Р Е Ш Е Н И Е № 211 Гр. София, 05 февруари 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП Б. ДЖАМБАЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1019/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационен протест на прокурор при Софийска Градска прокуратура срещу нова въззивна присъда № 147/29.05.2017 г., постановена по в.н.ох.д. № 1580/2017 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 4-ти въззивен състав. В протеста се релевират касационните основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК и се иска отмяна на постановената нова присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът намира, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се извежда вината на подсъдимия, но поради неправилната им оценка градският съд незаконосъобразно е постановил оправдателна присъда, която следва да се отмени. В писмено допълнение към протеста на прокурора от СГП, депозирано в срока по чл.351, ал.3 от НПК са изложени конкретни доводи в подкрепа на наведените касационни основания. Акцентира се върху неправилната оценка на доказателствените факти за поведението на подсъдимия относно допуснатите от същия нарушения по ЗДП като водач на МПС и се поддържа искането за отмяна на присъдата. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП подържа протеста на долустоящия прокурор и допълнението към него и моли да бъде уважен по изложените съображения. Гражданският ищец и частен обвинител Д. Б. Ц. не се явява пред ВКС. Представлява се от упълномощен повереник, адв. Г., която застъпва становището, че протеста е основателен и следва да се уважи, като се отмени въззивната присъда и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият И. не се явява. Представлява се от упълномощеният защитник адв. В., който намира касационния протест за неоснователен и моли да се остави без уважение, като се потвърди въззивната присъда. Сочи, че въззивният съд правилно е оценил доказателствата по делото и е направил верния извод, че произшествието е настъпило по вина на пострадалия пешеходец и поради неправомерното му поведение по пресичане на пътното платно при червен сигнал на светофарната уредба, което е довело до непредотвратимост на удара от страна на подзащитния му. Поддържа тезата, че подсъдимият не е допуснал нарушения по ЗДП, които да са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което се касае за случайно деяние. В представени писмени бележки защитата на подсъдимия прави анализ на събраните пред контролираните съдебни инстанции доказателства и поддържа тезата за случайно деяние. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационния протест основания и допълнението към него, и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда от 27.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 12673/2014 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав подсъдимият Н. М. И. е признат за виновен относно това, че на 28.01.2013 г., около 18.45 часа, в [населено място] по [улица], с посока на движение от [населено място] към “ път “, в района на кръстовището, образувано от [улица]и разклона на [населено място] при управление на моторно превозно средство / МПС / – микробус, марка “марка”, модел “модел” с рег. [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата, чл.20, ал.2 от ЗДП и по непредпазливост е причинил на Д. Д. Н. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката и продължително разстройство на съзнанието, като след деянието е оказал всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.”а”, вр. чл.343, ал.1, б.”б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл.343г от НК подсъдимият И. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда подсъдимият И. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец и частен обвинител Д. Д. Н. обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на 30 000 лв., ведно със законните последици, като гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лв. С нова въззивна присъда № 147/29.05.2017 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1580/2017 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 4-ти въззивен състав, присъдата на районния съд е била отменена изцяло. С новата присъда подсъдимият И. е бил признат за невиновен по обвинението, за което е бил предаден на съд и е оправдан, като съдът е отхвърлил и предявеният срещу него граждански иск в размер на 100000 лв. от гражданския ищец Н.. Разноските по делото са били оставени в тежест на държавата. Касационният протест е подаден в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустим, като разгледан по същество се явява и основателен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: За да се провери основателността на оплакването за нарушение на материалния закон е необходимо приоритетно да се установи основателна ли е претенцията за допуснато нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, тъй като приложението на закона се извършва в рамките на установените фактически положения, чиято правилност е в зависимост от липсата на процесуални нарушения. ВКС намери за основателно оплакването за неправилна оценка на доказателствата по делото, която е довела до неправилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, в разрез с изискванията на чл.14, ал.2 от НПК относно обективно всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, основано на закона. В мотивите към въззивната присъда е прието, че пострадалият пешеходец е предприел пресичането на пътното платно на отстояние от 17 метра от района на кръстовището, където е била поставена светофарната уредба. Изводът е изграден изолирано на заключението на повторната авто-техническа експертиза относно мястото на настъпване на инициалния удар между микробуса и пешеходеца. В заключението на повторната експертиза отговорът на въпроса се съдържа във втора задача, като видно от обстоятелствената част на заключението е базиран на изходни данни, които не се съдържат по делото. За да отговорят на този въпрос вещите лица са се позовали на геометричните размери на района на произшествието и намерените в него находки, отразени в огледния протокол – място на установяване на автомобила и плетена шапка, за която е установено, че е принадлежала на пострадалия. Отделно от това при отговора на въпроса са взети предвид наличните деформации по микробуса и показанията на свидетелите П. и Б., от които са изведени данни за местоположението на пострадалия след удара, на което се е установил след отхвърлянето му от автомобила на подсъдимия. За отговора на същия въпрос, както и за целите на експертизата изобщо, за местоположение на пострадалия след удара е прието установяването му върху разделителния остров между двете пътни платна, в района на произшествието, който се намира на разстояние от 20-30 метра след приетия ориентир в протокола за оглед на произшествието и изготвената към него скица. На база на същото местоположение е изчислено и разстоянието, на което е бил отхвърлен пешеходеца при удара, от около 13.5 метра, което от своя страна е послужило за определяне на мястото на удара с микробуса, на 17 метра от района на кръстовището. Въз основа на същите данни е установено и мястото, на което пострадалият е предприел пресичането на платното. Прегледът на материалите по делото показва, че въззивният съд е формирал изводите си по фактите относно мястото на пресичане на пострадалия пешеходец изолирано въз основа на заключението на повторната експертиза, без да се съобрази с обстоятелството, че е изготвена въз основа на данни, които не се съдържат в доказателствата по делото и са в противоречие с кредитираните от него обяснения на подсъдимия И. и показания на свидетелката П.. Прегледът на материалите по делото показва, че повторната експертиза е основана на различни изходни данни от приетите в мотивите към въззивната присъда за механизма на произшествието. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че след удара с микробуса пострадалият Н. се е установил върху пътното платно, където е останал да лежи до преместването му от подсъдимия И.. Както и че след произшествието подсъдимият е спрял микробуса и е преместил лежащия на пътното платно пешеходец върху разделителния остров между двете платна, с цел да осигури неговата безопасност, поради движението в района на произшествието на други пътни превозни средства. В повторната експертиза установените от съда фактически данни за местоположението на пострадалия след удара не съответстват на изходните данни, въз основа на които вещите лица са формирали отговорите на поставените въпроси. За място на установяване на пострадалия след удара в повторното заключение е приет разделителния остров между платната и в съответствие с това местоположение са дадени и отговорите за мястото му на пресичане и това, на което е настъпил инициалният удар. Експертите са ползвали и данните от огледния протокол за местоположението на плетена шапка / в близост до разделителния остров/ , за която са приели, че принадлежи на пострадалия и е попаднала на това място при удара, без тези изходни данни да кореспондират с обективни доказателства по делото. В мотивите към присъдата въззивният съд е приел фактическа обстановка, с която повторното заключение не кореспондира, предвид обстоятелството, че отговорите на експертите по поставените въпроси се отнасят до различни от установените факти. В теорията и съдебната практика е изяснена правната природа на експертизата, която не е доказателство или доказателствено средство, а представлява способ за събиране и проверка на доказателства. Вещите лица, участващи в изготвянето на експертното заключение, с помощта на специалните знания, които притежават, дават отговори на поставените въпроси от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, като обективират изводите си от известни за неизвестни факти. /Решение № 274 на ВКС по н. д. № 206/2010 г., III н. о., НК/. В конкретния случай контролираните съдилища са кредитирали безусловно повторната експертиза, без да отчетат, че същата е основана на неправилно интерпретирани изходни данни, които не кореспондират с доказателствата по делото. Отделно от това, заключението на повторната автотехническа експертиза е изготвено като е ползвана скицата от местопроизшествието, изготвена при първоначалния оглед на същото. Вещите лица не са посетили мястото на произшествието и не са изготвили мащабна скица, каквато задача не им е била и поставяна. Това е било от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като след изслушването на тази експертиза е било извършено изменение на обвинението от представителя на прокуратурата по реда на чл.287 от НПК. Разпитите на свидетелите, които имат възприятия от механизма на деянието и района на произшествието, пред двете съдебни инстанции, са били извършени без да им се предяви скицата към протокола за оглед, което е било наложително, предвид местонахождението им - на срещуположната страна на пътното платно спрямо посоката на пресичане на пешеходеца / свидетелката П. –в района на светофара, а свидетелят Б. – в автомобил на изхода от паркинга на магазин „име“. Съществени по делото обстоятелства – за мястото на пресичане на пострадалия пешеходец, в района на кръстовището или извън него и за отстоянието му в този момент от автомобила на подсъдимия са останали без надлежен отговор, поради липса на цялостна доказателствена оценка на наличните доказателства. Изясняването на тези обстоятелства до голяма степен е определящо за правомерността на поведението на подсъдимия като водач на превозно средство, предвид наличните данни, че пострадалият е предприел пресичане на забранителен сигнал на светофарната уредба. Последното обстоятелство не освобождава безусловно водача на автомобила от отговорност, предвид общото задължение за предприемане на всички възможни мерки относно предотвратяване на пътни произшествия. Обективната възможност за изпълнение на това задължение е фактически въпрос и се преценява отделно за всеки конкретен случай, което включва и отговора на въпроса дали извършеното не представлява случайно деяние. С оглед изложеното касационната инстанция установи пороци при формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите. Това е така, защото гласните доказателства по делото, изходящи от подсъдимия и свидетелката П., са били неправилно интерпретирани в повторната автотехническа експертиза, която съдът е кредитирал с доверие и по този начин оценката на тези доказателства не е извършена съобразно действителното им съдържание. Съдилищата по фактите не са имали основание да възприемат като компетентно и обосновано заключението на тази експертиза, тъй като данните, въз основа на които е изготвена не могат да бъдат възприети като обективни и не дават възможност за обосноваване на изводи относно съществени за обвинението обстоятелства – място на пресичане на пострадалия пешеходец и място на настъпване на инициалния удар с микробуса на подсъдимия. Предвид изложеното изводите на въззивния съд за поведението на пострадалия пешеходец и приноса му в настъпване на произшествието, както и тези за обективната невъзможност на подсъдимия да предотврати пътния инцидент са лишени от доказателствена основа. Съдът не е изпълнил задължението си за обективно всестранно и пълно изясняване на правно значимите по делото обстоятелства, както и е допуснал нарушения в доказателствената им оценка, с което съществено е нарушил процесуалните права на държавното и частно обвинение. Това налага извод за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на постановените въззивна и първоинстанционна присъди и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд, с оглед допуснатото изменение на обвинението по чл.287 от НПК, извършено след изслушване на повторната автотехническа експертиза, което е допустимо да се извърши само пред първата съдебна инстанция. Присъдата на въззивния съд и постановената от първата инстанция следва се отменят изцяло в наказателната и гражданска части. С оглед обстоятелството, че касационният съд е обвързан от приетите за установени от инстанциите по същество фактически положения, и предвид установените нарушения при формиране на вътрешното им убеждение, произнасяне по съществото на обвинението не може да бъде извършено от настоящата инстанция. При новото разглеждане на делото следва да бъде допусната повторна автотехническа експертиза, която да изготви нова скица на местопроизшествието след личен оглед от страна на вещите лица, както и преразпит на свидетелите по делото, на които да се предяви изготвената нова скица. Следва да бъдат спазени и изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК, за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване и правилата за оценка на доказателствата, което да позволи и правилното приложение на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 147/29.05.2017 г., постановена по в.н.ох.д. № 1580/2017 г. на Софийски Градски съд,Наказателно отделение, 4-ти въззивен състав ОТМЕНЯ изцяло присъда от 27.06.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 12673/2014 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 111 състав ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия на същинското съдебно заседание по чл.258 и сл. от НПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: