Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 37   София, 23.04.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март  две хиляди и девета   година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ            ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА                                        ЕМИЛ МАРКОВ     изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева  т.дело № 667/2008  година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Застрахователна компания “ У. ”АД – гр. С. е подал касационна жалба срещу решение от 11.04.2008г. по гр. д.3149/07г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 06.07.2007г. по гр.д.1047/2006г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е бил отхвърлен иска на ЗД “Б” АД – гр. С. против ЗК “ У. “ АД – гр. С. с правно основание чл.402, ал.1 ТЗ / отм./ вр. чл.407, ал.1 ТЗ / отм./ за сумата 8527.34лв. – неизплатена част от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2848.08лв., по същество тези искове са уважени. В частта, с която е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД над присъдения размер до пълния предявен от 2923.08лв. решението е оставено в сила. Касаторът е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Конкретно e развил доводи за нарушение на чл.13, ал.1 и ал.2 от действуващата към момента на настъпване на застрахователното събитие - Наредба за задължителното застраховане / отм./. Този извод той е обосновал с приетата по делото експертиза, съгласно която била налице тотална щета и от която са изведени и стойностите за определяне на размера на застрахователното обезщетение по методиката на Г. фонд и единната методика на застрахователните дружества, като по първата методика сумата е 18694лв., а по втората – 28684.80лв. Страната е сочила, че застрахователното обезщетение съобразно разпоредбата на чл.13, ал.1 и ал.2 Наредба за задължителното застраховане /отм./следва да бъде определена от експертна комисия на застрахователя по “ Гражданска отговорност”. Развити са и подробни съображения по основания спорен въпрос – начина на определяне на застрахователното обезщетение, с който е свързан и формулирания съществен материалноправен въпрос, като касаторът е поддържал, че застрахователното обезщетение следвало да бъде определено по методиката на Г. фонд, с оглед неговия статут и дейност свързана с изплащане на обезщетения на трети увредени лица, което правело отговорността му аналогична на тази на застрахователя. Ответникът по касация- ЗД “ Б. И. ” АД – гр. С. не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение №70 от 03.02.2009г. на ВКС, І т.о.въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280,ал.1 т.2 ГПК. С обжалваният съдебен акт, състав на Софийски градски съд е приел основателност на предявения от ЗД “ Б. И. ” АД – гр. С. против ЗК “ У. “ АД – гр. С., иск с правно основание чл.402 ТЗ / отм./, поради това, че след като ищеца е обезщетил застрахованото лице за вреди причинени от ПТП и е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 39116.60лв. / 80% от договорената застрахователна стойност, поради настъпила тотална щета/ то той е встъпил в правата на увредения срещу ответника - застраховател на деликвента по застраховка “ Гражданска отговорност”- до размера на платеното от него, поради което предявения иск е доказан по основание. По отношение на размера на застрахователното обезщетение е прието, че той следва да бъде определен по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съобразно основанието за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1 т.2 ГПК е поставен съществен материалноправен въпрос- относно начина на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.402 ТЗ / отм./. С оглед именно този въпрос е поддържано противоречие между приетото по приложените – решение №77/ 17.02.2004г. по гр.д. 1412/03 на ВКС, ТК, решение № 548/16.05.1996г. по гр.д. 294/95 на ВКС, V г.о. и решение от 03.06.2003г. по гр.д. 2452/02г. на САС, с които във връзка с определяне на застрахователното обезщетение е прието, че то не може да надхвърли действителната стойност на застрахованото имущество към момента на деликта или като база за неговото определяне е посочена не стойността на ремонта за отстраняване на шетата, а тази на застрахованото имущество, с който размер следва да бъде съобразено и дължимото застрахователно обезщетение. Настоящият състав на ВКС, след преценка на застъпените становища в цитираните решения и на основание чл.291 ГПК приема следното: Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се дефинира като неблагоприятна промяна чрез смущаване, накърняване и унищожаване на човешко благо- имущество, права, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане, като задължението му за репариране на вредите възниква дотолкова, доколкото застрахованото имуществено благо е унищожено. В тази връзка размера на дължимото застрахователно обезщетение зависи от конкретно настъпилите вреди- арг. чл.399, ал.2 ТЗ/отм./, а при пълно погиване на застрахования предмет се дължи цялата застрахователна сума, която не може да надвишава неговата действителна стойност – арг. чл.396, ал.1 ТЗ /отм./. След изплащане на определеното по този начин застрахователно обезщетение, застрахователят има право да се суброгира в правата на застрахования срещу третото лице- деликвент, който е отговорен за причинените щети, респективно срещу неговия застраховател- арг. чл.402 ГПК/отм./. В тази хипотеза, когато между деликвента и неговия застраховател е сключен договор за застраховане срещу гражданска отговорност, задължението на застрахователя в рамките на застраховка “ Гражданска отговорност” е функционално обусловено от вторичното, охранително задължение на застрахования да обезщети вредите на третото лице, което е увредено от него. По своята правна същност застрахователното събитие при застраховка “ Гражданска отговорност” съставлява юридически факт, който поражда гражданската отговорност на застрахования. Следователно, към този момент се определят и стойностите относими към размера на дължимото застрахователно обезщетение, което в случая е функция на деликтното обезщетение и е пряко обвързано от стойностния адекват на всички претърпяни вреди - имуществени и неимуществени. Отговорността на застрахователя, в хипотеза на регрес спрямо него не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. Или меродавна е не възстановителната, а действителната стойност на вещта. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено – арг. 396,ал.1 ТЗ / отм./. При застраховка “ гражданска отговорност” размера на застрахователното обезщетение е ограничен и от максималната застрахователна сума. Т.е. в нейните рамки се определя и стойностния адекват на причинената и подлежаща на репариране вреда, като тя се лимитира още и от действителната стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие. Така определено обезщетението се дължи от застрахователя на деликвента при осъществяване на регресното право на платилия обезщетение застраховател. По тези съображения настоящия състав приема, че начина на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.402 ТЗ / отм./ се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностният адекват на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент. На основание чл.291, ал.1 ГПК настоящият състав на ВКС, І т.о. приема, че правилна е практиката обективирана в решения №77/ 17.02.2004г. по гр.д. 1412/03 на ВКС, ТК, решение № 548/16.05.1996г. по гр.д. 294/95 на ВКС, V г.о. и решение от 03.06.2003г. по гр.д. 2452/02г. на САС. По основателността на касационната жалба: Установено е било по делото, че на 20.03.2003г. при пътно транспортно произшествие, по вина на водача на МПС “Б” с ДК №С 5063 ВТ, навлязъл с несъобразена скорост в насрещното движение е била причинена вреда- тотална загуба на МПС- “ МАН 8 163ЛС” ДК № С* собственост на “А” ООД – гр. С., застрахован по застраховка “ А. ” при ищеца, който с оглед тези обстоятелства е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 31293.20лв.- 80% от застрахователната сума. Спорът е повдигнат от суброгиралия се в правата на увредения от деликта, застраховател, който е претендирал заплатеното от него в размер на 8527.34лв.-разлика между признатата от ответника – застраховател на деликвента- сума от 22765.86лв. и платеното от него. Пред първостепенния съд са били изслушани две експертни заключения/ основно и допълнително/- по първото с дата 21.01.2007г. е определена детайлно стойността на щетите/ в това число и възстановяване, монтаж демонтаж и труд/ по увреденото МПС към датата на ПТП, а с второто – допълнително заключение от 19.04.2007г. е определена действителната стойност на МПС към релевантния момент по две методики- тази на Г. фонд- в размер на 23705лв. и на единна методика на застрахователните дружества-в размер на 35856лв. При тези фактически данни следва да се приеме, че в нарушение на съдопроизводствените правила- чл.157 ГПК / отм./, съдът не е изслушал техническа експертиза, която да даде заключение за действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на увреждането. Даденото експертно заключение, ползуващо различни методики не отговаря адекватно на това изискване, тъй като само нормативно определената методика е задължително приложима и следва да бъде съобразявана от съда при преценка за размера на дължимото обезщетение. Значителната разлика в стойността получена при прилагане на различните методики е още едни аргумент в полза на този извод. При наличие на спор между страните, експерта е следвало да определи пазарната стойност на имуществото само по правилото за съответствие на пазарния критерий – т.е. стойността, достатъчна към релевантния момент за закупуване на имущество от същия вид. Този извод се обосновава и с вече изложеното по разрешаване на съществения материалноправен въпрос. В тази насока неоснователни са развитите доводи от касатора относно възприемането на конкретно определена методика, незалегнала като нормативно изискване. Основателни са обаче неговите оплаквания във връзка с неправилност на обжалваното решение, с оглед възприетото, че обезщетението следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Допуснати са нарушения по чл.281,т.3 ГПК- основание за касиране на атакуваното решение. С оглед на изложеното на основание 293, ал.3 ГПК обжалваното въззивно решение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане, с оглед допуснатато процесуално нарушение по чл.157, ГПК / отм./, налагащо изслушването на ново експертно заключение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 11.04.2008г. по гр. д.3149/07г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: