Р Е Ш Е Н И Е № 323 гр. София, 09 януари 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1158 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството по реда на чл. 346, т. 2 от НПК е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия Р. М. адв. А. В. против въззивна присъда от 16.01.2017 г., постановена по внохд № 740/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд. В жалбата на защитника и допълнението към нея са наведени две от касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Според адв.В. следствие на превратна оценка на събраните по делото доказателства окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, с който е ангажирана наказателната отговорност на М.. Посочено е, че въззивният съд е постановил новата присъда единствено въз основа на противоречивите и нелогични показания преди всичко на пострадалите свидетели, а заявеното от тези, които са категорични, че подсъдимият не е влизал в процесното жилище и е стоял извън него, са изцяло пренебрегнати. Извършеното разпознаване било осъществено при неспазване на установения в НПК регламент за неговото провеждане, поради което приложеният по делото протокол не представлява годно доказателствено средство и дисквалифицира възможността да се обоснове по безспорен и категоричен начин участието на подсъдимия във вмененото му във вина престъпно деяние. Така допуснатите нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния съд са довели до неправилното и незаконосъобразно осъждане на М.. Отправено е искане да се отмени въззивната осъдителна присъда и подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по посочените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С присъда № 34/19.10.2015 г. по нохд № 586/2014 г. на Районен съд - Ботевград подсъдимият Р. Ж. М. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 170, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Със същата присъда са осъдени другите двама съучастници – А. В. М. и Г. Е. К.. По протест на прокурор от Районна прокуратура - Б. е образувано внохд № 740/2016 г. по описа на Окръжен съд - София. С постановената по делото присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 334, т. 2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда в частта, с която М. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение и вместо това е признат за виновен в това, че на 26.02.2014 г., в 21,30 ч., в [населено място], [област], като съизвършител в съучастие с А. М. и Г. К. е влязъл в чуждо жилище – на Р. К., като са употребили за това сила, деянието е извършено нощем и от повече от две – три лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски. В останалата част – по отношение осъждането на другите двама съучастници първоинстанционната присъда е потвърдена и е влязла в сила. Наведените в касационната жалба възражения от защитника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са поддържани от адв.В. в пледоарията й пред предходните инстанции. Те са получили изключително подробен отговор в мотивите на въззивната присъда, който в известна степен се споделя и от настоящия състав. За да приеме, че подсъдимият М., заедно със съучастниците си М. и К. с бухалки в ръце, е влязъл в дома на св.К., съставът на окръжния съд е направил задълбочен анализ на показанията на всички свидетели и дадените от подсъдимите обяснения. Изложени са подробни съображения защо, доколко и по отношение на кои от относимите обстоятелствата съдът цени заявеното от всеки един от разпитаните. Следва да се посочи, че противоречията касаят единствено дали св. Р. е нахлул първоначално в дома на пострадалите или е влязъл в един по-късен момент, но не и относно влизането в жилището от страна на подсъдимия М.. Правилно въззивният съд не е кредитирал дадените показания от св.Г. С., по чиято молба петимата мъже с лекия автомобил „Опел А.” са се озовали пред къщата на св.К.. От една страна, те противоречат на показанията му, депозирани на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал. От друга - не следва да се подценява обстоятелството, че именно той е инициаторът на случилото се през инкриминираната вечер и предвид качеството му на свидетел в процеса е лесно обяснимо желанието му по-скоро да облекчи положението на подсъдимия М., отколкото да съдейства за разкриването на обективната истина по делото. С оглед на гореизложеното касационната инстанция приема, че установената по делото фактическа обстановка е възприета на базата на обективен, всестранен и пълен анализ на всички гласните доказателствени източници. На основата на така възприетите фактически положения правилно е прието за доказано авторството на деянието. Внимателният прочит на материалите по делото дава основание да се приеме, че неоснователно от страна на въззивния съд е възприето като годно доказателствено средство протокола за извършеното разпознаване, осъществено на 27.02.2014 г. – на следващия ден след инкриминираното деяние. Действително формално процесуално следственото действие е извършено по предвидения в чл.169 и сл. от НПК начин, предхождан е от разпити на св.Р. К. и на сина му – св. Я. К., в които те са направили подробно описание на разпознатите М., К. и подсъдимия М. като лицата, които са влезли в дома и са им нанесли побой. Същевременно с това обаче, както са приели и двете предходни инстанции, още в късните часове на 26.02.2014 г. личните карти на тримата, включително и на М., са показани на пострадалите, при което те са потвърдили, че именно тези мъже са нахлули в жилището им. Според касационния състав извършеното впоследствие разпознаване е било опорочено, тъй като св. Р. К. вече е бил видял личните карти на разпознатите впоследствие лица, които преди това той не е познавал. Изцяло несъстоятелно е изложеното от състава на окръжния съд, че показването на официалния документ за самоличност - личната карта на едно лице, не дава възможност на разпознаващия за създаването на представи относно разпознавания. Следователно протоколът за това процесуално следствено действие следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност по делото. Тъй като така допуснатото нарушение на процесуалните правила, с оглед естеството на разпознаването като способ за събиране и проверка на доказателствения материал, не може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, съобразно разпоредбата на чл.348 ал.4 от НПК, то не води до отмяната на обжалваната въззивна присъда. Същевременно - дори и при изключването на процесния протокол за разпознаване от доказателствения материал по делото, изводът, че и подсъдимият М., в рамките на приетите от въззивния съд фактически положения, е участвал в осъществяване на инкриминираното деяние остава непроменен, предвид установената информация от гласните доказателства съгласно, която единствено „поръчителят” - св. Г. С. е останал на улицата - до колата. Въпреки така констатираното неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, осъщественият в случая правен анализ от страна на въззивния съд го е довел до правилния извод относно съставомерността на извършеното от М. деяние като престъпление по чл.170 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК. Приетата за установена фактическа обстановка съдържа всички елементи от фактическия състав на вмененото във вина на подсъдимия престъпление - както от обективна, така и от субективна страна, което прави несъстоятелно твърдението за нарушение на материалния закон. От показанията не само на пострадалите, но и от останалите разпитани по делото свидетели е установено, че М., придружаван от М. и К., нощем, чрез употреба на сила – чрез разбиване на входната врата, затворена с пригоден като райбер гвоздей, са влезли в обитаваното от семейство К. жилище и са им нанесли побой, за което са приложени по делото СМУ и са изготвени заключения по назначените СМЕ относно причинените телесни увреждания. С отмяната на първоинстанционната присъда в оправдателната й част и с признаването на М. за виновен въззивният състав правилно е приложил закона. В жалбата не е наведено оплакване относно наличието на основанието по чл.348, ал.5 вр. с ал.1 т.3 от НПК по отношение на наложеното на М. наказание и касационната инстанция не дължи излагането на съображения в тази насока. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да остави в сила обжалваната присъда, поради което и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда от 16.01.2017 г., постановена по внохд № 1740/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: