Р е ш е н и е № 124 гр.София, 18.04.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори април, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 783 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 17.04.2012г. по гр.д.№ 53/ 2012г., с което ОС Сливен е уважил иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК. С определение от 24.01.2013г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за евентуална недопустимост на постановения съдебен акт, с оглед наличието или липсата на правен интерес от търсената с иска защита. Жалбоподателите С. И. Г. и П. В. Г. чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържат, че обжалваното решение е недопустимо. Ответникът С. И. С., чрез процесуалния си представител и лично поддържа, че решението е допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявения иск с правно основание чл.124 ГПК и е признал за установено в отношенията между С. С., С. Г. и П. Г., че декларация от 18.11.2005г. е истински документ, тъй като е издадена от посочения в нея автор С. И.. Съдът е приел, че предявеният иск за установяване истинността на документ с правно основание чл.124, ал.4 ГПК е допустим. Установено е, че декларацията е представена като доказателство пред ОС Ямбол по ВНОХД №71/2009г. и са изложени съображения за това, че след като съдилищата са приели този документ като доказателство по делото и не са се произнесли притежава ли той материална доказателствена сила и каква, е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване на истинността и автентичността на документа. Взето е предвид обстоятелството, че в първоинстанционото производство - съдебно заседание на 15.12.2011год. - С. И. е направил изрично признание на факта, че подписа, положен под декларацията от 18.11.2005 год., в която признава, че е получил сумата 15 000 лева, присъдени на него и съпругата му като обезщетение по наказателно дело, е негов и е признал иска. Признанието на факта за авторството и истинността на документа е преценено от съда, съгласно чл. 175, ал. 1 ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото като признание на иска, тъй като предметът на доказване на иска е именно истинността и автентичността на този документ. Прието е, че декларацията от 18.11.2005г., подписана от С. И., обвързва със материална доказателствена сила и П. Г., тъй като декларираното правно действие извършено от единия съпруг има обвързваща материална доказателствена сила и за другия съпруг, действащ като негов представител по силата на чл.24, ал.2 СК, като акт на управление с общо имущество. При тези данни съдът е счел за основателен предявения иск. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., е допуснал касационно обжалване за да се произнасе по евентуална недопустимост на постановения съдебен акт, с оглед наличието или липсата на правен интерес от търсената с иска защита. В отговор на поставения въпрос настоящият състав намира, че правен интерес от иска по чл. 124, ал.4 ГПК страната има, само ако истинността на документа има значение за други правоотношения между страните. С приетите от Общото събрание на Гражданската и Търговска колегии на ВКС разяснения по приложение на чл. 124 ал.4 ГПК с ТР№5/2012г. ОСГК ТК на ВКС се приема, че искът за установяване на истинността на документ по чл. 124, ал.4 изр. 1 ГПК е недопустим , ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал.1 ГПК. Правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използуван като доказателство с оглед други правоотношения между страните. При така дадения отговор на въпроса следва да се приеме, че в случая неправилно въззивният съд е счел, че за ищецът - ответник по жалба, е налице правен интерес от предявяване на иска по член 124 , ал.4 ГПК, тъй като такава възможност е посочена в разпоредбата на закона. Нито в исковата молба, нито пред двете съдебни инстанции ищецът е посочил документът, за който се иска да бъде установено, че е истински, за уреждане на какви други правоотношения между страните ще бъде ползуван. Наличието на правен интерес не може да се обоснове със заявеното и пред настоящата инстанция от ищеца желание да претендира възобновяване на приключилото с влязла в сила присъда производство по НОХД№1116/2007г. на РС Сливен, където документът, предмет на настоящото производство, е представен като доказателство, тъй като правния интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.3, вр. чл.270, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да се обезсилят като недопустими, а производството по иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК следва да се прекрати, тъй като не е налице правен интерес от търсената с него защита. С оглед разпоредбата на чл.80 ГПК на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представили списък на същите до приключване на устните състезания пред ВКС. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о б е з с и л в а решение от 17.04.2012г. по гр.д.№ 53/ 2012г. на ОС Сливен и потвърденото с него решение от 22.12.2011г. по гр.д.№6135/2011г. на РС Сливен. ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК на С. И. С. за признаване за установено по отношение на С. И. Г. и П. В. Г., че декларация от 18.11.2005г. е истински документ, издадена от посоченя в нея автор С. И.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: