Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр. София, 24 април 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 246/ 2013 година
Производството е образувано по исканe на осъдените А. А. и М. И. за ревизия на присъда №198/03.05.2012г., постановена по нохд №164/2012г. на Районен съд /РС/ - Нова Загора и потвърдена с въззивно решение от 17.12.2012г. на Сливенски окръжен съд /ОС/, по внохд №458/2012г., по предвидения в чл.419 - чл.425 от НПК ред.
В депозираното искане за възобновяване се релевират бланкетни оплаквания, сочещи на явна несправедливост на наложените на осъдените лица наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В съдебно заседание на 16.04.2013г., процесуалният представител на осъдените лица поддържа претенцията за намаляване на санкциите.
Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на делото.
Върховният касационен съд, в пределите на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 03.05.2012г., обявена по нохд №164/2012г., след проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие, Новозагорски РС, е признал А. М. А. и М. М. И., за виновни в това, че на 06.02.2012 година, в гр.Нова Загора, след предварително сговаряне, чрез използване на технически средства и при условията на повторност за И. и на опасен рецидив за А. отнели чужди движими вещи /21 броя метални профили, с общо тегло 300 кг/, на стойност 2 455,60 лева, собственост на „Гранит Трейд 94” ООД, без съгласието на упражняващия владението върху тях Г. Д. Г. и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което на основание чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „б” от НК и в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.1 от НК осъдил А. А. на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и ангажирал наказателната отговорност на М. И. за престъпление по чл.195, ал.1, т.т.4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1,вр.чл.28 от НК, с произтичащите от това санкционни последици – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка и влязла в сила, след обявяване на решение №134 от 17.12.2012г. на ОС-Сливен, по внохд №458/2012г., с което е потвърдена изцяло, с последващо правоприлагане на институтите на чл.25, ал.1, вр.чл.23 от НК и чл.68, ал.1 от НК за А. А..
Искането на осъдените А. и М. е неоснователно.
Правилно първостепенният съд и въззивният съдебен състав, базирайки се на възприетата фактология, съобразно тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на неговите извършители, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, са лимитирали наказанията на А. А. и М. И. , в обсега на установения в чл.58а, ал.1 от НК нормативен регламент.
Визираната материалноправна разпоредба указва начина на определяне на санкционните последици, при постановяване на осъдителна присъда, в случаите на чл.373, ал.2 от НПК. Императивните предписания налагат индивидуализация на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по общите правила, установени в чл.54 от НК, с последваща редукция с една трета (1/3).
Наложените на осъдените наказания – ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, намалено при условията на чл.58а, ал.1 от НК на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода на А. А.,за престъпно деяние по чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „б” от НК и ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, редуцирано на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода на М. И., за престъпление по чл.195, ал.1, т.т.4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1,вр.чл.28 от НК, не компрометира критериите за справедливост и кореспондира на предявените от чл.36 на НК цели.
При диференциране на параметрите на подлежащите на изтърпяване санкции, съдебните инстанции са интерпретирали очертаващите облика на престъплението време, място, механизъм на извършване, предмет на посегателство и причинени вреди, и оценили неговата насоченост към охранените обществени отношения, свързани с правото на собственост.
Обсъдена е конкретиката, сочеща на кумулиране на квалифициращи признаци - използване на технически средства; предварителен сговор и рецидив, при форма на повторност за И. и по чл.29, ал.1, б.”б” от НК за А., и отчетена регистрираната в официалната статистика честота на визираните престъпни деяния, индицираща на висока степен на обществена опасност на инкриминираната неправомерна дейност.
Мотивиращи определените наказателноправни последици са и обстоятелствата, характеризиращи личността на А. А. и М. И. Отдадено е необходимото внимание на доказаните от приобщения писмен материал факти за техния социален и трудов статус, възраст, липса на образователен ценз, тежко материално положение и процесуално поведение по време на наказателното разследване, и на съдържимите се в приложените бюлетини за съдимост данни, установяващи 3 /три/ предходни осъждания за А. и 14 /четиринадесет/ осъждания за И., които професионално са коментирани от първостепенния и въззивен съд, в контекста на специалната превенция, обуславяща адекватна на репресивната, възпираща и поправително-възпитателна роля на наказанието санкция.
Очертаните обстоятелства, правнозначими за индивидуализация на наказателната отговорност на осъдените лица, с поставен акцент на обективираната в съдебното им минало трайна престъпна упоритост в осъществяването на посегателства против собствеността, обосновават заключение за справедливо отмерване на санкциите ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, в рамките на чл.58а, ал.1 от НК /към предвидения в нормите на чл.195, ал.1 от НК и чл.196, ал.1, т.2 от НК минимум, с последваща редукция с 1/3/, и не налагат претендираното изменение на придобилия стабилитет съдебен акт, на основание чл.425, ал.1, т.3, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 от НПК, чрез намаляване на наказанията.
За пълнота на съображенията ВКС счита, че следва да отбележи допуснатата от ОС-Нова Загора юридическа непрецизност в диспозитива на постановената първоинстанционна присъда, при приложението на чл.58а, ал.1 от НК, изразяваща се в словно отразяване, че определената санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА се намалява с 1/3, без изрично да се лимитира срока на редуцираното наказание, подлежащо на реално изтърпяване.
Изложените аргументи формират вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на искането на А. А. и М. И., за ревизия на атакувания и влязъл в сила съдебен акт, в санкционната част.
Водим от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А. А. и М. И., за изменение на присъда №198 от 03.05.2012г., обявена по нохд №164/2012г. на Новозагорски РС и потвърдена на 17.12.2012г. с решение на ОС - Сливен, по внохд №458/2012г., по реда на възобновяването.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |