2 Р Е Ш Е Н И Е № 86 Гр.С., 10.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря Наталия Такева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 467 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 35/19.11.2010г., постановено по в.гр.д.№ 808/10г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което потвърдено решение № 244/28.06.2010г. по т.д.№ 896/09г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Г. Х. Х. и С. И. Х. законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие – 18.04.2009г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която не е уважено възражението му за прихващане за сумата от 511 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Ответниците Г. Х. Х. и С. И. Х., [населено място] оспорват жалбата. Претендират разноски. За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че между страните е сключен застрахователен договор по имуществена застраховка “К.”, като застрахователното събитие “кражба” на автомобила е настъпило на 18.04.2009г. Решаващият състав е коментирал общите условия на договора, според които застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение не по-късно от 15 дни от представянето от застрахования на всички необходими документи, но е приел, че застрахователят изпада в забава от датата на настъпването на застрахователното събитие. По направеното възражение за прихващане със сумата от 511 лв. въззивният съд е посочил, че тази сума е компенсирана от разликата над сумата от 30000 лв., поради което не се налага съдебно прихващане. С определение № 157/23.02.2012г. по т.д.№ 467/11г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпроса за приложението на нормите на чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД или чл.84, ал.3 ЗЗД. По поставения правен въпрос съставът на ВКС намира следното: В практиката на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя / чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, респ. чл.чл.226, ал.1 КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”, а по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД по регресния иск по чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ, респ. чл.213 КЗ и чл.227, ал.1 КЗ. Това са: Решение № 48/30.04.2009г. по т.д. № 677/08г. на І т.о., Решение № 126/02.10.2009г. по т.д.№ 290/09г. на ІІ т.о., Решение № 89/30.06.2010г. по т.д.№ 985/09г. на І т.о., както и Решение № 29/07.05.2009г. по т.д.№ 535/08г. на ІІ т.о., Решение № 178/21.10.2009г. по т.д.№ 192/09г. на ІІ т.о., в които е възприето идентично разрешение по споровете. Съображенията са, че по прекия иск на увреденото лице отговорността на застрахователя произтича от закона и покрива изцяло отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава от настъпване на непозволеното увреждане. По регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане по договора, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение. Заплащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане е уредено в нормата на чл.208, ал.1 КЗ, според която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетението в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206, ал.1 или ал.2 и чл.207, ал.3 КЗ. По тези съображения обезщетение в размер на законната лихва при неизпълнение на задължението на застрахователя да плати на застрахования застрахователно обезщетение по имуществена застраховка “К.” се дължи по правилата на чл.84, ал.1 или ал.2 ЗЗД. Ако в договора е уговорен срок за изпълнение, застрахователят изпада в забава след изтичането му, ако такъв не е уговорен – след покана. По същество на касационната жалба. Налице е основанието по чл.281,т.3, пр.1 ГПК за неправилност на въззивното решение. Съставът на апелативния съд неправилно е определил момента, в който застрахователят е изпада в забава за плащането на застрахователното обезщетение. Прието е, че според чл.96 от Общите условия на договора застрахователят е длъжен да плати най-късно до 15 дни от представянето на всички необходими документи, както и че застрахованият е уведомил незабавно застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, но законната лихва е присъдена от датата на настъпване на събитието. По делото е безспорно, че кражбата на автомобила е осъществена на 17.04.2009г. и е доказано, че застрахованият е съобщил на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие на 21.04.2009г. и е представил необходимите документи по чл.74.2 на Общите условия с приемателни протоколи от 21.04.2009г., 23.04.2009г. и от 08.10.2009г. Уговореният 15-дневен срок в общите условия е започнал да тече на 08.10.2009г. и съответно е изтекъл на 22.10.2009г., поради което от тази дата се дължи законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение. По отношение на възражението за прихващане със сумата от 511лв., представляваща неплатена четвърта разсрочена вноска от застрахователната премия, въззивният съд е съпоставил размера на вредите и определеното застрахователно обезщетение от 32112.26 лв. с присъденото обезщетение и е приел, че сумата на премията е прихваната с обезщетението. В този смисъл, не е извършил съдебна компенсация, поради което въведеното основание за неправилност на обжалваното решение в тази част не е налице. По тези съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да се отмени в частта за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и за присъждане на законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие – 18.04.2009г. до 22.10.2009г., а в останалата част – следва да се остави в сила. По разноските. Касаторът е представи списък по чл.80 ГПК, но на същия не се дължат изцяло претендираните разноски. Разноските, представляващи депозит за вещо лице за първоинстанционното производство и държавна такса по въззивната жалба са направени с оглед на разглеждането на иска за застрахователно обезщетение и са изчислени при този размер, който е уважен. Разноските за касационното производство следва да се определят спрямо основателността на жалбата, а именно само за законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от 18.04.2009г. до 22.10.2009г., която е в размер на 1890.36 лв., или при обжалваем интерес от 2945.99 лв. Дължимото юрисконсулство възнаграждение по Наредба №1/2004г. върху интереса е в размер на 316.76 лв. При тези данни дължимите разноски за касационното производство са в размер на 260.31 лв. Юрисконсултско възнаграждение следва да се определи и за първоинстанционното и за въззивното производство от по 203.25 лв. На ответниците също се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата или - сумата от 358.32 лв. по договор от 13.04.2011г. След направена компенсация ответниците следва да заплатят разноски на касатора в размер на 308.49 лв. за всички съдебни инстанции. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 35/19.11.2010г., постановено по в.гр.д.№ 808/10г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което потвърдено решение № 244/28.06.2010г. по т.д.№ 896/09г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на Г. Х. Х. и С. И. Х., [населено място] законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от 18.04.2009г. до 22.10.2009г., като ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г. Х. Х. и С. И. Х., [населено място] срещу [фирма], [населено място] за заплащане на законната лихва върху застрахователно обезщетение по застраховка № 120308036004 в размер на 30000 лв. за периода от 18.04.2009г. до 22.10.2009г. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 35/19.11.2010г., постановено по в.гр.д.№ 808/10г. от Пловдивския апелативен съд, в частта, с което потвърдено решение № 244/28.06.2010г. по т.д.№ 896/09г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на Г. Х. Х. и С. И. Х., [населено място] законната лихва върху сумата от 30000 лв. за периода от 22.10.2009г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която не е уважено възражението за прихващане за сумата от 511 лв. ОСЪЖДА Г. Х. Х. и С. И. Х., [населено място], [улица], ет.2 да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 308.49 лв. /Триста и осем лв. и 49 ст./ - разноски за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.