Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

гр. София, 23.06. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Райна Стоименова и прокурора………………….
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3899 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 15771/06.08.2021 г. на „Електроразпределение Север“ АД, представлявано от адв. Николай Банков, срещу въззивно решение № 1112/23.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1173/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260855/10.03.2021 г. по гр. д. № 14593/2020 г. по описа на Районен съд – В.. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против З. Г. И. искове по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на парично вземане в размер на 7 013,66 лв., представляващо стойността на начислена електрическа енергия за периода 25.03.2017 г. - 18.12.2019 г. по фактура № [ЕГН]/26.02.2020 г.; и вземане в размер на 200,66 лв., представляващо обезщетение за забава за заплащане горното задължение, за периода 09.03.2020 г. - 17.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9279/2020 г. по описа на Районен съд – Варна.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата – З. И., чрез адв. Ц. Д., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
С определение №244/30.03.2022 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; и длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила.
По първия процесуалноправен въпрос настоящият състав споделя установената практика на ВКС (вж. - решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., IV г.о., решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., IV г.о. и др.), че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник на косвено или на пряко доказване, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими в сравнени с други. Всички те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК.
По втория процесуалноправен въпрос в практиката на ВКС (вж. - решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о., решение №76/08.04.2021 по гр.д. № 2209/2020 г., ІV г.о., решение №77/08.04.2021 г. по гр.д. № 2862/2020 г., ІV г.о. и др.) е изяснено, че съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение обаче не се формира произволно, а е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, а нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. ОСГК на ВКС). Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. Както се посочи в отговора на първия правен въпрос, не е необходимо всеки факт да бъде установен пряко, тъй като е възможно осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че този факт не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, съпътства друг – установен по делото факт.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ответникът З. Иванов е собственик на обект, находящ се в [населено място], местност „Лозите“ № 73190, с абонатен № [ЕГН], клиентски № [ЕГН]. На 23.03.2017 г. електромерът в обекта е подменен с друго СТИ с фабричен № 7785421, с посочени показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри. На 18.12.2019 г. е извършена техническа проверка на СТИ, за което е издаден констативен протокол № 1106155/18.12.2019 г., подписан от извършилите проверката служители на дружеството и от един свидетел. Електромерът е снет и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е установено (КП № 366/13.02.2020 г.), че невизуализираният регистър 1.8.3 съдържа показания за потребена 37 089,614 кВтч ел. енергия. Според извършената метрологична експертиза, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема, наличие на преминала 37 089,614 кВтч енергия по тарифа 1.8.3., която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът не съответства на техническите характеристики. Предвид резултатите от проверката, дружеството е издало фактура № [ЕГН]/26.02.2020 г., в която начислило за заплащане сумата 7 013,66 лв., представляваща стойността на 37 089 кВтч ел. енергия за периода 25.03.2017 г. - 18.12.2019 г. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че към датата на проверката процесният електромер е в срока си на метрологична годност; че показанията, записани в регистър 1.8.3., не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в този регистър води до извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Препрограмирането най-вероятно касае и часовника на електромера, тъй като при изследването в БИМ е констатирано, че при продължително включване/натоварване с отчитане по показващото устройство (дисплея), електромерът не натрупва в нито една от двете визуализирани тарифи – дневна и нощна. Това може да се обясни с промяна в настройките на часовата зона на уреда. Вещото лице е посочило още, че направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане електрическа енергия са математически точни и крайната цена е съобразена с утвърдените от ДКЕВР цени за процесния период.
При тези данни, за да отхвърли предявения положителен установителен иск, въззивният съд се е позовал на приложимите разпоредби от Закона за енергетиката и на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ бр. 25/30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г. Приел е, че по силата на законовата делегация по чл.83, ал. 2, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 – т. 6, вр. с чл. 21, т. 3 ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за оператора на мрежата на електрическа енергия е предвидена възможност едностранно да коригира сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена ел.енергия. Извършената едностранна корекция от страна на ответника се основава на предвиденото в чл.49 и чл. 55 ПИКЕЕ. Според чл. 55 ПИКЕЕ в случаите, когато се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. В случая, СТИ е поставено в обекта на ответника на 23.03.2017 г., като в КП за монтажа е записано, че същото е монтирано с конкретни показания във видимите на дисплея регистри (нощна и дневна тарифни зони), т.е. – не е ново. С оглед на това, въззивният съд е счел, че по делото не е установено кога във времето е станало преминаването на електроенергия през СТИ, която е отчетена в невизуализиран регистър, респ. не може да се направи извод, че количеството ел.енергия в регистър 1.8.3. към датата на проверката е потребено от абоната за изследвания период. Този факт не е установен от ищеца при условията на пълно и главно доказване с преки доказателства, поради което претендираната за плащане сума не е дължима и искът следва да се отхвърли.
При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е неправилно. В нарушение на процесуалния закон са формирани крайните решаващи изводи на въззивния съд за неоснователност на претенцията.
Безспорно е, че ответникът е страна по договор за доставка на ел. енергия в процесния обект. В този обект е бил монтиран електромер, в срока си на метрологична годност, с който е отчетено наличие на доставена и потребена електрическа енергия в невузиализирания регистър 1.8.3, който факт се установява с официален свидетелстващ документ (протокол от метрологична проверка от БИМ) и от заключението на назначената по делото техническа експертиза. Вещото лице е констатирало, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но натрупването на показания в ненастроена за отчет тарифа се дължи на външна софтуерна намеса в тарифната схема на електромера. Безспорно е също, че преди монтирането на уреда в обекта на ответника е извършена метрологична проверка на показанията му, като същите са записани в експертизата на „Еллаб България“ ООД (стр.27 от делото на РС) и са отразени коректно в протокола за монтажа. Според обясненията на вещото лице в о.с.з. от 26.02.2021 г., липсата на отчетени показания в невизуализирания регистър при изследването на СТИ (преди поставянето му в обекта на ответника) означава, че такива не са открити, т.е. не са съществували към момента на монтажа. Освен това, при изпитването на уреда в БИМ е констатирано, че той не натрупва в нито една от отчетните тарифи (дневна и нощна), което обстоятелство вещото лице обяснява с възможно софтуерно препрограмиране в настройките на часовите зони (на часовника) на активните регистри. Както се посочи в отговорите на правните въпроси, ГПК не изисква всеки факт по делото да бъде установен с преки доказателства, а допустими са и косвените доказателства, доколкото е възможно осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато липсват преки свидетелства за определен факт, съдът не може да прави извод, че този факт не се е осъществил, а е длъжен да прецени всички останали установени факти в тяхната взаимовръзка според научните, опитните и логическите правила. Въззивната инстанция се е отклонила от тези правни разрешения, приемайки, че претенцията е неоснователна, тъй като липсват преки доказателства записаното в скрития тарифен регистър количество електрическа енергия да е потребено за изследвания период. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на експертизата обаче, такъв извод не следва. Вярно е, че съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Той може да приеме, че установени в заключението факти и причинни връзки не са доказани или че неустановени в заключението факти и причинни връзки са доказани, но само след обсъждането по отделно и в съвкупност на всички останали доказателства и обстоятелства по делото, което в случая не е направено.
Същевременно, по делото са останали неизяснени въпросите - от кого, по какъв начин и с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие. Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка, без намеса на човешко поведение, или е резултат на целенасочено поведение; какви са възможните причини за наличие на показания в регистър 1.8.3 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ при софтуерно четене „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ.
Поради изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за да бъде изслушана комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която да даде заключение по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ „намеса в тарифната схема“ на СТИ; може ли тя да се изразява и в препрограмиране на часовника на СТИ, с оглед констатациите при изследването в БИМ, че електромерът „не натрупва на нито една от двете визуализирани на дисплея тарифи“ (т.4.5 от КП №266/13.02.2020 г. – л.14 от делото на РС); при какви условия е възможно (включително при какви технически повреди) да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на СТИ; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 1.8.3 на процесното средство за търговско измерване, респ. може ли да се изключи възможността тези показания да са съществували към момента на монтажа му в обекта на ответника (през 2017 г.), но да не са отразени в протокола от изследването на „Еллаб България“ ООД; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта средство за търговско измерване, отчетеното в невизуализирания регистър количество електроенергия било ли е възможно да бъде доставено и потребено от абоната за изследвания период и на каква стойност възлиза.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността на страните за разноски в производството пред Върховния касационен съд, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК.

Предвид всичко изложено и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1112 от 23.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1173/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд - Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.