Р Е Ш Е Н И Е № 12 гр. София, 21 януари 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1180 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Д. П. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 111 от 23.06.14 г, по ВНОХД № 101/14, с което е потвърдена присъда на Русенски окръжен съд от 19.02.2014 г, по НОХД № 566/13. С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. Д. П. е признат за виновен в това, че през периода от 1.04.10 г до неустановена дата на месец февруари 2011 г, в [населено място], противозаконно е присвоил чужди движими вещи, пари, в размер на 600 000 лв, собственост на [фирма], [населено място], които владеел и пазел / по договор за поръчка /, като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 54 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, „лишаване от право да заема длъжност като материалноотговорно лице”, за срок от три години, и „лишаване от право да упражнява търговска дейност и работа, свързана с владеене и пазене на чуждо имущество”, за срок от три години. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като се касае за неуреден гражданскоправен спор. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде пререшен въпросът относно наказателната отговорност на подсъдимия или да бъде намалено наложеното му наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция жалбоподателят или негов представител не се явяват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. На 16.12.2008 г бил сключен договор за поръчка между подсъдимия Г. Д. П. и [фирма], [населено място], представлявано от Ч. Й. М.. Подсъдимият поел задължение да снабди дружеството с 3 000 т пшеница, на обща стойност 600 000 лв. Посочената сума била предадена на жалбоподателя, за което била съставена разписка. Съгласно клаузите на договора, поръчката следвало да се изпълни от името на довереника / подсъдимия / и за сметка на доверителя / дружеството /. Довереникът се задължавал да пази имуществото, което му е предоставено за изпълнение на поръчката, а именно: сумата 600 000 лв. Договорът следвало да се изпълни до 31.03.2009 г. Подсъдимият обаче използвал предоставените му средства за погасяване на задължение на друго дружество, с което встъпил в договорни отношения. Той не изпълнил задължението си по договора за поръчка с [фирма], [населено място], респективно, не върнал сумата 600 000 лв. До настоящия момент процесната сума не е възстановена. С оглед на установените факти / признати от подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК / материалният закон е приложен правилно. Деянието е съставомерно по чл. 206, ал. 4 вр. ал. 1 НК и такава е приетата по делото правна квалификация. Деецът е получил на правно основание чуждо движимо имущество, а именно: получил е 600 000 лв по договор за поръчка. В този случай подсъдимият не е придобил правото на собственост върху процесната сума, а е получил фактическа власт върху нея с оглед изпълнение на договора, тоест, той е владеел и пазел получената сума. Инкриминираните парични средства са собственост на дружеството, възложило поръчката, тоест, сумата 600 000 лв е била за подсъдимия чуждо имущество. Вместо да изпълни поръчката подсъдимият се е разпоредил противозаконно с чуждото имущество, като погасил задължение на трето лице, тоест е обсебил това имущество. С оглед размера на обсебеното и предвид настъпилите тежки последици за дружеството-доверител / обявяването му в несъстоятелност / деянието правилно е квалифицирано като обсебване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. При това положение, доводите за липса на престъпление и неуредени гражданскоправни отношения не могат да бъдат споделени, респективно, неоснователно е оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. По тези съображения, не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за пререшаване на въпросите, касаещи наказателната му отговорност / не са налице условията за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на жалбоподателя, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /. Липсва и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия като отегчаващи обстоятелства са отчетени завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от реално причинените вреди / невъзстановяване на процесната сума / и завишената степен на обществена опасност на дееца, който е осъждан многократно / за кражби, измами и данъчни престъпления /. Като смекчаващи обстоятелства са съобразени влошеното му здравословно състояние и задължението да се грижи за малолетно дете. При комплексната преценка на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност, е определено наказанието девет години „лишаване от свобода”, което след редукцията по чл. 58 а, ал. 1 НК, е сведено до шест години „лишаване от свобода”. Това наказание е справедливо, съгласно законовия критерий по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за смекчаване на наказателноправното му положение. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 111 от 23.06.2014 г, по ВНОХД № 101/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: