1 Р Е Ш Е Н И Е № 588 София, 06 декември 2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети ноември …........... 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ............................. КНОХД № .. 667 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от служебния защитник на подсъдимия К. А.. Атакува се в санкционната част въззивно решение № 176 от 17.05.10 год. по ВНОХД № 251/10 год. на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 112 от 22.03.10 год. по НОХД № 450/10 год. по описа на Софийски градски съд. Визира се явната несправедливост на наложеното наказание, като касационно основание. Иска се намаляването му по размер. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за оставяне в сила на решението. Върховният касационен съд, като взе предвид соченото основание, атакувания съдебен акт и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда К. А. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. 198, ал. 1, пр. 1 НК, като на осн. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ години и ШЕСТ месеца. С атакуваната част на въззивното решение наказанието е намалено на ЧЕТИРИ години. Процесуалното поведение на подсъдимия, направеното самопризнание и изразеното съжаление за извършеното при условията на производство по реда на гл. ХХVІІ НПК са довели до смекчена наказателна отговорност по реда на чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Липсата на признаване на вината на досъдебното производство и формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което А. е признал фактите в обвинителния акт, са изцяло в обхвата на ТР № 1/09 год. по н.д. № 1/08 год. на ВКС. Сочените от защитата обстоятелства не трябва да се интерпретират допълнително като смекчаващи такива при индивидуализацията на санкцията, тъй като тяхната благоприятна последица е предопределена от закона. С оглед възприетите фактическите обстоятелства по делото, размерът на предмета на престъплението не е в състояние да доведе до занижаване на наложеното наказание, тъй като е извън субективната преценка на дееца. А. със сила е отнел чантата на пострадалата, без предварително да е бил наясно със стойността на отнетите вещи. Здравословното състояние на жалбоподателя в значителна степен е взето предвид при определяне на наказанието му от предходните инстанции, като правилно е оценено като смекчаващо отговорността обстоятелство. Общата преценка от настоящата инстанция по отношение на наложеното наказание на А. е, че то е справедливо и отговаря на целите на чл. 36 НК. При тези съображения жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176 от 17.05.10 год. по ВНОХД № 251/10 год. на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................