О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 110 Гр. София, 16.03. 2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.дело № 856/2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Я. В. С. от САК, като процесуален пълномощник на ищеца А. Н. Н., срещу определение № 10062 от 08.02.2021 г. по в.гр.д. № 423/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 14-ти състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх. № 77590 от 07.12.2020 г. за изменение на постановеното по същото дело въззивно решение № 12122 от 15.10.2020 г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), за осъществено от адв. С. процесуално представителство в производството пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението по чл. 248 ГПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на атакувания съдебен акт, разглеждане по същество на молбата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските и осъждане на ответника да заплати сумата от 1 716 лв. с ДДС, вместо присъдените 1 352.57 лв. с ДДС, представляваща адвокатски хонорар за осъществено от адв. С. безплатно процесуално представителство на ищеца пред въззивната инстанция, съобразно защитения материален интерес по частично уважената въззивна жалба на А. Н. Н.. Против жалбата не е постъпил в срок писмен отговор от насрещната страна – „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК:[ЕИК]. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ-ро отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение на въззивен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания акт, решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че обжалваемият интерес във въззивната инстанция е 70 000 лв. и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) на адв. С. се следва възнаграждение в размер на 2 630 лв. и 20 % ДДС или сума в размер на 3 156 лв. с ДДС, което обаче следва да бъде съобразено с уважената/отхвърлената част от иска, поради което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция следва да е 1 352.57 лв. с ДДС, колкото вече са присъдени с въззивното решение. Установява се от данните по делото, че с решение № 7802 от 18.11.2019 г. по гр.д. № 11160/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-22 състав, „Застрахователно дружество „Бул Инс“ е осъдено да заплати на А. Н. Н. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за търпените неимуществени вреди в резултат смъртта на неговия баща Н. И. Н. при ПТП на 04.03.2016 г., като над този размер до пълния претендиран такъв от 150 000 лв. искът е отхвърлен. Въззивното производство е било образувано само по въззивна жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. С въззивното решение е прието, че жалбата на ищеца е частично основателна, като искът на Н. е уважен за още 30 000 лв. или за общо 110 000 лв., а в останалата отхвърлителна част решението е потвърдено. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция. Предвид изложеното, съобразно обжалваемия интерес във въззивната инстанция и с оглед изхода от спора пред апелативния съд, дължимото адвокатското възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат е в размер на 1 352.57 лв. с ДДС, определен съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ във вр. с § 2а от ДР на НМРАВ. Сума в този размер вече е била присъдена на адв. С. с въззивното решение, поради което молбата по чл. 248 ГПК правилно е била оставена без уважение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 10062 от 08.02.2021 г. по в.гр.д. № 423/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 14-ти състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.