4 Р Е Ш Е Н И Е №57 С., 22.02.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 463 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. С., чрез пълномощника й адвокат И. И., против решение от 19.07.2010 г., постановено по гр.д. № 12654 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 29.09.2009 г. по гр.д. № 21585/2003 г. на Софийски районен съд, 55-ти състав в частта, с за отхвърляне на иска на М. И. С. срещу Н. И. Щ. и С. М. Щ. по чл.31, ал.2 ЗС за разликата над уважения размер от 4702.80 лв. до предявения размер от 13000 лв. и за периода от 19.11.2002 г. до 8.05.2003 г. К. е изложила твърдения, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано и неправилно. Иска отмяната му и постановяване на ново за уважаване на предявения иск в пълен размер, евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответниците по касационната жалба Н. И. Щ. и С. М. Щ. оспорват същата. С определение № 908 от 17.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с ТР № 1 от 4.01.2001 г., О. на ВКС, т.6. П. решение в частта, с която предявения иск е уважен за сумата 4702.80 лв. е влязло в сила, като необжалвано. Същото формира сила на пресъдено нещо, че за периода до 8.05.2008 г. ищцата е била лишена от ползването на процесния недвижим имот, а съответно неоснователни са доводите на ответниците по касационната жалба, че М. С. е можела да ползва идеалната си част от имота. Предмет на спора във въззивното и в настоящото производство е размера на дължимото обезщетение и налице ли е погасяване по давност на част от него. В. съд е приел, че ищцата притежава * ид.ч. от имота, който ответниците са ползвали през процесния период, като са получили покана за плащане на обещетение на 19.11.2002 г. Във връзка със заявеното от ответниците възражение за погасителна давност е счетено, че същото е основателно за периода от 19.11.2002 г. до 8.05.2003 г., като е отчетено, че искът е предявен на 8.05.2008 г. Въз основа на изслушаното в първоинстанционното производство експертно заключение е прието, че средната наемна цена за периода, за който се дължи обезщетението е 28216.81 лв., съответно искът е основателен за 4702.80 лв. Изводите на въззивния съд за размера на дължимото обезщетение са направени при съществено нарушение на процесуалния закон. В. производство се е развило по правилата на ГПК от 1952 г. – отм., като съгласно чл.205, ал.1, изр.1 от същия процесуален закон пред въззивната инстанция се допускат само ново доказателства. Според т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г., ВКС, ОСГК нови доказателства са и поисканите пред първата инстанция, но недопуснати от съда, макар да са били допустими и относими към изхода на делото, а така също допуснати, но несъбрани от него не по вина на поискалата ги страна. В случая с определение от 12.01.2010 г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането във въззивната жалба за допускане на нова съдебно-техническа експертиза за пазарната наемна цена, тъй като такава е приета пред районния съд и не е била оспорена от жалбоподателя-ищец. Експертното заключение от 18.06.2008 г. е прието от Софийски районен съд в съдебно заседание на 24.06.2008 г. и е било оспорено и от двете страни, като процесуалния представител на ищцата е поддържал, че дадената оценка е занижена и е поискал назначаване на разширена техническа експертиза. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане и в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е отстранил допуснатото процесуално нарушение. Изложеното налага да се отмени въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на М. И. С. срещу Н. И. Щ. и С. М. Щ. по чл.31, ал.2 ЗС за разликата над уважения размер от 4702.80 лв. до предявения размер от 13000 лв., представляващи обезщетение за лишаване от ползване на процесния съсобствен имот за периода 8.05.2003 г. - 8.05.2008 г. и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, който при новото разглеждане допусне своевременно поисканата разширена съдебно-техническа експертиза. В частта, с която е отхвърлен иска за заплащане обезщетение за лишаване от ползването за периода от 19.11.2002 г. до 8.05.2003 г. въззивното решение е правилно. Облигационното вземане по чл.31, ал.2 ЗС се погасява с общата петгодишна давност и при предявяването на иска ответниците са направили възражение, че част от вземането е погасено по давност. Д. срок е регламентиран в закона, поради което липсата на уточнение за какъв период се претендира погасяване по давност на вземането, не съставлява нередовност и не е пречка същото да бъде разгледано от съда. Неоснователен е и довода на касатора, че давността е била прекъсната с предявяването на иска за делба. Разпоредбата на чл.116, б.”б” ЗЗД има предвид не принципно наличие на съдебен спор между страните по облигационното правоотношение, а предявяване на иск, касаещ конкретното вземане, респ.задължение. Такъв е предявен в първото по делото заседание след допускане на делбата, проведено на 8.05.2008 г. и съответно правилно въззивният съд е преценил, че вземането за обезщетение за лишаване от ползване за периода 19.11.2002 г. до 8.05.2003 г. е погасено по давност и съответно решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.07.2010 г., постановено по гр.д. № 12654 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност иска на М. И. С. против Н. И. Щ. и С. М. Щ. за заплащане на основание чл.31, ал.2 ЗС на обезщетение за лишаване от ползване на апартамент № 13 в [населено място], [улица], вх.А за периода 19.11.2002 г. – 8.05.2003 г. ОТМЕНЯ решение от 19.07.2010 г., постановено по гр.д. № 12654 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав в частта, с която е отхвърлен иска на М. И. С. срещу Н. И. Щ. и С. М. Щ. за заплащане на основание чл.31, ал.2 ЗС на обезщетение за лишаване от ползване на апартамент № 13 в [населено място], [улица], вх.А в периода 8.05.2003 г. – 8.05.2008 г. за разликата над уважения размер от 4702.80 лв. до предявения размер от 13000 лв. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: