Р Е Ш Е Н И Е № 392 гр. София, 12.02.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 995 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Р. С. Б. против въззивно решение № 127/08.04.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 175/2015 г., с което е била потвърдена присъда № 32/17.12.2014 г. на Софийски окръжен съд по НОХД № 115/2014 г. С тази присъда Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Р. С. Б. за виновен в това, че на 08.08.2012 г., около 02. 00 ч., на [улица]в [населено място], [община], умишлено е умъртвил А. А. Б., като убийството е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 20 години , което да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, приспадайки предварителното му задържане за периода 09.08.2012 г. до 25.06.2013 г. Произнесъл се е по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да запрати разноските по делото. В касационната жалба, поддържана пред ВКС лично от подсъдимия и защитника му, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че деянието не е било доказано по несъмнен начин съобразно изискването по чл. 303 от НПК, поради което и осъждането на подсъдимия е незаконосъобразно Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият сочи, че е невинен и моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. По своето съдържание изложените в жалбата оплаквания се свързват с обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. Следвайки този подход, ВКС не намери основание да сподели възраженията на касатора за неправилно осъждане по повдигнатото обвинение при неспазване на изискванията по чл. 303 от НПК. Прегледът на въззивните мотиви сочи, че всички обстоятелства, свързани с правилно изясняване на авторството и начина на извършване на деянието са били проверени в тяхната цялостност, обективно и в нужни детайли. Оценката на доказателствените източници е проведена задълбочено и не се наблюдават непълноти или превратни интерпретации. С решаващо значение за изхода на делото са били откроени показанията на св. Й. В., в които тя е възпроизвела разговора си с подсъдимия, споделил й за конфликта с пострадалата и това, че тя лежи на улицата, откритите аудио слушалки под трупа на същата, каквито той е носил същата вечер, кръвта от пострадалата по различни обекти, установяващи връзка между подсъдимия и мястото на престъплението - върху една от маратонките му (които той е изпрал след инцидента), по четка за почистване и песъчлива материя, намерени при огледа в дома му. Всички тези данни, оценени последователно и в тяхната взаимна връзка, вкл. с онези, изведени от показанията на свидетелите А. Ф. и Д. Ф., касаещи времето преди убийството, както и експертно потвърдените одрасквания по лявата ръка на подсъдимия, свързани с реализираната от пострадалата съпротива при осъществяване на насилието срещу нея, не са оставали никакво съмнение както относно авторството, така и механизма на причиняване на смъртта на пострадалата А. Б.. Безспорно, всички посочени данни са косвени, но тяхната комплексна и логическа оценка еднозначно и безпротиворечиво са идентифицирали подсъдимият като автор на инкриминираното му престъпление, поради което и отсъства нарушение по чл. 303 от НПК. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия за деяние, осъществяващо обективните и субективни признаци от състава на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр. чл. 115 от НК. По въпроса за правната квалификация и наложеното наказание не се излагат никакви възражения, които да са съотносими към основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК и поради това не се дължи конкретен касационен отговор. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 127/08.04.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 175/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.