5
Определение на Върховния касационен съд ІІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
С., 06.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова ч. гр. д. N 6225 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция”- МВР, подадена чрез главен юрисконсулт К. И. срещу определение № 2203 от 24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2141/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6458 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 327/2013 г. на Варненския районен съд за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по адм. д. № 7213/2012 г. на Административен съд- София. Поддържа се че, определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приел, че е налице връзка на преюдициалност между образуваното дело и висящия административен спор. Изходът на спора по предявения от частният жалбоподател иск за признаване за установено в отношенията между страните, че И. В. С. му дължи сумите 8428.40 лв.- обезщетение по чл. 252, ал.1 ЗМВР, получено без основание, 200 лв.- левова равностойност на получено без основание еднократно допълнително вещево имущество по чл.252, ал.5 ЗМВР и 400 лв. - левова равностойност на получено без основание униформено облекло за 2012 г. по чл.204, ал.2 ЗМВР, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 8965 от 6.11.2012 г. по ч. гр.д. № 16108/2012 г. на В. не бил обусловен от изхода на висящия административен спор по жалба на С. срещу заповед № 1755 от 10.05.2012 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” при МВР, с която на основание чл.245,ал.1 ,т.7, б.”д” ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение от длъжността „старши полицай” в ГКПП - Аерогара В.. Искането е определението да се отмени и делото върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите: има ли основание за спиране на исково гражданско производство, в което претенциите се основават на искане за възстановяване на обезщетения и суми неследващи се по закон, поради висящ административен спор по обжалване на индивидуален административен акт; кои обезщетения следва да бъдат възстановени по смисъла на разпоредбата на чл.275 П.- само тези които са били изплатени по силата на закона или и тези, които са били изплатени при начална липса на основание, за които законът изрично забранява изплащане. Според жалбоподателят първия въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и се решава противоречиво, а вторият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба И. В. С. в писмения отговор, подаден чрез адвокат Б. В. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Заповедта, предмет на административното производство, досежно законосъобразността на прекратяване на служебното му правоотношение е правопораждащият факт за заплащане на търсените суми, затова решението по това производство е от съществено значение за изхода на делото. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
Налице са предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване по първия поставен въпрос. Вторият въпрос не е обуславящ за изхода на спора и по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос уточнен от настоящия съдебен състав при условията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е има ли основание за спиране на исково гражданско производство поради висящ административен спор, ако няма връзка на преюдициалност.
На този въпрос вече е отговорено с определение № 25 от 10.01.2013 г. по ч.гр.д. № 795/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Прието е, че достатъчно условие за спирането на производството по гражданско дело за защита на субективни материални права е решението по административното дело да има значение за правилното решаване на гражданскоправния спор. Връзка на преюдициалност между делата ще е налице, доколкото валидността и законосъобразността на административния акт, оспорен пред съда, има значение за възникването /изменението/ погасяването на субективните права, предявени за защита с искова молба по която е образувано гражданско производство.
В настоящия случай въззивният съд е приел, че предмет на производството по чл.422 ГПК образувано по иск на ГД „Гранична полиция” срещу И. С. са сумите изплатени на ответника при прекратяване на служебното му правоотношение, на основание издадена заповед № 1755 от 10.05.2012 г., като законосъобразността на тази заповед е обжалвана пред административния съд. Тъй като обезщетението по чл.252, ал.1 ЗМВР и сумите по чл.252, ал.5 и чл.204, ал.2 ЗМВР се изплатени при прекратяване на служебното правоотношение и на основанието посочено в заповедта, въпросът за съществуването му е преюдициален за гражданското производство.
С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, изводът на въззивния съд, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение има значение за гражданскоправния спор за признаване за установено, че С. дължи на жалбоподателя посочените в исковата молба суми, като изплатени при начална липса на основание е неправилен. При въведените обстоятелства, че на посоченото в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение - чл.245, ал.1, т.7, б.”д” ЗМВР не се дължи обезщетение по чл.252, ал.1 ЗМВР и сумите по чл.252, ал.5 и чл.204, ал.2 ЗМВР, т.е. че сумите са изплатени без основание се налага извода, че наличието на висящ спор за законосъобразността на издадената заповед не е пречка за развитието на гражданското производство. От заявеното в исковата молба основание на претенцията следва, че валидността и допустимостта на административния акт, оспорен пред съда няма да има значение за правилното решаване на гражданскоправния спор. И в двата случая заповедта /и при отмяна и при потвърждаването й/ не би имала значение за разрешаване на гражданскоправния спор, при твърдяната начална липса на основание за заплащане на сумите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2203 ОТ 24.07.2013 г. по гр.д. № 2141/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2203 ОТ 24.07.2013 г. по гр.д. № 2141/2013 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 6458 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 327/2013 г. на Варненския районен съд.
Делото да се върне на Варненския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|