9 Р Е Ш Е Н И Е № 289 София, 23.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 399/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 399 от 28.05.2012г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на З. М. Н., С. М. С. и И. М. С. чрез пълномощника им адвокат Ж. от ВАК, на въззивно решение №1285 от 03.11.2010г., поправено с решение №146/16.02.2011г., постановени по в. гр. д. № 734/10г. на В., в частта, с която след отмяна на решение № 398 от 05.02.2010 година на Районен съд - Варна, постановено по гр.д.№ 5410 по описа за 2007 г., е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на З. М. Н., С. М. С. и И. М. С., че към момента на кооперирането и включването в ТКЗС на недвижим имот, представляващ нива с площ 15 дка в местност С. беля /С. амбеля/, находящ се в землището на [населено място], област В., при стари граници /съседи/: Д. К. Т., С. И. К., Т. Я. и път, същият имот е бил собственост на Д. Г. С., бивш жител на [населено място], починала на 11.11.2003 г., придобит от нея чрез давностно владение за периода от 1948 г. до 2003 г. на основание член 12, алинея 7 ЗСПЗЗ, по иск с правно основание член 14, алинея 4 от ЗСПЗЗ, предявен от А. Я. Д.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1, т.3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна А. Я. Д. в представен писмен отговор оспорва основателността на същата. С цитираното по-горе определение № 399 от 28.05.2012г. е допуснато касационното обжалване на решението на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по материално-правните въпроси: 1/ “представлява ли записката за вписване на частен писмен договор за продажба на недвижим имот документ по смисъла на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ, при положение, че самият договор не е представен като доказателство по делото и насрещната страна е оспорила съществуването му”; 2/“доказва ли записката за вписване наличието на материално-правните предпоставки за вписването по чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти”; и 3/”при установено начало на владение въз основа на документ по смисъла на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ следва ли страната,позоваваща се на придобиване право на собственост на основание чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ да установи и докаже факта на владение в периода от установяването му до внасянето на имота в ТКЗС и факта на внасяне на имота в ТКЗС именно от владелеца”. Констатирано е от състава , че даденият с въззивното решение отговор на първия поставен въпрос е в противоречие с разрешението на същия, дадено в други влезли в сила съдебни актове – Решение №99/16.06.2009г. на ВКС ІГО, постановено по гр.д.№6443/2007г., Решение №205/06.04.2009г. на ВКС ІІГО, постановено по гр.д.№1316/08г.,Решение №717/19.07.1999г. на ВКС ІІ ГО, постановено по гр.д.№118/99г. и Решение №1173/18.12.2008г. на ВКС ІІІ ГО, постановено по гр.д.№3651/07г., в които е прието, че с нормата на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ законът придава правно значение само на владение, основано на издаден от собственика документ, съдържащ формулирана воля за разпореждане в полза на владелеца, макар и не в изискуемата от закона форма , както и, че законът има предвид двустранен писмен документ, а едностранното деклариране не е основание за признаване на собственически права, нито основание за владение и начало на придобивна давност; Решение №1442/05.07.1956г. на ВС, постановено по гр.д.№2247/56г., в което е прието, че записката за вписване сама по себе си не доказва , че възпроизведения в нея договор действително е бил сключен; както и на Решение № 1205 от 28.10.2008г. на ВКС ІІ ГО, постановено по гр.д.№5335/07г. и Решение №643/01.07.2004г. на ВКС ІІ ГО, постановено по гр.д.№1480/03г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, установи следното: Производството е по предявен от А. Я. Д. против З. М. Н., С. М. С. и И. М. С. иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на кооперирането и включването в ТКЗС на недвижим имот, представляващ нива с площ 15 дка в местност С. б. /С. а., находящ се в землището на [населено място], област В., при стари граници /съседи/: Д. К. Т., С. И. К., Т. Я. и път, същият имот е бил собственост на Д. Г. С., бивш жител на [населено място], починала на 11.11.2003 г., придобит от нея въз основа на частен писмен договор 10.04.1946г., сключен между нея и С. М. С., а при евентуалност – имотът е придобит от наследодателката чрез давностно владение за периода от 1948 г. до 2003 г. на основание член 12, алинея 7 ЗСПЗЗ. С обжалваното въззивно решение е отменено решение от № 398 от 05.02.2010 година на Районен съд - Варна, постановено по гр. д.№ 5410 по описа за 2007 г., и вместо него е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на З. М. Н., С. М. С. и И. М. С., че към момента на кооперирането и включването в ТКЗС на недвижим имот, представляващ нива с площ 15 дка в местност С. беля /С. амбеля/, находящ се в землището на [населено място], област В., при стари граници /съседи/: Д. К. Т., С. И. К., Т. Я. и път, същият имот е бил собственост на Д. Г. С., бивш жител на [населено място], починала на 11.11.2003 г., придобит от нея чрез давностно владение за периода от 1948 г. до 2003 г. на основание член 12, алинея 7 ЗСПЗЗ, по иск с правно основание член 14, алинея 4 от ЗСПЗЗ, предявен от А. Я. Д.; отхвърлен е като неоснователен искът на А. Я. Д. с правно основание член 14, алинея 4 ЗСПЗЗ , предявен против З. М. Н., С. М. С. и И. М. С., за приемане за установено, че към момента на кооперирането и включването в ТКЗС на недвижим имот, представляващ нива с площ 15 дка в местност С. беля /С. амбеля/, находящ се в землището на [населено място], област В., при стари граници /съседи/: Д. К. Т., С. И. К., Т. Я. и път, същият имот е бил собственост на Д. Г. С., бивш жител на [населено място], починала на 11.11.2003 г., придобит от нея въз основа на частен писмен договор 10.04.1946г., сключен между нея и С. М. С.; З. М. Н., С. М. С. и И. М. С. са осъдени да заплатят на А. Я. Д. сумата от 460,60лева, представляваща съдебно - деловодни разноски за производството, на основание член 64, алинея 1 от ГПК /отменен/. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че наследодателката на ищцата не е била собственик на имота на основание частен писмен договор от .....г. – такъв договор не е представен по делото, вписването му , удостоверено с представената записка, има конститутивно действие занапред, но не санира недостатъците на договора - не са установени предпоставките, визирани в чл.50 и чл.60 ЗССНБ; приел е, че записката за вписване на договора от 10.04.1946г. е документ, който попада в приложното поле на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ и удостоверява, че Д. Г. се е намирала във владение на имота към датата на вписване на договора -.....г., поради което и същата е станала собственик на основание давностно владение за периода от 1948 г. до 2003г. - член 12, алинея 7 ЗСПЗЗ; приел е и това, че имотът, описан в НА от ....г. като собствен на наследодателя на ответниците, е идентичен с имота, описан в записката за вписване на договора от .....г., тъй като е налице съвпадение на две граници и квадратура, а С. Н. не е имал друг имот в същата местност. Предмет на делото е специалният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с който се разрешава колизия на права към един минал момент - този на обобществяването на земеделските земи. Поради това от значение са фактите и обстоятелствата за придобиване на имота към релевантния за това производство момент, който се свързва с включването на имота в ТКЗС. В разглежданата хипотеза, при позоваване и при наличие на данни за предпоставки по чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, целта на производството е да се разреши спорът за материално право като се даде отговор на въпроса кому следва да бъде възстановен имотът. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ определящо значение за възстановяването на собствеността на конкретни лица е притежанието на земята преди образуване на ТКЗС. Разпоредбата на чл. 12, ал. 7 - ДВ бр. 98/1997 г. е наложена от практиката по прилагането на закона, свързана с невъзможността на фактическите притежатели на земята да удостоверят с надлежно оформени актове, придобиването на собствеността, тъй като във времето преди 1945-50 г. сделките със земеделски имоти не винаги са били извършвани по нотариален ред, а и с частни договори. Очевидно е предназначението на конкретната нормативна уредба да се съобрази със съществуващата житейска практика от онези години и общите правни принципи за справедливост и недопустимост на неоснователното обогатяване, които са несъвместими с възможността да се дерогират фактически извършени разпореждания със земята, само защото те не са нотариално удостоверени. Като се изхожда от тази законодателна цел, годен документ по смисъла на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ може да бъде всяко писмено материализирано изявление, което в конкретния случай, съпоставено и с другите установени по делото факти, представлява основание за владение. Следва да се има предвид, че по въпроса кои документи са в приложното поле на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ, ВС и ВКС имат трайно установена практика и тя е тази, посочена по решение № 360/4.11.2003 г. на ВКС 5 чл. състав. Частният писмен договор, който поради липса на изискуемата се от закона форма, не може да породи вещно - правни последици, винаги е считан от съдилищата за меродавен от гледна точка на момент, от който има предаване на владение, промяна на намерението, с което се държи един недвижим имот, в контекста на придобиване правото на собственост на основание придобивна давност. Според българското право придобивната давност не се прилага служебно, тя следва да бъде заявена от лице, което твърди, че именно този оригинерен способ е придобивното му основание и го легитимира като собственик на конкретен имот, като това може да стане и чрез възражение в спор за собственост. Доколкото по делото, в рамките на спора по същество, е направено позоваване на придобивната давност по чл. 12 ал. 7 ЗСПЗЗ като основание за придобиване правото на собственост (въпреки оспорването на частния документ като годно основание за придобиване правото на собственост) от страна на защитата на насрещната страна, то този въпрос е в предметната рамка на спора за собственост и за решаващия съд е налице основание да зачете частния писмен документ - договора от ..... г. от като начален момент на владението, за придобиване правото на земеделския имот по давност. В тази връзка неправилно въззивният съд е приел, че записката за вписване на договора от ......г. е документ, който попада в приложното поле на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ. В процесния случай документът, с който се свързва началният момент на давностния срок е договорът от .......г. В процеса настоящите касатори са оспорили съществуването на такъв договор предвид непредставянето му като доказателство по делото. Съществуването на договора и съществените му клаузи обаче, както и обстоятелството, че към този момент имотът е във владение на купувача, се установява от записката за вписване на частния писмен договор. Същата по естеството си е официален свидетелстващ документ, че на нотариуса в рамките на неговите правомощия този договор му е представен за вписване. Тези констатации, съдържащи се в записката, не са оборени в процеса. В случая е ирелевантно обстоятелството, че с оглед действащия към този момент чл.26 от Закон против спекулата с недвижими имоти /отм./ заявлението за вписване е подадено от купувача по сделката. Неоснователно е и позоваването от страна на касаторите на нормата на чл.28 от същия закон, съгласно който “вписването не покрива нито липсата на условията по чл.25, нито недостатъците на договора ,нито неизпълнението на задълженията по него”. Последните са относими към въпроса дали договорът е породил прехвърлителен ефект, тоест прехвърлено ли е правото на собственост или не с вписването му. В настоящия случай със сила на присъдено нещо е прието за установено, че договорът не е породил транслативен ефект / в тази част решението на въззивния съд е влязло в сила /, това обаче не е основание да се отрече на договора качеството на документ като основание за владение, с който законодателят е свързал началото на давностния срок. С нормата на чл.12 ал.7 ЗСПЗЗ законодателят е създал една привилегия за владелците, които основават владението си върху земеделския имот на неформален писмен договор. С вписването на този договор в полза на владелеца започва да тече и срока за придобиването му давност. По делото е установено, че същият имот е внесен в ТКЗС от съпругът на Д. Г. , което установява и факта на владението до кооперирането на земята, а доказателства, разколебаващи този извод не са ангажирани по делото. След обобществяването - по силата на законоустановеното изключение от общото правило – давността не е прекъсната и с изтичане на срока владението е трансформирано в собственост. По изложените по-горе съображения изводът на въззивния съд, че спорът за материално право следва да бъде решен в полза на ищцата като наследник на Д. Г., на която и следва да бъде възстановен процесният имот, се явява обоснован и правилен. За уважаване на иска обаче наред с горното е необходимо да се обоснове и извод за идентичност на процесния имот с имота, за който ответниците/касатори/ твърдят, че е бил собственост на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС. В касационната жалба е релевиран довод за необоснованост на решението и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно извода на съда, че е доказана идентичност на имота , описан в записката от 1948г., с имота, описан в титула за собственост на наследодателя на касаторите – нотариалният акт от 1937г. Следва да се посочи, че по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 672 от 7.03.2011г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д. В., е даден отговор на въпроса , свързан с индивидуализацията на недвижимите имоти. Съгласно даденото с това решение разрешение индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите/ или техните наследници или правоприемници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, са също допълнителни белези, макар и да не са присъщи, доколкото зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. За индивидуализацията на имотите и установяване идентичността между два имота е допустимо да се използват експертни знания чрез назначаване на вещи лица, включително и за проследяването на съседите на имотите и тяхната съпоставка според отразеното по различните планове, разписни листове и документи за собственост и всичката налична документация. В случая заключението на единичната експертиза е за идентичност на имотите. В допълнителното заключение, същото вещо лице, основавайки се на оземлителната карта, въпреки констатацията си, че същата не е поддържана в актуално състояние и не са отразявани промени в нея, дава отговор за липса на идентичност поради това, че е налице съвпадение само на две граници. За изясняване на делото е назначена тройна ексеприза, на която е поставена задача да даде отговор за наличието или не на идентичност “след запознаване с материалите по делото , документацията в Общинска служба земеделие Бяла и [община] ,извършване на оглед на място и съобразяване и на свидетелските показания”. По въпроса тройната експертиза е дала отговор , че липсва идентичност според описаните в нотариален акт от 37г. и в записката от 48г. граници. Съгласно констативната част на заключението задачата не е изпълнена така както е поставена, доколкото не е отразено кои материалите по делото са съобразени, търсена и открита ли е документация в Общинска служба земеделие Бяла и [община] ,извършен ли е оглед на място и съобразени ли са свидетелските показания, относими към въпроса. С оглед съдържанието на заключението отговорът е по-скоро отрицателен. В. съд не е констатирал това обстоятелство. Доколкото по делото съществува съмнение относно идентичността на процесния имот с имота, за който ответниците/касатори/ твърдят, че е бил собственост на техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС, въззивният съд е нарушил съществено процесуалните правила като не е съдействал за попълване на делото с доказателства. В. съд с оглед горните данни е следвало да даде възможност на вещите лица да изпълнят задачата така, както е поставена, а не единствено на основата на сравняване на записите на съседите в двата документа. Нещо повече, въззивният съд би могъл и служебно /без искане от заинтересованата страна/ да назначи нова техническа експертиза, респ. да възложи допълнителна задача на тройната техническа експертиза, която да даде заключение по въпроса за идентичността на процесния имот с имота, притежаван от наследодателя на ответниците/касатори/, като вземе предвид събраните в двете инстанции по съществото на спора гласни и писмени доказателства /срвн. т. 10 от тълк. решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. С оглед на изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е постановил решението в нарушение на съдопроизводствените правила, а изводите му са необосновани и не се подкрепят от доказателствата по делото. Налице е отменителното касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК и тъй като се налага да се извършат нови съдопроизводствени действия, делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По разноските за водене на делото във Върховния касационен съд, ще следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на спора от него. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯВА въззивно решение №1285 от 03.11.2010г., поправено с решение №146/16.02.2011г., постановени по в. гр. д. № 734/10г. на В., В ЧАСТТА, с която след отмяна на решение № 398 от 05.02.2010 година на Районен съд - Варна, постановено по гр.д.№ 5410 по описа за 2007 г., е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на З. М. Н., С. М. С. и И. М. С., че към момента на кооперирането и включването в ТКЗС на недвижим имот, представляващ нива с площ 15 дка в местност С. беля /С. амбеля/, находящ се в землището на [населено място], област В., при стари граници /съседи/: Д. К. Т., С. И. К., Т. Я. и път, същият имот е бил собственост на Д. Г. С., бивш жител на [населено място], починала на 11.11.2003 г., придобит от нея чрез давностно владение за периода от 1948 г. до 2003 г. на основание член 12, алинея 7 ЗСПЗЗ, по иск с правно основание член 14, алинея 4 от ЗСПЗЗ, предявен от А. Я. Д.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: