Ключови фрази
Отговорност на управителя и контрольора * обезщетение за имуществени вреди * договор за управление * Неустойка

Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
София,20.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ


при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1525/2015 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. И. К. от [населено място] срещу решение № 367 от 17.12.2014 г. по в. т. д. № 598/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 765 от 22.07.2014 г. по т. д. № 439/2014 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата 60 267.32 лв. – обезщетение за вреди от неправомерно действие по сключване на договор за счетоводна услуга от 19.09.2011г. и негативните за дружеството последици от същото, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 06.03.2014 г. – до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо поради отсъствие на абсолютната процесуална предпоставка за разглеждането на предявения иск по чл. 145 ТЗ – взето решение от Общото събрание на съдружниците в ответното дружество по чл. 137, ал.1, т. 8 ТЗ. При условията на евентуалност се твърди и неправилност на обжалвания акт. Касаторът счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 145 ТЗ, тъй като към момента на извършване на твърдяното като увреждащо действие – сключване на договор за счетоводна услуга – същият не е имал качеството „управител“, а освен това не е налице и сключен договор за управение по чл. 141, ал. 7 ТЗ, в който да са очертани конкретно границите на правата и задълженията му към дружеството. Изразява и несъгласие с извода, че процесният договор за счетоводна услуга представлява действие, което уврежда дружеството, като излага подробни съображения за необходимостта от този договор, а също и че уговорената в него неустойка не е нищожна поради накърняване на добрите нрави, доколкото не надхвърля присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Като неправилно касаторът преценява и становището на решаващата инстанция, че направеното от него възражение за липса на решение на Общото събрание на дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за завеждане на иск по чл. 145 ТЗ е заявено несвоевременно, като поддържа, че наличието на такова решение е предпоставка за допустимостта, а не за основателността на претенцията, поради което съдът е длъжен да следи служебно за същата.
С определение № 513 от 28.06.2016 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато по въпросите: „Следва ли за предявяване на иска срещу лице, което е управител, респ. което е изгубило към момента на предявяване на иска това качество или е признато за несъществуващо обстоятелство вписването му като управител, да е взето решение от едноличния собственик на капитала, на основание чл. 145 ТЗ вр. чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, респ. от Общото събрание на съдружниците за предявяване на иска и това решение представлява ли абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, за която съдът следи служебно; Съдът следи ли служебно, при липса на възражение в срок, за взето решение на едноличния собственик на капитала на основание чл. 145 вр. чл. 137, т. 8 ТЗ или от съдружниците в дружеството с ограничена отговорност при предявяване на иска на основание чл. 145 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на управител, респ. лице, за което е отпаднало това качество или е признато за несъществуващо обстоятелството, че няма такова качество към момента на предявяване на иска”.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 17.04.2015 г. и в писмена защита, депозирана в съдебно заседание на 26.10.2016 г.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е основателна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу Л. И. К. иск с правно основание чл. 145 ТЗ, въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на управител на ищцовото търговско дружество към датата на увреждащото действие, за заплащане на обезщетение за причинените на дружеството вреди, възлизащи на сумата 60 267.32 лв., която включва заплащане на неустойка за неизпълнение на сключения от ответника договор за счетоводна услуга от 19.09.2011г., както и разноски за принудително й събиране. Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, решаващият състав е стигнал до извода, че доколкото припокрива съдържанието на услугите на вече ангажирания от дружеството одитор, с процесния договор за счетоводна услуга ответникът е осъществил неизгодно за дружеството договаряне, а с последващите си процесуални действия по оттегляне на депозираните от другия управител Т. Д. възражение по чл. 414 ГПК и частна жалба срещу разпореждането на незабавно изпълнение на издадената за събиране на предвидената в договора неустойка заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е осуетил и възможностите на страната да въведе релевантните защитни възражения срещу заповедния дълг. При преценката относно вредоносния характер на извършеното от управителя Л. К. действие по сключване на договора за счетоводна услуга въззивният съд е изразил становище, че уговорената в него клауза за неустойка за неизпълнение в размер на 50 000 лв. се явява нищожна съгласно указанията по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, тъй като неустойката надхвърля присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна функции и има подчертано санкционен характер.
По отношение въражението на ответника за недопустимост на иска поради липсата на взето от едноличния собственик на капитала решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е прието, че същото не следва да бъде обсъждано, тъй като е заявено след срока за отговор на исковата молба (едва в писмената защита пред въззивната инстанция) и доколкото наличието на такова решение е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 145 ТЗ и съответно е относимо към основателността на претенцията, то за него съдът не следи служебно.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение e недопустимо.
Въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, касаещи допустимостта на предявения иск, са намерили отговор в постановеното след допускане на касационното обжалване решение № 129 от 02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на ВКС, І т. о. В същото е прието (включително и чрез препращане към решение № 115 от 27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г. на ІІ т. о.), че решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на Общото събрание на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ. Посоченото становище е аргументирано с това, че: Законът е възложил на ОС, като върховен орган на дружеството, правото и задължението на едновластна преценка дали да търси или не имуществените последици от договорното и органно неизпълнение на задълженията на неговия управител (в т. ч. и бивш); В изключителната компетентност на ОС е предоставена възможността за опрощаване отговорността на управителя с вземане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ дори, когато фактическият състав на деянието е осъществен, каквато компетентност е и вземането на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 Т, неподлежаща на прехвърляне.
С оглед цитираната практика, която се споделя и от настоящия състав, обжалваното въззивно решение се явява недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск. Безспорният по делото факт, че не е налице решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 вр. чл. 147, ал. 2 ТЗ на едноличния собственик на капитала на ищцовото търговско дружество (наличието на такова изобщо не се и твърди) води до извода, че искът по чл. 145 ТЗ срещу ответника Л. И. К., в качеството му на бивш управител на дружеството, е предявен при отсъствието на установена в закона абсолютна процесуална предпоставка, поради което същият е недопустим. Доколкото за допустимостта на иска съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото, преценката в тази насока не е предпоставена от изрично възражение на страната, нито от спазването на предвидения в чл. 131 ГПК преклузивен срок.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството по предявения иск по чл. 145 ТЗ – прекратено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът по касация следва да заплати на касатора направените по делото разноски за разглеждането му във всички инстанции в размер на сумата 11 254.10 лв. По отношение направеното от ответника по касация възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора, настоящият състав намира същото за неоснователно. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 262511 от 05.02.2015 г., сумата 1800 лв. е уговорена и заплатена от касатора както за изготвяне на касационната жалба, така и за осъществяване на процесуално представителство пред Върховен касационен съд. С оглед обема на предоставената правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, следва да се, счете, че платеното адвокатско възнаграждение е напълно адекватно на осъществената в полза на касатора адвокатска защита, поради което липсва основание за намаляването му.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270 ГПК
Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 367 от 17.12.2014 г. по в. т. д. № 598/2014 г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него решение № 765 от 22.07.2014 г. по т. д. № 439/2014 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] срещу Л. И. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата 60 267.32 лв. – обезщетение за вреди от неправомерно действие по сключване на договор за счетоводна услуга от 19.09.2011г. и негативните за дружеството последици от същото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Л. И. К. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 11 254.10 лв. (единадесет хиляди двеста петдесет и четири лева и десет стотинки).

Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: