за отхвърляне на исковете се основават на заповедта от 10.10.2007г. на Министъра на правосъдието, която е отменена, т. е. решението е обусловено от задължителната сила на индивидуален административен акт, отмяна на който събаря с обратна сила основата, на която е изградено решението. Това налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК влязлото в сила решение № 3566 от 15.05.2013 г. по гр. дело № 17064/2012 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ