О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 400   София 24.11.2008 год.   Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение, в закрито заседание на 20.11.2008 год. в състав:                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА      ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                          КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА        изслуша докладваното от съдията  ДОМУЗЧИЕВ ч. т. дело №  395/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:   Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. И. от село Ж. войвода и И. Я. Д. от гр. С., подадена против определение № 162/14.04.2008г. по ч. гр. д. № 218/2008г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Сливенски районен съд определение № 1066/22.02.2008г. по гр. д. № 704/2005 год. за прекратяване на производството по същото дело, поради неотстраняване нередовностите на исковата молба. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение поради допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, и се моли за отменяването му и връщане на делото за произнасяне по същество. В молба вх. № 7724/13.10.2008г. съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити подробни съображения за допустимостта на касационното обжалване. Според изложеното, обжалваното определение противоречи на определение № 184/04.07.2008 год. по т. д. № 199/2008 год. на ВКС ІІ т. о., с което е решен идентичен спор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а по допустимостта на касационното обжалване, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима предвид препращането по чл.274, ал.3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, каквото е и настоящото определение, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който, обаче, следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т. 1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед изложените от частните жалбоподатели основания и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая касационното обжалване е допустимо. Атакуваното с настоящата частна касационна жалба определение има за предмет съществен процесуален въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В посоченото определение № 184/04.07.2008 год. по т. д. № 199/2008 год. на ВКС, ІІ т. о., е прието, че съдът не е изпълнил процесуалните си задължения по движение на делото, включващи задължения за даване на указания за отстраняване на нередовностите по исковата молба, а този въпрос е от съществено значение за исковия процес, тъй като обуславя неговото развитие и начин на приключване. В определението на ВКС е прието още, че дадените от съда указания са били за посочване на адрес и седалище на ответната страна, а не са били дадени указания за представяне на удостоверение за търговска регистрация на ответника, което е било задължение на съда. В процесния случай за да потвърди определението на първата инстанция за прекратяване на производството по гр.д. № 704/2005г., въззивната инстанция е приела, че въпреки многократно дадената им възможност, двамата ищци са проявили недобросъвестност и не са изпълнили указанията за посочване на легитимиран ответник по предявения от тях иск, но съдът не е дал указания на ищците за представяне на удостоверение за търговска регистрация на ответника, с оглед удостоверяване на неговата правосубектност и съответно на точния адрес на регистрация. Ето защо ВКС, ІІ т. о. счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а по съображенията изложени по-горе частната касационна жалба се явява основателна и следва да се уважи. Водим от горното, Върховен касационен съд, ІІ т. о.   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 162/14.04.2008г. по ч. гр. д. № 218/2008г. на Сливенски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 162/14.04.2008г. по ч. гр. д. № 218/2008г. на Сливенски окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 1066/22.02.2008г. по гр. д. № 704/2005 год. на Сливенския районен съд. ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на производството по гр.д. № 704/2005г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: