4 Р Е Ш Е Н И Е № 424 гр. София, 12 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на трети декември, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1398 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. В. Д. срещу решение №104 от 31.08.2015 г., постановено по ВНОХД №119/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Бургас. С присъда №114, постановена на 20.05.2015 г. по НОХД №213/2015 г. по описа на Окръжен съд- гр. Бургас, подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 5.11.2013 г. в [населено място] умишлено e умъртвил И. С. Г., като на основание чл.115 НК и чл.58а НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. С присъдата на основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 07.11.2013 г. и той е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1053 лева в полза на Държавата. С въззивното решение постановената първоинстанционна присъда е изменена, като определеното на подсъдимия Д. наказание е намалено от дванадесет на десет години „лишаване от свобода“. Присъдата е потвърдена в останалата й част. В касационната жалба на подсъдимия се сочат касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.3 НПК. Поддържа се, че неправилно предходните съдилища са приели, че правната квалификация на извършеното инкриминирано деяние е по чл.115 НК. Твърди се, че с действията си подсъдимият е причинил на пострадалия черепно- мозъчна травма, която съгласно разясненията на експерта, изготвил съдебно- медицинската експертиза на труп, представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. На това основание се предлага да бъде преценено, че подсъдимият е имал умисъл за нанасяне на тежка телесна повреда и не е целял или допускал настъпването на смъртта на Г.. Моли да бъде отчетено, че подсъдимият, към момента на извършване на престъплението, е имал в себе си нож и ако е искал да убие пострадалия без съмнение е щял да го използва. На това основание се поддържа, че вярната правна квалификация на инкриминираното деяние е по чл.124 НК. В касационната жалба се правят оплаквания и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се поддържа, че при отмерването му не са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства наличието на тежко психично разстройство на Д., както и това, че подсъдимият е млад, трудоспособен човек в активна възраст. На тези основания се поддържа, че определеното му наказание е силно завишено и затова е явно несправедливо. При условията на алтернативност се моли постановения въззивен съдебен акт да бъде изменен, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Поддържа, че във въззивното решение липсват мотиви защо съдът е приел, че инкриминираното деяние е осъществено при условията на пряк умисъл като подсъдимият е целял настъпване на смъртта на пострадалия. Моли да бъде отчетено и това, че от писмо, изплатено от експертите, изготвили съдебно- медицинската експертиза, се установява, че вменяемостта на подсъдимия може да бъде установена по несъмнен начин единствено след извършване на специализирано изследване ядрено- магнитен резононс, което не е направено. На тези основания се предлага престъплението да бъде квалифицирано по чл.124 НК, атакуваното въззивно решение отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При условията на алтернативност се моли отмереното на Д. наказание да бъде преценено като явно несправедливо и се предлага да бъде намалено. Представителят на държавното обвинение пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че инкриминираното деяние е квалифицирано правилно и наказанието на подсъдимия е определено законосъобразно, след като са били отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Подсъдимият Д. моли да бъде уважена жалбата му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон: Касационният съд прие, че предходните съдебни състави са квалифицирали правилно инкриминираното деяние като са приели, че същото представлява престъпление по чл.115 НК и квалификацията му не е по чл.124 НК. Няма спор, че състава е осъществен от обективна страна, като подсъдимият е осъществил действия, с които е умъртвил пострадалия Г.. Основните оплаквания, свързани с приложението на материалния закон са относими към субективната страна на престъплението и конкретно са свързани с възприетото, че подсъдимият е допускал настъпването на смъртта на пострадалия. Касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е приела, че подсъдимият е осъществил от субективна страна престъплението по чл.115 НК, като е действал при форма на вината евентуален умисъл. Вярно е преценено, че Д. не е целял настъпването на смъртта на Г., но е съзнавал, че същата може да настъпи и се е отнесъл с безразличие към този резултат. Правилно съдът е отчел, че нанасянето на множество удари със значителна сила в областта на главата, където се намират множество жизненоважни органи и липсата на волеви и интелектуален дефицит на подсъдимия сочат за това, че той е съзнавал възможността да убие пострадалия и е нанесъл ударите в главата му. Касационната инстанция категорично не възприе, тезата на защитата, че коректната правна квалификация на инкриминираното деяние е по чл.124 НК. Няма как да се прецени, че подсъдимият, осъществявайки, отразените в обвинителния акт действия, не е съзнавал възможността да убие Г.. При положение, че ударите са били повече от един, нанесени с ръце и стъклен предмет (причинил порязване в областта на брадата), същите са били със сила, достатъчна да събори пострадалия и са нанесени все в областта на главата няма как да се приеме, че в съзнанието на дееца не е възникнала представа, че пострадалия може да умре. Ето защо в случая няма основание да се прецени, съществуването на смесена фина, няма непредпазливост по отношение на престъпния резултат и правната квалификация не е по чл.124 НК. Това е и основанието касационният съд изцяло да се солидаризира с приетото от възивната инстанция, че отговорността на Д. трябва да бъде ангажирана за извършено умишлено убийство. Касационната инстанция не сподели и оплакването, че с действията си подсъдимият е причинил увреждане, което по своята характеристика отговаря на тежка телесна повреда по чл.128 НК. Вярно е, че експертите са посочили в приетата съдебно- медицинска експертиза, че уврежданията на пострадалия представляват постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, но при липса на своевременна специализирана медицинска намеса тези увреждания са причинили смъртта на Г.. В случая подсъдимият следва да носи отговорност за настъпилия от действията му резултат, което е и основание престъплението да бъде преценено като такова по чл.115 НК. Настоящата инстанция не възприе и оплакването, че липсват доказателства за това, че подсъдимият Д. е вменям. Видно от заключението на приетата по делото съдебно- психиатрична и психологична експертиза подсъдимият, макар и да страда от персистиращо налудно разстройство и други психически и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, е вменяем и има ненакърнена психическа годност да участва в наказателното производство. Не може да бъде възприето и оплакването, че приетата по делото съдебно- психиатрична и психологична експертиза е изготвена въз основа на непълно изследване. Вярно, е че в хода на извършването й, експертите с изрична молба са уведомили разследващия орган, че за изготвяне на заключението трябва да бъде направен ядреномагнитен резонанс на подсъдимия, но впоследствие, без това изследване да бъде направено, са изготвили заключението, като са били категорични в изводите си. Няма основание да се прецени, че обсъжданото експертно заключение е непълно или погрешно, след като експертите са го депозирали независимо от липсата на поисканото изследване, като очевидно са приели, че не се нуждаят от него. Предвид всичко изложено, касационният съд прие, че в хода на воденото наказателно производство въззивният съд е приложил правилно закона като вярно е преценил, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.115 НК. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция прецени, че правилно като смекчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства са ценени изразеното съжаление за извършеното престъпление и установените психични разстройства, които макар и свързани с предходната употреба на алкохол и тежката алкохолна зависимост на подсъдимия, представляваща алкохолна болест са допринесли за извършване на престъплението. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени обремененото съдебно минало на Д., начина на извършване на престъплението и това, че пострадалият е бил възрастен, сериозно болен човек, който не е имал възможност да избяга или да се защити от действията на подсъдимия. При така направените верни изводи законосъобразно съдът е определил наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като след приложението на разпоредбата на чл.58а НК правилно е било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години. Така определеното наказание е съответно на извършеното престъпление, на характеристиките на подсъдимия и конкретно обществената му опасност и е достатъчно за постигане на целите на чл.36 НК. Правилно въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл.55 НК, като вярно е приел, че по делото липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и определеното наказание не е несъразмерно с оглед извършеното престъпление и данните за личността на Д.. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №104 от 31.08.2015 г., постановено по ВНОХД №119/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.