Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. С., 28,11,2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ при участието на секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА, като разгледа докладваното от съдията Д. т.д. № 2524 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по постъпили две касационни жалби от ищеца в производството И. К. Д., ЕГН: [ЕГН] срещу въззивно решение № 2289, постановено на 11. 12. 2013 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Седми състав по гр.д. № 3045 по описа на съда за 2013 г., поправено с решение по същото дело № 453/26. 02. 2014 г., в частта му, с която е потвърдено решение, постановено на 07. 12. 2012 г. от Софийски градски съд, Първо ГО по гр.д. № 10794/2010 г. в неговата част, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу ЗАД [фирма], ЕИК:[ЕИК], при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20. 07. 2009 г. за сумата 40000 лв., представляваща разликата над присъдените 70000 лв., до общо предявения размер от 110000 лв. – част от претенция в общ размер на 160000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря му М. Д. и за сумата 50000 лв., представляваща разликата над присъдените 23000 лв., до общо предявения размер от 73000 лв. – част от претенция в общ размер на 150000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени лично от касатора, като травматични увреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане, със законните последици, както и срещу решение № 821, постановено по същото дело на 24. 04. 2014 г., с което е оставена без уважение молба на касатора за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото въззивно решение № 2289, постановено на 11. 12. 2013 г., и за изменение в частта за разноските, на също постановеното по делото, решение № 435/26. 02. 2014 г., с което са отстранени очевидни фактически грешки в решение по делото № 2289, все със законните последици. С определение по делото от 29. 10. 2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2289, постановено на 11. 12. 2013 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Седми състав по гр.д. № 3045 по описа на съда за 2013 г., поправено с решение по същото дело № 453/26. 02. 2014 г., в частта му, с която е потвърдено решение, постановено на 07. 12. 2012 г. от Софийски градски съд, Първо ГО по гр.д. № 10794/2010 г. в неговата част, с която са отхвърлени предявените от И. К. Д. срещу ЗАД [фирма], ЕИК:[ЕИК], при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20. 07. 2009 г. за сумата 40000 лв., представляваща разликата над присъдените 70000 лв., до общо предявения размер от 110000 лв. – част от претенция в общ размер на 160000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря му М. Д., и за сумата 50000 лв., представляваща разликата над присъдените 23000 лв., до общо предявения размер от 73000 лв. – част от претенция в общ размер на 150000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени лично, като увреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане, със законните последици, по процесуалноправният въпрос следва ли въззивният съд да допусне при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 266, ал. 3 от ГПК своевременно поискани от страните свидетелски показания за установяване на релевантни за спора факти и обстоятелства, поради противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС – допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първи състав, за да се произнесе взе предвид следното: В допуснатата му до касационно обжалване част, въззивното решение е неправилно. В исковата си молба касаторът - ищец е поискал допускането на четирима свидетели за установяване на твърденията му досежно обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди. Първоинстанционният съд в доклада си по делото, изготвен в изпълнение на чл. 146, ал. 1 от ГПК е допуснал на касатора един от исканите четирима свидетели, като е указал, че по допускането на останалите ще се произнесе след изслушването на допуснатия свидетел. Във въззивната си жалба ищецът е обосновал оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, състоящо се в допускане до разпит само на един от исканите свидетели, като във връзка с изложеното също в жалбата оплакване за несправедлив размер на присъденото обезщетение, касаторът е формулирал доказателствено искане за допускането на поне още един свидетел пред въззивната инстанция, за установяване на претърпените от ищеца болки в резултат на процесното ПТП, предвид конкретиката на процесния случай, което искане на касатора е отхвърлено от въззивния съд с определение в разпоредително закрито заседание. Независимо от обстоятелството, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че разпитаният свидетел е установил претендираните от ищеца неимуществени вреди, с оглед конкретния предмет на производството, в случая по делото се констатира да е налице претендираното от касатора да е допуснато от въззивния съд, противоречие със задължителната практика на касационната инстанция, постановена по посочения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, и обективирана в поредица задължителни за съдилищата, като постановени в производства по чл. 290 от ГПК (срв. т. 2 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.) решения, включително и с цитирания от касатора в жалбата му, съдебен акт – Решение № 165 от 18. 05. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 1008/2013 г., IV г.о., ГК. По настоящото конкретно дело, поисканите от ищеца още с исковата му молба повече от един свидетели са за установяване не на отделен факт (или факти) с правно значение, за установяването на какъвто факт (или факти), съдът би могъл принципно да приеме, че са установени по делото и от разпитаните по-малко свидетели, при условията на чл. 159, ал. 2 от ГПК, но за установяване на претърпени неимуществени вреди, представляващи проявление на комплекс от фактори – физически и/или морални болки и страдания, по отношение на които подлежат на установяване освен самото им претърпяване (настъпване, осъществяване), но също така и конкретният им вид, размер, времетраене и интензитет, т.е. – същите се характеризират и с количествени, и качествени измерители, също подлежащи на доказване по делото. В процесния случай, конкретният обем и вид претърпени вреди са заявени от ищеца, като съизмерими с претендирания от него конкретен, но и пълен, предявен по делото размер на обезщетението за неимуществени вреди, и макар и двете инстанции по съществото на спора да са приели, че разпитаният в първоинстанционното производство свидетел е установил настъпването на вредите, самото обстоятелство, че са отхвърлили част от претенцията на ищеца до пълния, предявен от него за конкретните, твърдяни да са претърпени неимуществени вреди означава, че съдилищата не са възприели, като доказани от ищеца по делото, да са претърпени такива вреди в пълния им размер. Налага се извод, че като не е допуснал искания с въззивната жалба разпит във въззивното производство на свидетели за установяването на сочените от ищеца-въззивник обстоятелства, които според него са останали неустановени от разпитания в първоинстанционното производство такъв, при формулирани във въззивната жалба обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд, при разглеждането на делото в първоинстанционното производство, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въззивният състав на свой ред е допуснал съществено процесуално нарушение, обусловило неправилност на въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване негова част – пропуск, който следва да бъде отстранен при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, при съобразяване и на настоящите мотиви. Изложеното налага въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване негова част да бъде отменено, като неправилно и доколкото основанието за касиране налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото разглеждане на делото въззивният съд дължи произнасяне по въпроса за разноските и в настоящото касационно производство. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първи състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 2289, постановено на 11. 12. 2013 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Седми състав по гр.д. № 3045 по описа на съда за 2013 г., поправено с решение по същото дело № 453/26. 02. 2014 г., в частта му, с която е потвърдено решение, постановено на 07. 12. 2012 г. от Софийски градски съд, Първо ГО по гр.д. № 10794/2010 г. в неговата част, с която са отхвърлени предявените от И. К. Д. срещу ЗАД [фирма], ЕИК:[ЕИК], при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20. 07. 2009 г. за сумата 40000 лв., представляваща разликата над присъдените 70000 лв., до общо предявения размер от 110000 лв. – част от претенция в общ размер на 160000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря му М. Д., и за сумата 50000 лв., представляваща разликата над присъдените 23000 лв., до общо предявения размер от 73000 лв. – част от претенция в общ размер на 150000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени лично, като увреди от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане, със законните последици. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: