Ключови фрази
Иск за обезщетение на неползващия съсобственик * обезщетение за ползване * право на ползване * съсобственост * обезщетение за забава * доказателства


4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 182



С., 13.06.2011 година



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 160 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 433 от 21.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 12.10.2009 година по гр.д. № 3439/2008 година на Софийски градски съд, ІІ „В” състав в частта му по исковете с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 86 ЗЗД.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 31, ал.2 ЗС, а именно ползва ли съсобственикът лично общата вещ, когато пречи на останалите ссобственици да я ползват съобразно квотите си от съсобствеността.
По приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС:
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Лично ползване на общата вещ е всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата си. Без правно значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на възмездно или безвъзмездно основание.
С обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд са отхвърлени като неоснователни субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС, чл. 86 ЗЗД, предявени от Н. И. М. от [населено място] и Р. И. М.-А. от [населено място] против Н. Щ. К. от [населено място] за присъждане на обезщетение в размер на по 2200 лева поради лишаване от ползване на съсобствен имот в периода от 10.03.2006 г. до 10.01.2001 година и обезщетения за вреди от забава в размер на законната лихва. Прието е, че страните по делото са съсобственици по наследство на недвижим имот в [населено място], съставляващ апартамент № 24 в бл. 213 на[жк]. След смъртта на общия им наследодател К. Щ. К., починал на 23.01.2000 година, ответникът Н. Щ. К. е държал ключа от апартамента. С нотариална покана от 10.03.2006 година, ищците са го поканили да им заплаща обезщетение за ползване на имота, на която покана ответникът не е отговорил, нито е предприел действия по осигуряване на достъп до апартамента, който не е ползвал лично, пребивавайки постоянно в [населено място]. Прието е, че искът по чл. 31, ал.2 ЗС е неоснователен, тъй като само личното ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците поражда задължение за заплащане на обезщетение на останалите съсобственици за лишаването им от ползване; че когато съсобственикът не е ползвал имота лично, нито чрез трето лице, обезщетение за ползване не се дължи както на основание чл. 31, ал.2 ЗС, така и поради лишаване от ползите от общата вещ.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Н. И. М. и Р. И. М.-А.. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 31, ал.2 ЗС; не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и е формирал неправилни изводи, че ответникът не е лишил ищците, съсобственици на имота, да го ползват съобразно правата си.
Ответникът по касационната жалба Н. Щ. К. я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 31, ал.2 ГПК за основателни.
В съответствие със събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че страните са съсобственици по наследство на апартамент № 24, находящ се в ж.к. К. село”, [жилищен адрес] ет. ІІ, [населено място]; че след смъртта на общия им наследодател К. Щ. К., настъпила през 2000 година до месец февруари 2003 година, наследствения имот не се е ползвал от съсобствениците; че от месец февруари 2003 година достъп до апартамента е имал само ответникът, който е държал единствения ключ от имота, без да го обитава лично; че ищците не са имали достъп до апартамента; че с нотариална покана от 10.03.2006 година, ищците са поканили ответника да им заплаща обезщетение за ползване на имота, на която покана ответникът не е отговорил, нито е предприел действия по осигуряване на достъп до апартамента, който не е ползвал лично, пребивавайки постоянно в [населено място]. Тези факти се установяват по безсъмнен начин от обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 114 ГПК (отм.) в съдебно заседание на 16.06.2008 г. и показанията на свидетеля И. И..
Неправилни обаче са формираните изводи по приложението на чл. 31, ал.2 ЗС – изводите, че съсобственикът ползва общата вещ лично само когато осъществявайки фактическа власт върху вещта, задоволява свои лични нужди; че само фактическото лично ползване на имота води до възникване на задължение за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС. С. ползва лично вещта и когато пречи на другите съсобственици да я ползват според правата си, независимо дали той я ползва пряко за задоволяване на лични потребности - невъзможността ищците да използуват общата вещ е в пряка причинна зависимост от поведението на ответника, който ги е лишил от достъп до съсобствения им имот, поради което ответникът отговаря за пропуснатите от ищците ползи на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК като постановено в нарушение на материалния закон и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Предвид доказателствата за отправена от ищците до ответника писмено поискване от 10.03.2006 година за заплащане на обезщетение поради лишаването им от ползване на общия имот; квотата на ищците от съсобствеността (по ¼ ид. част) и заключението на приетата по делото техническа експертиза за средната пазарна наемна цена на имота за процесния период от 10.03.2006 г. до 10.01.2008 г., възлизаща общо на 6319 лева, дължимото обезщетение е в размер на по 1579,75 лева, която сума следва да бъде присъдена на всеки от ищците на основание чл. 31, ал.2 ЗС. Като основателна следва да бъде уважена и претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава при изпълнението на паричното задължение в размер на законната лихва, възлизаща съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза в размер на по 189,73 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторите, ищци по делото, следва да се присъдят направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер общо на 1471,40 лева, в т.ч. 301, 40 лева внесени държавни такси; 170 лева възнаграждения за експерти и 1000 лева изплатени възнаграждения по договори за правна помощ от 20.12.2007 г.; 18.09.2009 г. и 26.11.2009 г. с адвокат М. Ш. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение от 12.10.2009 година по гр.д. № 3439/2008 година на Софийски градски съд, ІІ „В” състав в частта му, с която са отхвърлени предявените от Н. И. М. от [населено място] и Р. И. М.-А. от [населено място] против Н. Щ. К. от [населено място] искове с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. Щ. К. от [населено място], [улица], ап. 26, ЕГН [ЕГН] да заплати на Н. И. М. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] и Р. И. М.-А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 31, ал.2 ЗС суми в размер на по 1579,75 лева на всеки един, съставляващи обезщетение поради лишаването им от ползване на съсобствен имот в периода от 10.03.2006 г. до 10.01.2001 година като отхвърля иска за разликата от предявения размер от по 2200 лева; на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на Н. И. М. и Р. И. М.-А. по 189,73 лева на всеки един, съставляващи обезщетение в размер на законната лихва до 10.01.2008 г.; законната лихва върху сумите от по 1579,75 лева, считано от 10.01.2008 г. до окончателното им заплащане, както и сумата 1471,40 лева съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: