Р Е Ш Е Н И Е № 306 С., 01.04.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4715 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. М. П. и Х. К. К. срещу решение №214 от 29.04.08г. по гр.д.№3/08г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които никоя от страните не е поставяла, че първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и втората инстанция не е имала основание да обезсилва това решение. Ответникът в производството П. П. М. от [населено място] оспорва жалбата. С определение №485/08.06.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за разликата между произнасяне по непредявен иск и даване на грешна квалификация на предявения иск и какви са правомощията на въззивната инстанция в двата случая. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: Предявен е иск за присъждане на част от стойността на извършени подобрения в съсобствен недвижим имот. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че през 2002г. ищецът П. П. М. е закупил недвижим имот в [населено място], Хасковска област, съставляващ УПИ ІV-296, кв.26 по плана на селото, заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда, а впоследствие, с влязло в сила решение по гр.д.№273/2003г. на Хасковския районен съд било признато за установено между него и ответниците в настоящото производство Ж. М. П. и Х. К. К., че първата е собственик на ½ ид.част от имота, а втората – на 1/6 ид.част от него. Тъй като през 2003г. ищецът извършил в имота редица подобрения, той е поискал от съда да му бъдат присъдени съответните суми, с които ответниците са се обогатили неоснователно. С решение от 10.08.2007г. по гр.д.№45/06г. на Хасковския окръжен съд искът е бил частично уважен. Прието е, че с предявяването на иска за собственост по предходното дело, владението на ищеца в настоящото производство е било смутено и затова отношенията по повод извършените от него подобрения следва да се уредят по правилото на чл.59 от ЗЗД, предвид и несъгласието на останалите съсобственици с извършването на подобренията, изразено в молба от 16.08.2001г. Затова е присъдена по-малката измежду двете суми – тази, с която се е увеличила стойността на имота и сумата, изразходвана за извършване на подобренията. Прието е, че по-малка е увеличената стойност на имота – 6004лв. Съобразно квотите на съсобственост, ответницата П. е осъдена за заплати на ищеца припадащата и се част от 3002лв., а ответницата К. – 1000,67лв. , като за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен. Решението на първата инстанция е обезсилено от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Прието е, че фактическата обстановка по делото навежда на изводи за добросъвестно владение от страна на ищеца, поради което е неприложима правната квалификация на иска по чл.59 от ЗЗД и чл.30 от ЗС. Същевременно е прието, че предявеният иск е по чл.59 от ЗЗД и съдебният процес се е развил в тази насока, но постановеният диспозитив е различен от търсената защита, което води до недопустимост на решението на първата инстанция, като постановено по непредявен иск. Решението е неправилно. Съгласно чл.209, ал.1, изр.3 от ГПК /отм./, сега чл.270, ал.3, изр. последно от ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Тази хипотеза следва да се разграничава от случаите, при които първата инстанция е разгледала предявения иск, но е дала неправилна квалификация на спорното право. В тези случаи е налице нарушение на материалния закон от страна на първата инстанция, което води до неправилност на постановеното решение, но не и до неговата недопустимост. В този смисъл мотивите на т.12 от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, както и изрично - решение №1386/16.07.02г. по гр.д.№1341/01г. на ІV ГО на ВКС. Когато първата инстанция се е произнесла по предявения иск, но е дала грешна квалификация на спорното право, въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е задължен да даде вярната квалификация и да реши делото по същество. В този случай той няма правомощието да обезсилва решението на първата инстанция и да връща делото за ново разглеждане. В настоящия случай е бил предявен иск за присъждане на част от стойността на извършените от единия съсобственик подобрения в общия имот. Хасковският окръжен съд се е произнесъл по предявения иск. Ако въззивната инстанция е считала, че с първоинстанционното решение е дадена неправилна квалификация на иска, тя е следвало да го отмени и да реши спора по същество, но не и да обезсилва това решение. Постановеното от въззивния съд решение не е недопустимо, както се поддържа в касационната жалба, но е неправилно и следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се имат предвид постановките на т.1 от ППВС №6/1974г., детайлизирани в практиката на ВС и ВКС – напр. решение №532 от 17.06.1994г. по гр.д.№382/94г. на І ГО на ВС; решение №612/25.10.95г. по гр.д.№375/95г. на І ГО. Водим от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №214 от 29.04.08г. по гр.д.№3/08г. на Пловдивския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: