Р Е Ш Е Н И Е №31 [населено място], 05.03.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4698 по описа за 2014 г. за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на В. М. А. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 65 от 28.02.2014г. по гр.д. № 4202/2013г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е отменено решение № 987/12.02.2013 г. по гр. дело № 3621/2012 г. на Софийския градски съд и вместо това е изменено на основание чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от СК, утвърденото с решение от 19.10.2005 г. по гр. дело № 1800/2005 г. на Софийския районен съд, споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985/отм./ в частта относно режима на лични отношения между бащата В. М. А. и малолетното дете Й. В. А., като е определен нов режим на лични отношения между тях, подробно описан в решението. С решението е отхвърлен предявения от В. М. А. срещу А. Д. А. иск с правно основание чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от СК в останалата част - за изменяне на утвърденото с решение от 19.10.2005 г. по гр. дело № 1800/2005г. на Софийския районен съд, споразумение по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 (отм.) в частта относно упражняването на родителските права и относно издръжката. С молба от 18.09.2014г. молителят е уточнил, че поддържаните основания за отмяна са две: по чл. 303, ал.1, т.4 и т.1 ГПК. Първото основание се поддържа поради двете противоречиви решения на Софийски районен и Софийски градски съд относно предоставяне на родителските права над малолетното дете. Второто основание се поддържа с оглед на новонастъпили обстоятелства, след подаване на жалбата до ВКС, доказателствата за които не са приети по делото и не са включени в мотивите на съда, а именно: решение по гр.д. № 11011/2013г. на СГС, с което е отхвърлена молба на А. Д. А. против В. М. А. по Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/ и обвинителен акт на Софийска районна прокуратура от 25.02.2014г., с който З. П. В. в качеството му на свидетел по горепосоченото дело по ЗЗДН е обвинен в престъпление по чл. 290, ал.1 НК. Ответницата по молбата А. Д. А. е депозирала първоначален отговор, допълнение към него и отговор след направеното от молителя уточнение на поддържаните основания. Във всички тях поддържа неоснователност на молбата. Към становищата й са приложени множество документи. С определение № 204 от 26.11.2014г. по настоящето дело е допусната до разглеждане молбата на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Молбата по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е оставена без разглеждане и определението в тази част е влязло в сила. По основателността на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК съдът намира следното: За да постанови решението, предмет на отмяната, съставът на Върховния касационен съд, ІVг.о. е приел, че не е налице изменение на обстоятелствата, в сравнение с положението към момента на утвърждаването на споразумението по чл. 99, ал. 3 от СК от 1985 (отм.), което да налага изменение на същото в частта му относно упражняването на родителските права. Не е установено нито влошаване на положението на детето при майката, която упражнява родителските права съгласно споразумението, нито са установени обстоятелства, при които би се подобрило положението на детето, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата. Съдът е намерил, че с оглед възрастта и специфичността на заболяването, от което страда детето, в изключителен негов интерес е то да остане под непосредствените грижи на майката и да живее при нея - в условията на създадената и осигурена му по-благоприятна, в сравнение с тази при бащата, семейна среда, където за него са осигурени постоянни грижи на възрастен - освен непосредствено от майката, и от бабата по майчина линия, към която детето също е силно привързано, и от пълнолетната му едноутробна сестра. Същевременно е определил един значително разширен /и детайлно регламентиран/ режим на лични контакти с бащата, предвид близостта на жилищата на двамата родители, при който бащата да продължи активно да полага грижи за детето, включително свързаните със специалните му образователни потребности, каквито грижи той е полагал и до момента. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая съдебното решение по гр.д. №11011/2013г. на СГС, на което се позовава молителя, разрешава спор между страните във връзка с подадена от ответницата молба за защита по ЗЗДН. Решението е влязло в сила на 13.01.2014г., след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, поради което не би могло да бъде взето предвид от Върховния касационен съд при постановяване на решението му. С. решение, с което молбата по ЗЗДН е отхвърлена, няма отношение към правните изводи на съда по съществото на настоящето дело за промяна на родителските права. При постановяването му не са обсъждани качествата на двамата родители, а е изтъкнато, че между тях е налице висящ съдебен спор относно упражняване родителските права по отношение на сина им Й., което обяснява усложнените и влошени отношения помежду им. Отмяната на първоинстанционното решение, с което молбата по ЗЗДН е била уважена, е обосновано с позоваването на свидетелските показания на З. В., за които във въззивното производство е прието, че не са достоверни и не могат да бъдат ценени. Второто писмено доказателство, на което се позовава молителя, е обвинителния акт срещу З. В..Срещу него е повдигнато обвинение по чл. 290 НК във връзка с дадените свидетелски показания по делото по ЗЗДН. Обвинителният акт е съставен на 25.02.2014г., така че също е създаден след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество. Този документ също не удостоверява обстоятелства от значение за изхода на настоящето дело. Дали са неверни показанията му, дадени пред съда по делото за защита от домашно насилие, би имало значение за решаването на този спор, но не и за настоящия, който е с различен предмет. Поради изложеното, тъй като представените с молбата за отмяна нови писмени доказателства не удостоверяват нови обстоятелства от съществено значение за разрешаване на спора за упражняване на родителските права, то молбата следва да се остави без уважение. Останалите изложени в молбата и в уточнението й доводи представляват оплаквания срещу правилността и обосноваността на съдебния акт, каквито не могат да бъдат разглеждани в производството по отмяна. Представените от ответницата доказателства нямат отношение към производството за отмяна, а касаят състоянието на детето и упражняването на родителските права, поради което няма да бъдат обсъждани. При този изход в полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с правно основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 65 от 28.02.2014г. по гр.д. № 4202/2013г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. ОСЪЖДА В. М. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А. Д. А. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 300 /триста/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: