5 Р Е Ш Е Н И Е № 151 гр. София, 02 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Петя Маринова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 149/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 402 от 27 ноември 2013 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 727/2013 година, с което е потвърдена изцяло присъда от 14 февруари 2013 година на Софийския окръжен съд, постановена по нохд № 8/2012 година по описа на този съд. Единственият повод за недоволството на представителя на обвинителната власт от атакувания съдебен акт, е тежестта на наложеното на подсъдимия наказание, което се преценява като явно несправедливо, защото е занижено и неправилно е приложен институтът на условното осъждане, а това ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съответна на тези възражения е и претенцията за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест при направеното в него оплакване и изложени в негова подкрепа доводи. Представя и писмени бележки с доводи и съображения, подкрепящи протеста и отправеното с него искане. Подсъдимият Н. С. не се явява в това съдебно заседание, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат Г. от САК, който изразява становище за неоснователност на протеста и оставянето му без уважение. Частният обвинител и граждански ищец М. С. и повереникът му адвокат Г. Д. от АК – [населено място], не участват лично пред ВКС, редовно призовани. Не са представили писмено становище по касационния протест. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното сега пред ВКС въззивно решение, е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която съдът е признал подсъдимия Н. С. С. за виновен в това, че на 04. 12. 2010 година, в [населено място], Софийска област, е направил опит умишлено да умъртви М. Н. С., като деянието е останало във фазата на опита, поради което и на основание чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58, б. „а” във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от пет години от влизане на присъдата в законна сила. Със същата присъда С. е осъден да заплати на М. С. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законните последици, а до пълния й размер от 60 000 лева претенцията е отхвърлена като неоснователна. Присъдени са и направените по делото разноски в полза на държавата и на частния обвинител и граждански ищец, както и дължимата държавна такса върху уважената част от иска, като са възложени в тежест на подсъдимия С.. Извършено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. ВКС намира подадения касационен протест за основателен и съображенията за това са следните: Както вече бе посочено, единственият повод да упражни правото си на касационен протест, представителят на обвинението е съзрял в явната несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание, изразяваща се индивидуализирането на същото при условията на чл. 55 от НК и в приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК по отношение на определеното при тези условия наказание от три години лишаване от свобода за престъплението по чл. 115 във вр. чл. 18 от НК, предмет на настоящето производство. Внимателният прочит на подадения касационен протест дава основание за този извод относно обема и основанията на възраженията срещу въззивния съдебен акт. В подкрепа на тези възражения са изложени доводи във връзка със степента на обществена опасност на извършеното деяние, причините, поради които не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, както и тежестта на причинените на пострадалия увреждания. В представените в съдебно заседание писмени бележки акцентът е поставен върху доводите и съображенията, свързани с неправилното, според обвинението, приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК. Изложените в протеста и в писмените бележки съображения следва да бъдат споделени, защото кореспондират с данните по делото и със закона. ВКС намира за необходимо също така да отбележи някои несъмнени принципни положения по приложението на закона при индивидуализацията на наказанието и определяне на начина на неговото изтърпяване, в т. ч. при преценката за наличие на предпоставките на чл. 58, б. „а” от НК. Първо, определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и определянето на начина на неговото изтърпяване (вкл. прилагането на института на условното осъждане), са различни дейности на съда, подчинени съответно на правилата и на преценката на предпоставките по чл. 54 - 55 от НК и на тези по чл. 66 от НК. На следващо място, известно е, че решаващо значение при определяне на наказанието по нашето наказателно право има тежестта на извършеното престъпление, т. е. справедливостта (чл. 35, ал. 2 и ал. 3 от НК). Затова и наказанието има преди всичко общопревантивен ефект. В случаите на прилагане на условното осъждане обаче, законът поставя акцента върху индивидуалната превенция – „...поправяне на осъдения...”. Като отчита въздействието на приложението на института на условното осъждане по отношение и на останалите граждани, съдът основно преценява възможността за постигане на целите на наказанието и поправянето на дееца, без той да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. И не на последно място, при опит за извършване на умишлено престъпление съдът е длъжен винаги да обсъди наличието на предпоставките на чл. 58, б. „а” от НК, като преценката е обвързана с тази за степента на осъществяване на намерението на дееца и причините, поради които престъплението не е довършено. Нормата обаче не е императивна, поради което нейното прилагане във всички случаи на опит не е задължително. За да утвърди наложената на подсъдимия С. санкция, въззивният съд е изложил подробни съображения на л. 17 от мотивите на решението, не всички от които могат да бъдат споделени. Така, формирането на извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието (единствено поради осъществяването му с един удар) и на дееца (поради преценена формална липса на минали осъждания за престъпление от общ характер), не намира опора в данните по делото и в закона. Вярно е, че подсъдимият е нанесъл един удар на пострадалия, но с опасно средство (дълго и тежко дърво), в жизненоважна част от тялото (тилната област на главата) и със сила и интензитет, причинили изключително тежки и многобройни телесни увреждания на пострадалия с дълготрайни, а някои от тях - и неотстраними, последици. Съображенията във връзка с формалната липса на минали осъждания по отношение на подсъдимия С. също не се споделят от касационната инстанция. Вярно е, че формално подсъдимият следва да се счита неосъждан, но наличието на предходно наказателно производство от 2009 година, завършило с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, при това за извършено престъпление по чл. 325 от НК, изразило се в „... нанасяне на побой с юмруци и ритници на ... , като въпреки намесата на граждани за преустановяване на побоя, същият е продължен на Централен градски площад...” (справка на л. 86 от нох дело), не само е възможно, но е задължително да бъде ценено на плоскостта на степента на обществена опасност на дееца и на подбудите за извършване на деянието (чл. 54, ал. 1 от НК). В същата насока ВКС намира, че няма пречка да се ценят и установените по делото данни за личността на подсъдимия, съдържащи се не само в обсъжданата в решението характеристична справка, но и в гласните доказателствени източници и СППЕ (експерти П. и П.). Вън от вниманието на съда е останало задължението, посочено по-горе и вменено му от разпоредбата на чл. 58, б.”а” от НК, препращаща към тази на чл. 18, ал. 2 от НК и изискваща в случаите на опит за извършване на умишлено престъпление съдът да обсъди степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Предвид изложените съображения ВКС намира, че атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване на направените констатации. Едва след това въпросът за необходимостта от изтърпяване от страна на подсъдимия С. на наложеното му наказание с оглед постигане на целите на наказанието и реализиране най-вече на личната превенция, при превъзпитаването му към спазване на закона, на морала и на добрите нрави, би могъл да получи законосъобразен и убедителен отговор. При изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 т. 4 във вр. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 402 от 27 ноември 2013 година на Софийския апелативен съд, по внохд № 727/2013 година. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.