Р Е Ш Е Н И Е
№ 335
София, 15 юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в
съдебно заседание на 11
юни две хиляди и десета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при
участието на секретаря Румяна Виденова
присъствието
на прокурора Петя Маринова
изслуша
докладваното от съдията Ивета Анадолска
н.дело
№ 237/10 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Т. Ж. Н. и К. В. Г. против въззивно решение № 248/ 09.12.2009 год., постановено по в.н.о.х.д. № 446/09 год.на Пловдивския апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание са касирани всички основания по смисъла на чл.348,ал.1 НПК. Заявено е искане в алтернативна даденост, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, респ.-неговото изменение, с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложение института на „условното осъждане”.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилата жалба.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното:
С атакувания съдебен акт е изменена присъда № 117 от 16.09.2009 год.,постановена по н.о.х.д. № 1730/09 год. на Пловдивския окръжен съд, досежно правната квалификация на извършеното във вр. с чл.18,ал.1, а по отношение на Н. чл.26,ал.5 НК и намален размера на наложените наказания - за Н. от десет на осем години лишаване от свобода, а за Г. осем на шест години лишаване от свобода и присъдата потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Н. и Г. за извършено престъпление по чл.199,ал.2,т.3 НК и им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години на Н. , с активизиране по реда на чл.68,ал.1 НК на наказание една година лишаване от свобода, определено с присъда, постановена по н.о.х.д. №1758/07г. На РС-Пловдив, а на Г. години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален”строг” режим в затворническо общежитие от „закрит” тип.
Жалбата на подсъдимите е неоснователна.
Съдебното производство е проведено по глава 27 НПК.
При постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати заявените съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимите и представляващи касационно отменително основание по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 във вр. с ал.1,т.2 НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.13,ал.1 и чл.107,ал.3 НПК, съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, като събере и провери, както доказателствата, които разобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които го оправдават или смекчават отговорността му. В изпълнение на тези процесуални задължения, е извършена съвкупна оценка на събрания доказателствен материал, изследвани и проверени са в еднакъв обем и обвинителните и оправдаващи дейците доказателства. Въззивният съд е обсъдил внимателно показанията на свидетелите В от престъплението. Същите са еднопосочни, логични и последователни, с отлики в детайлите, обяснени с различния ъгъл на възприятие и стреса, изпитан от тях в динамично развиващата се ситуация, при виталната им застрашеност. Всичко това е преценено на фона на останалите доказателствени източници.
Не може да бъде възприето възражението на защитата, свързано с процесуално нарушение, резултат на неправилното приложение на чл.340,ал.1 НПК, предвид „същественото изменение” на първоинстанционния съдебен акт. Този довод на защитата за процесуална незаконосъобразност, изведен на базата на корекцията на присъдата е несъстоятелен, поради правомощията на въззивната инстанция за начина и реда на обявяване на съдебните актове. По отношение нарушените според защитата процесуални права на Г. , във връзка с липсата на превод на първоинстанционната присъда, това възражение е опровергано от категоричните писмени доказателства в противоположен смисъл, а възможността да изтърпи наказанието лишаване от свобода в своята страна, по искане на осъденото лице по смисъла на чл.310,ал.4НПК е процесуално нарушение, но не от категорията на съществените. Този пропуск е отстраним в хода на изпълнение на присъдата и разрешим в евентуално бъдещо производство по трансфер на осъдени лица, съобразно чл.454,ал.1НПК, предвид двустранния договор за екстрадиция и взаимна правна помощ по наказателни дела между Р, ратифициран на 27.04.1994год., обн. ДВ, бр.11/1995г. и в сила от 01.07.1994год..
Въззивната инстанция е постановила своя акт в съзвучие с разпоредбата на чл.303,ал.1 НПК, забраняваща присъдата да почива на предположения Прието е, на базата на събрания доказателствен материал, за установено по категоричен и несъмнен начин авторството на извършеното деяние и вината на дейците.
Въз основа на непротиворечиво приетата фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си касаторите, в съучастие са осъществил субективните и обективни признаци на чл.199,ал.2,т.3 НК. Отнемането противозаконно на чуждо имущество, е съпроводено с употреба на сила, с цел противозаконно своене , предметът на престъпното посегателство е в особено големи размери и извършителите са били са въоръжени.
Несъстоятелни са възраженията, свързани с явната несправедливост на наложеното наказание, върху който довод е поставен акцент от защитата в съдебното заседание. Законосъобразни са изводите на съдилищата по отношение отмерването на наказателната санкция, следваща се на дейците за извършеното от тях престъпно посегателство. Изключително дръзкият начин на реализирането му, демонстративния и скандален начин по който е осъществено, е оценено подобаващо, а наказанието - индивидуализирано по реда на чл.55 НК, защото приложимостта на чл.58а,ал.1 НК е по неблагоприятен за тях вариант и не следва да се обсъжда. С наложените наказания лишаване от свобода, след корекцията, извършена от въззивната инстанция, се постигат целите му в личен и обществен план. Съобразено е с високата степен на обществена опасност на деянието и не особено високата на дейците и с всички смекчаващи отговорността обстоятелства, оценени съвкупно. В достатъчна степен при определяне на размера апелативният съд е отчел и младата възраст на касаторите и наркотичната им зависимост, емоционалната връзка на Г. със страната ни, както и по-големият престъпен принос на Н. и първоначалното колебание на Г. да участва в задружната престъпна дейност.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен.
Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд,първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 248/ 09.12.2009 год.,постановено по в.н.о.х.д. 446/09 год. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: