Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * оказване помощ на пострадалия * явна несправедливост на наказанието * нарушение при определяне режима и затворническото заведение за изтърпяване на наказанието * първоначален общ режим на изтърпяване на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 193

гр.София , 04 юли 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 483/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от подс. Х. Й. Й. срещу въззивно решение № 9 от 04.02.2014г. по внохд № 244/2013 г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас, с позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК.
С присъда № 44 от 28.11.2013г., постановена по нохд № 519/2013г. по описа на
Сливенския окръжен съд, НО, подсъдимият Х. Й. Й. е признат за виновен в това, че на 10.04.2013г., в [населено място], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, "марка" с рег. [рег.номер на МПС], нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21 ал.1 ЗДвП, като се движел с превишена скорост от 77 км/час, и по непредпазливост причинил смъртта на В. Р. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В", предл.1, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 58а, ал.1 НК е осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 343Г НК подсъдимият Х. Й. Й. е лишен от правото да управлява МПС за срок от три години. На основание чл. 68, ал. 2 НК не е приведено в изпълнение наказанието шест месеца „лишаване от свобода” по присъда № 778 от 08.10.2012г. по НОХД № 925/2012г. на Районен съд - гр. Петрич. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства.
Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалба от подсъдимия Й.. С решение № 9 от 04.02.2014г. по внохд № 244/2013г. на Бургаския апелативен съд, НО, присъда № 44 от 28.11.2013г., постановена по нохд № 519/2013г. по описа на Сливенския окръжен съд е била изменена, в частта й досежно приложението на чл. 343Г НК, като е намален срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” от три на две години и присъдата е потвърдена в останалата й част.
В касационната жалба срещу въззивното решение се заявява касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се претендира, че са налице основанията за прилагане на привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК. Излагат се доводи за оказана от подсъдимия помощ на пострадалия. Прави се искане за изменение на обжалваното решение с възприемане на квалификация по чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК и налагане на наказание в минимален размер в рамките на тази разпоредба. Алтернативно се претендира изменение на обжалвания съдебен акт, с доводи, че са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и се иска намаляване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Й. не се явява, като предварително в писмен вид е заявил, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.
Упълномощеният защитник на подс. Й. – адв. М., също не участва в съдебното заседание пред настоящата инстанция, като в писмена молба е заявила, че поддържа касационната жалба.
Повереникът на частните обвинители Ц. И. и Л. Р. – адв. В., моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Представителят на ВКП пледира подадената жалба да бъде оставена без уважение и решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въззивният съд, изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е подложил на внимателна проверка подкрепеността на направеното от подсъдимия признание на фактите от събраните по делото доказателства, както и е обективирал изводите си досежно правилността на правните изводи, направени от първия съд. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което се съдържа в касационната жалба, е било направено и пред въззивния съд, с претенцията за прилагане на привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК. Доводите във въззивната жалба са били внимателно и правилно обсъдени от решаващия състав на апелативния съд (стр. 11-12 от решението), като в съответствие с изискването по чл. 339, ал. 2 НПК е обективирано вътрешното му убеждение във връзка с неприемането на доводите в жалбата на подсъдимия. Доколкото идентично оплакване по правилното приложение на материалния закон се прави и пред касационната инстанция, тази инстанция, макар да споделя като законосъобразни и правилни изводите на въззивния съд, също следва да се занимае с него.
Настоящият съдебен състав намира, че е приложен материалният закон, който е трябвало да бъде приложен и законосъобразно и правилно въззивната инстанция е отказала да квалифицира извършеното от подс. Й. деяние по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК. В рамките на признатите от подсъдимия и приети за установени факти е описано поведението на Й. след ПТП, при което е пострадал В. И.. Подсъдимият веднага след произшествието е слязъл от автомобила и е отишъл да види какво е състоянието на пострадалия, като заедно със св. Ч. говорели, че някой трябва да го откара в болницата. Притеклият се на помощ св. А. – лекар, не позволил пострадалият да бъде местен до идване на линейка, а междувременно св. М. В. е позвънила на тел. 112 за спешна помощ. Пострадалият бил откаран в болница от линейката, а подс. Й. впоследствие ходил да се интересува за състоянието му и заявил готовност да помогне с каквото може. При тези фактически обстоятелства законосъобразно въззивният съдебен състав е приел, че те не удовлетворяват изискването по чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК - след деянието деецът да е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. Съобразно трайната съдебна практика, преценката дали е налице изискуемото от закона поведение на дееца, позволяващо намалена отговорност, се извършва във всеки конкретен случай, като се преценяват възможностите на дееца, обстановката и характера на извършените от него действия. Необходимо е обаче да се установят конкретни активни действия за спасяване на пострадалото лице, действия, които обективно и субективно са насочени към спасяване на живота на увредения, както и че извършеното от дееца обективно съдейства за спасяване на живота на пострадалия (В този смисъл, посоченото от въззивната инстанция ППВС №1/1983г., Решение №1001/81г. на ІІІ н.о на ВС, Решение №579/75г. на ІІІ Н.О., Решение № 276/72г. на ІІІ н.о. на ВС). В случая, помощта за пострадалия е била необходима, понеже е бил жив непосредствено след произшествието и се е нуждаел от оказване на помощ. Не са налице обаче фактически действия, които да сочат, че подс. Й. е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. Това е така, понеже подсъдимият само е проявил инициатива, заявявайки, че някой трябва да закара пострадалия в болница, без тези негови изявления да са свързани с конкретни активни действия за реализиране на тази инициатива. Не е налице никакво друго обективирано поведение на подс. Й., с което да е оказал непосредствено помощ на увредения при ПТП, включително не той е позвънил за извикване на екип на спешна помощ, а други лица. Присъствието на подсъдимия на произшествието, проверката на състоянието на пострадалия и заявлението, че трябва да бъде закаран в болница, без подс. Й. да е реализирал някакви конкретни действия за оказване на помощ на увредения, докато такива действия са извършвани от други лица (св. А. и св. В.), не сочи на поведението, предвидено в закона за прилагане на привилегирования състав. Обстоятелството, че свидетелят – лекар е заявил, че не следва да се премества пострадалия, не сочи на обективна невъзможност за подсъдимия да окаже помощ, защото такава помощ би могла, съобразно конкретната обстановка, да се изрази в други действия (позвъняване за повикване на линейка, помощ при товаренето на пострадалия в линейката и др.). Поведението на подсъдимия впоследствие – посещения в болничното заведение, заявената готовност да помогне с каквото може, не съставлява оказване на помощ на пострадалия непосредствено след деянието. Не са налице действия, извършени от подсъдимия, които обективно да са насочени към спасяване на живота на пострадалия, което сочи на неоснователност на претенцията за квалифициране на извършеното от подс. Й. по чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК. Поведението на подсъдимия непосредствено след деянието, както и последващите му посещения в здравното заведение, където е бил настанен пострадалият, не могат да обосноват прилагане на привилегирования състав, но тези обстоятелства правилно са били ценени от решаващите съдилища като обстоятелства, смекчаващи отговорността му при определяне на наказанието.
Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Не са налице основания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление - по чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК. Приложен е материалният закон, който е трябвало да бъде приложен.
По-нататък, не се констатира нарушение на материалния закон с определяне на наказание на подс. Й. за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Провеждането на съкратено съдебно следствие с признание на фактите от страна на подсъдимия е свързано с определяне на наказанието по реда на чл. 58а НК. Правилно определянето на наказанието е извършено в хипотезата на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК. Решаващите съдебни инстанции са мотивирали изводите си, че наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са изключителни или многобройни и не обосновават определяне на наказанието в хипотезата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 НК. Като смекчаващи вината обстоятелства правилно са отчетени желанието на подс. Й. да окаже помощ след деянието, заинтересоваността от съдбата на пострадалия по време на престоя му в болничното заведение, направените самопризнания, допринесли за своевременното разследване и разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното, обстоятелството на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. След като правилно са извели тези обстоятелства, съдилищата са изпълнили задължението да извършат преценката дали те обосновават извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко за така извършеното престъпление, която преценка е задължителна за приложението на чл. 55 НК. Правилни са констатациите, че такъв правен извод не може да бъде обоснован, защото нито деянието – предвид засегнатите обществени отношения и степента на тяхното засягане, нито деецът – предвид предходното му осъждане и наличието и на други наказания за нарушения на правилата за движение, показват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за този вид престъпни деяния.
Поради тези съображения, не е налице незаконосъобразност, като е отказано определяне на наказанието по отношение на подс. Й. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Поради това и искането за изменение на въззивното решение и определяне на наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, под предвидения в специалната норма минимум, е лишено от основание.
Не е налице явна несправедливост на наложеното на подс. Й. наказание „лишаване от свобода”. Същото е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения минимум, като не се сочат и не се констатират неотчетени обстоятелства, които допълнително да смекчат наказателно правното положение на осъдения. Законосъобразно е извършена редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК, като определеното наказание е намалено с една трета.
Преценявайки оплакването за явна несправедливост на наказанието, настоящият съдебен състав констатира допуснато нарушение на материалния закон с определяне на строг режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” в затворническо общежитие от закрит тип. За да определи посочения режим и тип пенитенциарно заведение, първоинстанционният съд е посочил обстоятелството, че подс. Й. не е осъден за пръв път на лишаване от свобода, предвид преходното му условно осъждане по нохд № 925/12г. Тези изводи биха били верни, ако се касаеше до осъждане за умишлено престъпление, защото разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС разграничава хипотезите: първата касае осъдените за пръв път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, а втората – осъдените за престъпления, извършени по непредпазливост. След като деянието, за което е осъдено лицето, е непредпазливо, изискванията за срока на наказанието и за поредността на осъждането, не са относими (те са от значение само досежно осъждането за умишлено престъпление). Поради това, доколкото подс. Й. е осъден на лишаване от свобода за престъпление, извършено по непредпазливост, то съобразно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС следва да бъде настанен в затворническо общежитие от открит тип и във функция от това, съобразно чл. 61, т. 3 ЗИНЗС режимът следва да е общ. Констатираното допуснато нарушение на материалния закон може да бъде отстранено от настоящата инстанция.
Изложените съображения мотивират изводите на касационния съдебен състав за липса на предпоставки за корекция на въззивното решение по отношение на приложението на материалния закон във връзка с оплакванията в касационната жалба и по отношение на наказанията, наложени на подс. Й.. Налице са основания за изменение на решението в частта относно типа затворническо общежитие и първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 9 от 04.02.2014г. по внохд № 244/2013 г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното на подс. Х. Й. Й. наказание една година и четири месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 9 от 04.02.2014г. по внохд № 244/2013 г. по описа на Апелативен съд гр. Бургас в останалата му част.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.