Р Е Ш Е Н И Е № 174 София, 17 април 2012 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 377/2012 година. Производството е образувано по саморъчна касационна жалба на подсъдимия В. Г. И. и жалба от служебния му защитник-адв. К. С. Б. срещу решение № 392 от 11.11.2011 год. по внохд № 894/2011 год. на Софийския апелативен съд. В тях се релевират основанията за отмяна на обжалвания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Оспорва се законосъобразността на постановения от въззивната инстанция съдебен акт като се твърди, че Апелативният съд не е изпълнил задълженията си да отговори на възраженията на подсъдимия срещу приетите от него фактически и правни изводи за авторството на престъплението от страна на подсъдимия, с което съществено е нарушил процесуалните правила и по този начин е ограничил правото на защита на И.. В съответствие с направените оплаквания се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, а при условията на алтернативност-намаляване на наложеното наказание. Пред Върховния касационен съд И. и защитникът му поддържат жалбите по изложените в тях основания и искания. В последната си дума И. изразява несъгласие с осъждането си с довода, че в деянието е участвало и друго сочено от него лице, чиято наказателна отговорност не е ангажирана. Гражданският ищец и частен обвинител Н. Д. С. изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде също заключение, че по изложените в нея основания жалбата на касатора е неоснователна. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 242 от 19.07.2011 год. по нохд № 2637/2011 год. на Софийския градски съд подсъдимият В. Г. И. е признат за виновен в това, че на 15.11.2010 год. около 19.00 часа в [населено място], в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице и при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1165.00/хиляда сто шестдесет и пет/лв. от владението на Н. Д. С., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2, във вр. чл. 29, ал. 1,б.А” , във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на десет години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението деянието да е извършил и при условията на чл. 29, ал. 1,б.”б” НК. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът е определил подсъдимият да търпи наказанието при първоначален”Строг” режим в затвор, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК от определеното наказание е приспаднато предварителното задържане на И. по взета мярка за неотклонение”задържане под стража”, считано от 02.12.2010 год. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 70, ал. 7 от НК е постановено И. да изтърпи отделно наказанието от две години шест месеца и седемнадесет дни, наложено на подсъдимия с присъдата по нохд № 782/2000 год. на Софийския градски съд, при първоначален „Строг” режим в затвор. С присъдата В. И. е осъден да заплати на Н. Д. С. сумата от четиристотин осемдесет и един лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния му размер от 1165.00 лв. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е произнесъл по дължимата държавна такса върху размера на уважения иск и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. С решение № 392 от 11.11.2011 год. по внохд № 894/2011 год. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. В саморъчната жалба от подсъдимия се излага довода, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, като не е отговорил на довода за незаконосъобразност на постановената присъда, съдържащ се във въззивната му жалба, с което са нарушени процесуалните му права и при налагане на наказанието неоснователно не го е определил при условията на чл. 58а от НК. Направените от подсъдимия оплаквания не се подкрепят от доказателствата по делото, поради следното: Производството по нохд 2637/2011 г. на Софийски градски съд е проведено по реда на Глава ХХVІІ - съкратено съдебно следствие пред първата инстанция по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 НПК. В съдебното заседание на 19.07.2011 год. подсъдимият И. и защитникът му са заявили, че са съгласни да бъдат прочетени показанията на част от свидетелите и заключенията на вещите лица, като не са оспорили процесуалната им годност. На базата на тази доказателствена съвкупност, събрана на досъдебното производство и приобщена по реда на чл. 283 от НПК, както и на показанията на непосредствено разпитания пред него пострадал-свидетелят С., съдът е стигнал до фактически изводи за участието на подсъдимия в инкриминираното с обвинителния акт деяние, което квалифицирал като престъпление по чл. 198, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на посоченото основание и чл. 54 от НК му е определил наказание от десет години лишаване от свобода. Несъстоятелен е доводът, че законът е нарушен, поради това, че наказанието не е индивидуализирано по реда на чл. 58а от НК. За разлика от диференцираната процедура по чл. 371, т. 1, във вр. чл. 373, ал. 2, във вр. чл. 372, ал. 4 НПК, която е императивна по реда за определяне на наказанието при условията на чл. 58а от НК, тази по чл. 371, т. т. 2, във вр. чл. 372, ал. 3 от НПК не предоставя възможност за налагането му чрез редукцията по чл. 58а от НК. Не се оправдава и доводът, че съдилищата са допуснали съществени процесуални нарушения при изграждане на вътрешното си убеждение за авторството на подсъдимия в деянието предмет на обвинението, както и твърдението на защитата, че въззивната инстанция не е отговорила на наведените доводи за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда. При проверката и оценката на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Всички събрани доказателства са обсъдени подробно и задълбочено в мотивите на присъдата, така както изисква разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, какво престъпление е извършил подсъдимият, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, чрез която е установил точно поведението и действията му в инкриминираното с обвинителния акт деяние и е изложил съображения, защо приема за доказано съучастието на И. в извършеното престъпление и правилно е приложил закона. От мотивите на обжалвания съдебен акт е видно, че въззивниият съд е извършил проверка на присъдата според изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и е спазил изискването по чл. 339, ал. 2 от НПК да отговори, защо не приема за основателни доводите на защитата срещу нея.Не се установява този съд да е игнорирал или изопачил доказателства. В крайна сметка, като не е установил основания за съмнение в достоверността на показанията на пострадалия и на свидетелите на досъдебното производство, съдът ги е кредитирал изцяло. Многократно в решенията си по други наказателни дела, Върховният касационен съд е имал повод да укаже, че вътрешното убеждение на съда по фактите не може да се подменя от касационната инстанция щом процесуалните правила, гарантиращи формалната им правилност са спазени, какъвто е настоящият случай. Изводите за фактическата правилност на първоинстанционната присъда, изложени от въззивния съд в обжалваното решение се споделят от настоящия касационен състав, защото те са изведени след задълбочен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства. При тези съображения Върховният касационен съд не намери Софийският апелативен съд да е допуснал нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което не може да бъде удовлетворено отправеното искане до касационната инстанция за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Доводът за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК също не се подкрепя от данните по делото. Не е налице очевидно несъответствие между определения размер на наложеното наказание с относимите за индивидуализирането му обстоятелства по чл. 54 от НК. От данните по делото /справка за съдимост на л. 57-60 от досъдебното производство/ е видно, че подсъдимият е осъждан многократно с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, като е търпял и ефективно наложено с присъда 20/11.12.2001год. по внохд № 816/2001 год. на Софийския градски съд наказание от шестнадесет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116 от НК. По тази присъда, с определение влязло в сила на 12.03.2010 год. по нчд № 1985/2010 год. на Софийския градски съд, И. е бил условно предсрочно освободен за срок от две години шест месеца и седемнадесет дни и именно в този срок той е извършил деянието, за което е осъден, представляващо предмет на проверка при настоящата касационна проверка. Обсъждайки по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК възражението за явна несправедливост на наказанието въззивният съд е приел, че наказанието лишаване от свобода е съобразено с обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 НК и на чл. 36 НК. Изложил е мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. Очевидно, оказаната до този момент спрямо И. наказателна репресия не е повлияла към спазването на закона и за превъзпитанието му. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е съобразил личното му участие в деянието предмет на обвинението, респ. не са разграничени действията му от другия, неустановен по делото съучастник /когото по име за първи път И. сочи пред настоящата съдебна инстанция/ и поради това наложеното наказание е явно несправедливо. Престъплението „грабеж” е съставно, включващо употребата на насилие/ с проявни форми- сила или заплаха/, както и противозаконно отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без негово съгласие с намерение деецът, противозаконно да я присвои. От фактическа страна по делото е установено не само участието на касатора в отнемане вещите на пострадалия, но и това, че И. е бил активната личност в престъплението, като предприел интензивно насилие, за да предотврати съпротивата на пострадалия като го съборил на земята, а след това и го е заплашил с действия и думи. Всичко това, наред с предишното съдебно минало на И. го очертава като изключително дръзка и безцеремонна личност с висока степен на обществена опасност, по отношение на когото размерът на наказателна репресия правилно е преценен и с нея ще се постигнат целите на специалната и генералната превенции. Обстоятелството, че подсъдимият изобличава като съизвършител в престъплението лицето С. К. не може да повлияе на крайния извод, че оплакването му за несправедливост е неоснователно, тъй като така изнесените данни и съответно, преценката, дали да се образува наказателно производство срещу К., не е на съда, а на други органи от съдебната власт, съобразно разпоредбите на процесуалния закон. По изложените съображения, жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд като законосъобразно и справедливо, следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 392 от 11.11.2011 год. по внохд № 894/2011 год. на Софийския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: