5 Р Е Ш Е Н И Е № 83 С., 28.04. 2016 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на тридесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав: Председател: К. Ю. Членове: Л. Богданова С. Богданова При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 5128 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 1616 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 2076/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1876 от 19.03.2015 г., постановено по гр.д. № 5918/2012 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният по чл.2, ал.1, т.3 З. иск за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. и вместо това Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Н. Х. Д. допълнително сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в частта му, с която искът по чл.2, ал.1, т.3 З. е уважен за сумата 15 000 лв. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. С определение № 1246 от 29.12.2015 г. постановено по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Представителят на Прокуратура на Република България изразява становище, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД е приложен неправилно и присъдената сума в размер на по 25 000 лв. е завишена. При определяне размера на обезщетението съдът не е отчел в достатъчна степен доказания обем на действително претърпяните неимуществени вреди. Ответникът Н. Х. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид доводите във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290, ал.2 ГПК намира следното: По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна практика - т.4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр.д. №78/2011 г. на ІІІ г.о. и др. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 З., от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. При този отговор на материалноправния въпрос, настоящият съдебен състав намира жалбата на Апелативна прокуратура, [населено място] за частично основателна. В. съд е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 З. в лицето на Прокуратура на Р България, от чиито действия на ищеца са причинени вреди- незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което с влязла на присъда е признат за невиновен. За да уважи искът за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. съдът е взел предвид периода на производството, наложената мярка за неотклонение, тежестта на обвинението, медийният отзвук от него, притесненията и неудобствата които е изживял по този повод, младата възраст на ищеца в началото на наказателното преследване. Съдът в настоящия състав намира, че решението в частта, с която е определен размера на присъденото обезщетение на 25 000 лв. е неправилно. Неправилно е приложен материалния закон - чл.52 ЗЗД, като необходимият за обезщетяване на претърпяните морални вреди размер е завишен. Установено е по делото, че воденото срещу ищеца наказателно преследване във връзка с повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал.1, пр.1 и пр.2 НК, заради това, че от неустановена дата до 8.11.2002 г. около 9.30 ч. на паркинга на фирма „В.”, [населено място] в лек автомобил „Нисан” който е ползвал, в нарушение на чл.3, чл.6, чл.7, чл.18б ЗКВВООБ и чл. 31 ППЗКВВООБ е придобил от неустановено лице и държал взривни вещества, без да има надлежно разрешение. Установено е, че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” е за период повече от два месеца, а наказателното производство е продължило близо 10 години. От показанията на св. М. и Димитрова- майка на ищеца е установено, че е бил подтиснат, изпитвал неудобство и дискомфорт от разследването, от публикациите в местния печат и централните ежедневници, че се изолирал от близки и познати. Настоящият съдебен състав изхождайки от разбирането, че критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства намира, че в случая те не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лв. Отчитайки продължителността на наказателното преследване, вида на наложената мярка за неотклонение, предвиденото наказание за престъплението по повдигнатото обвинение, младата му възраст при повдигане на обвинението, обстоятелството, че премествайки се в друго населено място е спестил част от негативните преживявания, тъй като там не са имали знание за повдигнатото обвинение, че преживените стрес и напрежение са се отразили върху психиката му, и въз основа на събраните доказателства за преживяните тревоги и притеснения от св. М., негов приятел и майка му, настоящият състав приема, че за установените неимуществени вреди справедливият размер на обезщетението е 15 000 лв. Предвид изложеното, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 З. е уважен за разликата над 15 000 лв. и до 25 000 лв. ще следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което се отхвърли за сумата от 10 000 лв. /разликата над 15 000 лв. и до 25 000 лв./. Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1616 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 2076/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Н. Х. Д. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв. и до 25 000 лв., като в тази част Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Х. Д. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.І, кантора 158, адвокат С. К. И. срещу Прокуратура на Република България, [населено място] иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за заплащане на обезщетение в размер на сумата 10 000 лв., представляваща разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която Прокуратура на Р България е осъдена да заплати на Н. Х. Д. на основание чл.2, ал.1, т.3 З. сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва. Осъжда Прокуратура на Р България да заплати на Н. Х. Д. направените разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: